Изборите в Обединеното кралство едва ли ще решат Brexit, като оставят без отговор фундаментални въпроси за посоката на страната
„Накъде сте се запътили?“ В този контекст „вие“ е Великобритания. Това е въпрос, който чувам отново и отново всеки път, когато съм в чужбина. Вълненията около Brexit, които парализираха парламента и отровиха националния дебат, са причина за объркване и тъга сред приятели и съюзници. Как може толкова здрава и стабилна демокрация така да изгуби пътя си? Не спирам да търся отговора, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Борис Джонсън има различно мнение. Нека да осъществим Brexit, изригна премиерът. Той заложи собственото си премиерство на този популистки изборен лозунг. Всичко, което се изисква, е гласоподавателите да подкрепят сделката, която той постигна с ЕС, и хоп, нацията ще се възроди. Сбогом вярност към Брюксел, добре дошла глобална Великобритания.
Според великодушното тълкуване това е просто обикновена глупост. Единственото сигурно нещо за изборите е, че независимо от резултата, те няма да уредят Brexit. Така наречената сделка на Джонсън не е нищо повече от отправна точка към години на спорове относно бъдещите отношения между Великобритания и ЕС. И тя рискува поредно надвисване на Brexit без сделка в края на 2020 г.
Алтернативната гледна точка е, че не бива да се изненадваме от последните премиерски лъжи. Ник Боулс, един от бившите министри на консерваторите, който напусна партията в знак на протест срещу твърдата й позиция за Brexit, някога работеше за Джонсън. Той го нарича „натрапчив лъжец, който е предал всеки един човек, с когото някога си е имал работа“.
Ако оставим настрана лъжите, оценката на торите за националното настроение може да е правилна. Три години спорове и парализа накараха много избиратели – някои от тях против Brexit – да кажат пред социолозите, че не искат нищо повече от „приключване“. Помага и това, че в лицето на Джеръми Корбин лейбъристката партия има крайно ляв лидер, считан от много проевропейци като негоден за властта. Между другото този възглед е широко споделян и сред кандидатите на лейбъристите.
Търсенето на решение достига и до избиратели, които не подкрепят Brexit. Бизнесът мрази несигурността. Той трябва да взема инвестиционни решения. Европейските партньори на Великобритания трябва да направят по-добри неща от договарянето и предоговарянето на условията за излизането й от ЕС. Чуваме как иначе интелигентни хора казват, че всяка сделка, колкото и да е лоша, със сигурност би била по-добра от сегашната безизходица.
Brexit разколеба традиционните партийни привързаности. Корбин, твърд социалист от 70-те години на 20 век, изостави централното място в политиката преди няколко години. Повече заинтересован от революционната политика в Латинска Америка, отколкото от състоянието на социалната държава във Великобритания, той отчужди много традиционни избиратели на лейбъристите. Напускането на умерените по подобен начин накара Джонсън да ръководи партия, която може да бъде по-добре описана като английски националисти, отколкото като консерватори.
Той изглежда удобно в тази роля. Неговият приятел, президентът на САЩ Доналд Тръмп, му даде няколко съвета, сред които този, че културата е над икономиката. Джонсън захвърли предаността на торите към разумните финанси за сметка на разточително харчене в полза на избирателите в градовете и регионите, ощетени от деиндустриализацията. Успоредно с ангажимента за строги политики в областта на имиграцията и законността, се обещават и повече пари за здравеопазване. Премиерът изглежда безразличен към риска, че твърдият Brexit, който иска, ще бъде перфектно начало за независимостта на Шотландия и разпада на британския съюз.
Иронията, която често се пропуска във всичко това, е, че най-добрият шанс за уреждане на Brexit би бил изборен резултат, при който проевропейските либерални демократи се представят силно, лишавайки от мнозинство която и да е от основните партии. Поредна задънена улица в Камарата на общините ще създаде неустоимо искане за втори референдум, който да разчупи безизходицата. Бюлетините в британската мажоритарна избирателна система не включват специален вот за парламент без мнозинство. Те позволяват тактически избор, за да се максимизира възможността.
Социолозите смятат, че консервативното мнозинство е по-вероятно. Ако са прави, Великобритания ще напусне ЕС в края на януари 2020 г. и след това ще прекара следващите няколко години в опит да разбере какво означава това. Дебатът ще бъде за много повече от техническите условия, при които Обединеното кралство търгува с ЕС. Той ще включва това в каква нация се е превърнала Великобритания и как може да просперира в хаотичен свят без глас на собствения си континент.
Джонсън и поддръжниците на Brexit нямат никакъв отговор. Някои – обикновено тези, които никога не са били там – говорят за европейски „Сингапур“. Други допускат наивно, че Тръмп би искал да възроди въображаемата „Англосфера“ от англоезични демокрации. Други пък нямат интерес към интернационализма – гласовете, на които разчита Джонсън в най-бедните райони на Великобритания, искат да издигнат барикади срещу чуждестранната конкуренция и мигрантите.
По време на референдума през 2016 г. привържениците на Brexit избегнаха тези противоречия, просто отказвайки да обсъждат бъдещето на Великобритания извън ЕС. Глупавата конструкция на Джонсън за „глобална Великобритания“ има същата цел, т.е. всеки си представя, че означава каквото му се иска. Повече от три години по-късно те все още отказват да участват в дебата. Ако Джонсън спечели изборите обаче, те ще бъдат принудени да отговорят на въпроса, зададен от приятелите им в чужбина: Накъде се насочва Великобритания? Доколкото може да се види, застъпниците за излизането от ЕС нямат представа.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg
