/КРОСС/ Кината бяха затворени през по-голямата част от 2020 г. поради глобалната пандемия COVID-19, което принуди студията да отложат повечето големи заглавия, но все пак имаше някои скъпоценни камъни и шедьоври, на които си заслужава да се обърне внимание.
Това беше доста особена година и половина за кината и Холивуд, тъй като по-голямата част от 2020 г. премина без никакви премиери. Въпреки това имаше няколко невероятни изпълнения, режисьорски постижения и зашеметяващо красиви визуални ефекти, които можеха да се видят в малкото излезли нови филми. И така, тъй като отложените награди на Академията са все по-близо до обявяването на своите номинации, нека разгледаме някои от най-добрите и достойни за “Оскар” филми през последната година и половина.
„Tenet“
Този филм е съвременен шпионски трилър за изкривяване на времето с епични размери. Към момента е очевидно, че всичко, което прави режисьорът Кристофър Нолан, е епично и той се завръща в жанра на научната фантастика след неговия малък експеримент с историята във филма за Втората световна война “Дюнкерк”.
„Tenet“ беше първият филм, или по-скоро първото голямо заглавие, което беше показано по кината през 2020 г., след като киносалоните, затворени поради глобалната пандемия COVID-19, започнаха да се отварят отново. Най-скъпата оригинална история на Нолан до момента събра около 360 милиона долара в боксофиса, което беше обещаващо и разочароващо в същото време. Печалбите от 360 милиона долара в среда на COVID-19 бяха окуражаващи за кината; обаче, като се има предвид бюджетът от 200 милиона долара, той със сигурност би направил над два пъти повече в типичен кино сезон.
Филмът е технически шедьовър, с невероятни декори, невероятна каскадьорска работа и просто зашеметяващи специални ефекти. Тук може да се види страстта на Нолан към киното и неговата всеотдайност да заснеме възможно най-голяма част от филма с камерата, вместо да навреди на възприятието с компютърно генерирани изображения, и това предизвиква страхопочитание. Да си спомним сцената, в която гигантски самолет се врязва в хангар. Това е първият филм в историята на Холивуд, в който за целите на филм се унищожава цял истински самолет.
В същото време историята е доста сложна и разделя мненията. Най-големият проблем, очевиден от публикациите в социалните медии, изглежда е липсата на изграждане на характери. Главният герой е представен прекалено плитко и липсват детайли около образа му, въпреки че Джон Дейвид Уошингтън прави невероятно изпълнение, особено в повечето екшън сцени. Цитатът от дамата-учен във филма, опитваща се да обясни заплетената физика на историята, изглежда малко ироничен в ретроспекция: „Не се опитвай да го разбереш. Почувствай го.” Със сигурност усещаш екшъна и филма като цяло, но човек би искал да усети и героите в по-голяма степен.
Ханс Цимер не е композирал песните, както бихте очаквали от филм на Нолан. Оригиналната музика на шведа Лудвиг Горансон обаче ви кара да забравите за Цимер от самото начало и е толкова впечатляваща, колкото и самият филм. Той е сред краткия списък, спряган за номинации за най-добра оригинална музика и не би било изненадващо, ако вземе наградата.
“Mank”
„Най-великият филм в историята на киното“ е начинът, по който много хора, особено ентусиастите, описват „Гражданинът Кейн“, филмът за Орсън Уелс от 1941 г. Дейвид Финчър разказва в „Mank“ за това как е създаден емблематичният филм от гледна точка на Херман Й. Манкевич, който е написал сценария.
Гари Олдман прави звездно представление като титулярен персонаж, който е еднакво подкрепен от ансамбъла от актьори.
Уникалното око на Финчър за кадъра този път не е толкова изразено, но филмът е красив като визия със своята вдъхновена от 30-те години черно-бяла естетика, което е рядко, но подходящо и добре дошло откъсване от съвременния облик на филмите.
Воденото от диалога произведение наистина се смята за ода за Златния век на Холивуд и неговата студийна система и разказва историята за уникален артистичен ум, докато се бори с авторитетни фигури, липса на признание за твореца и най-вече за алкохолизъм.
„Mank“ не е строго исторически точен, но все пак това не е документален филм. Историята на Финчър дори не отделя много време на „Гражданинът Кейн“, тъй като се опитва да се съсредоточи върху отхвърления герой и неговите политически възгледи, личен живот и артистично пътуване из Холивуд през 30-те години.
“Ma Rainey’s Black Bottom”
Нетфликс е решен да подаде ръка на една двойка по пътя към “Оскар” тази година, тъй като “Ma Rainey’s Black Bottom” е поредното страхотно студийно произведение. Филмът, базиран на пиесата на Аугуст Уилсън със същото име, се фокусира върху Ма Рейни, влиятелната певица, наречена „Майка на блуса“, изиграна невероятно от Виола Дейвис, и Леви, духовият музикант на Рейни, изобразен от невероятния Чадуик Боузман , който почина през 2020 г., след като години наред тайно се бори с рака.
Филмът, подобно на последната адаптирана пиеса на Уилсън „Огради“, в която Дейвис участва заедно с Дензъл Уошингтън, се усеща по-скоро като пиеса, отколкото като филм, с емоционална история, задвижвана от диалога. Боузман събра много признания и похвали за изпълнението си и може да получи посмъртна награда за най-добър актьор, която би била подобаваща и отдаваща почит на невероятния актьор, като посмъртната награда на Хийт Леджър през 2009 г. за изпълнението му в „Жокер“.
“The Trial of the Chicago 7”
Арън Соркин се завръща на режисьорския стол след дебюта си с „Играта на Моли“, много недооценен филм. Този път Соркин прави адаптация за големия екран или пък за малкия екран, тъй като е продукция на Нетфликс, за реалната история на седем активисти, съдени заради протестите им срещу войната във Виетнам, за които прокурорите твърдят, че подбуждат към насилие, водещо до размирици.
Експлозивният бърз уникален стил на диалог и разказване на истории на Соркин отново е преплетен в историческата драма в съдебната зала с помощта на талантливия и нетипичен ансамбъл; актьори като Саша Барън Коен, Еди Редмейн, Джеръми Стронг, Марк Райлънс, Яхия Абдул-Матин II, Джоузеф Гордън-Левит и Майкъл Кийтън; всички със страхотни изпълнения.
“The Father”
“The Father” е с участието на голямата Оливия Колман, която най-накрая получи по-широко признание с победата си за „Оскар“ за „Фаворитката“, и винаги емблематичния сър Антъни Хопкинс в почти изключителна двуактова драма, като Хопкинс изобразява застаряващ мъж, който отказва да приеме помощ от дъщеря си, изиграна от Колман, и бавно влиза в деменция.
Хопкинс изгражда жив и вълнуващ образ, докато изобразява избледняващия и пропукващ се ум на възрастна личност, а Колман е на едно ниво с всепризнатия си колега. Филмът със сигурност ще получи номинации за награди за най-добър актьор и най-добра актриса и може би дори ще бъде признат за един от най-добрите филми или сценарии през последната година и половина.
„Nomadland“
Франсис Макдорманд се завръща за поредната награда за най-добра актриса в главна роля в „Nomadland“, след като взе наградата през 2018 г. с невероятно емоционалното си, но комично изпълнение в „Три билборда извън града“. Историята се върти около жена, която тръгва на пътешествие през американския Запад с микробус и живее като номад, след като е загубила всичко през Голямата рецесия в края на 2000-та.
Приказката за овдовялата героиня на Макдорманд създава бавно разкриващо се и трезво, земно преживяване, с проблясъци на надежда и човечност по пътя.
Други интересни и забележителни филми, които очакват своите премиери, включват драматичния криминален трилър на Емералд Фенел “Promising Young Woman” с участието на Кери Мълиган, който се фокусира върху млада отмъщаваща си жена.
Филмът “Minari” пък разказва за мигрантско корейско семейство, което създава ферма в американския щат Арканзас през 80-те години. “Minari” е от студиото A24, което продуцира едни от най-добрите емоционални и невероятни филми, подобни на индийските, през последните няколко години.
“One Night in Miami” приковава зрителя веднага само с неговата прелюдия, тъй като представя измислена среща, която се провежда между Мохамед Али, Малкълм X, Джим Браун и Сам Кук на 25 февруари 1964 г., в нощта, когато Мохамед Али, след това Касиус Клей, печели световното първенство в тежка категория, побеждавайки Сони Листън.
“Malcolm & Marie“, с късно влизане в списъка на претендентите и отново продукция на Нетфликс, е история между Джон Дейвид Уошингтън и Зендая. Дуетът изобразява режисьор и неговата приятелка в уникална драма, в която отношенията на двойката са поставени на изпитание, прибирайки се у дома от премиерата на филма и очаквайки отговора на критиците.
След това идва “News of the World” с участието на Том Ханкс като ветеран от Гражданската война, който се опитва да събере младо момиче, отделено от семейството си преди години, с леля си и чичо си. Филмът показва връзката, която формират, и пътуването, което предприемат през историческия американски Запад.
И накрая, „Sound of Metal“ с Риз Ахмед като пънк-метъл барабанист, който започва да губи слуха си. Звездното изпълнение на актьора може заслужено да го изстреля в светлината на прожекторите. /БГНЕС
cross.bg
