Според ново изследване най-заможните може би крият около една четвърт от богатството си в данъчни убежища
Снимка: Архив Ройтерс
През 2007 г. инженер успява да изнесе подробна информация за скритото богатство на над 30 хил. клиенти на HSBC Private Bank – швейцарското дъщерно дружество на британския мултинационален банков гигант, и тайно да ги предаде на френското правителство. Данните, които в крайна сметка станаха известни като Swiss leaks, свършиха в ръцете на други власти и на журналисти, разказва Washington Post.
Сега тези данни, заедно с Панамските документи – изтекла миналата година информация от панамска правна кантора, занимаваща се с офшорни финанси, дава на университетскитe изследователи ценен поглед отвътре на скрития свят на укриването на данъци и офшорни активи.
В нов доклад изследователи от Скандинавските страни и САЩ използват информацията от Швейцария и Панама, за да покажат как глобалното укриване на данъци вероятно е много по-сериозно от смятаното преди. Техните оценки показват, че топ 0,01% от най-богатите притежават около половината от всички офшорни активи и може би крият около една четвърт от богатството си в данъчни убежища.
Според предишни оценки еквивалентът на около 10% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) е скрит в данъчни убежища. Сред тези страни, където действат закони, които гарантират тайната на офшорните сметки, са Сингапур, Хонконг, Люксембург, Каймановите острови, Бахамите и, разбира се, Швейцария. Само тя управлява около 40% от офшорното богатство на света.
Изследователите свързват лица от изтеклата информация и случайни данъчни одити с данните за богатството от Скандинавия. Тези страни предлагат особено подробна информация за богатството на населението си, позволявайки на учените да разберат как може да изглежда разпределението на офшорните сметки сред различните икономически класи.
Тези оценки показват, че най-богатите хора се изплъзват, плащайки много по-малко от справедливия дял. Макар че около 3% от личните данъци биват укривани в скандинавските страни като цяло, домакинствата с над 40 млн. долара нетно състояние – или топ 0,01% от разпределението на богатството, укриват около 30% от личното си данъчно бреме. Те предупреждават, че тези данни може да се окажат много по-сериозни в други страни, където върховенството на закона е по-слабо.
Графиката по-долу показва, че в сравнение с цялото богатство в света скритото в швейцарски сметки на HSBC или разкрито чрез някаква програма за амнистия, която позволява на хората да обявят доходите си, скрити в офшорни сметки, по-скоро принадлежи към горния край на разпределението на богатството.
Укриването на данъци е трудно за изследване от учените, защото, подобно на всяко престъпление, хората полагат сериозни усилия, за да скрият действията си. Най-честият метод за проучване укриването на данъци е разглеждането на случайни одити, но учените казват, че те не винаги адекватно улавят размера на укриването на данъци сред най-богатите.
От една страна самият размер на ултрабогатството, подлагано на одити, е много малък, което затруднява събирането на точни данни. Освен това ултрабогатите може да знаят начини за укриване на данъци, които са трудни за улавяне от регулаторите, например формирането на серия от офшорни компании по света за прикриване на истинския собственик на ценен актив. Освен това обикновено е по-вероятно най-богатите да са самонаети, което означава, че сами трябва да обявяват доходите си.
Според изследователите откритията им вероятно означават, че икономистите са подценили значително неравенството. Ако топ 0,01% имат 30% повече богатство, отколкото данъчните им декларации показват, това означава, че неравенството също е доста по-голямо.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова
investor.bg
