Протести в такъв мащаб не е имало в Китай от десетилетия
Кадрите, които обикалят света, са наистина невероятни: за пръв път от протестите за демокрация през 1989 година се сформира съпротива в Китай срещу политиките на Комунистическата партия и персонално срещу лидера Си Дзинпин, пише DW.
Хората скандират: „Китай не се нуждае от император“ и „Искам да съм свободен или да умра“.
Си, който подсигури третия си мандат през октомври и по този начин си отвори вратата към пожизнено управление, изглежда шокиран. Отговорът на режима не закъсня – огромно полицейско присъствие в Шанхай и Пекин възпира протестиращите да се събират по улиците от вторник насам.
Протестите в Китай стават все по-обхватни. Яростта на хората срещу мерките за Ковид се излива и в искания за оставката на държавния и партиен лидер Си – нещо, което се смяташе за напълно невъзможно в страна като Китай.
В непосредствена близост до протестите мобилните телефони на хората минават проверка, за да се установи дали съдържат снимки или видеоклипове от демонстрациите. Властите вече са наясно кой е бил на протеста – вероятно благодарение на софтуер за лицево разпознаване.
Полицията посещава домовете на тези хора, за да проведе разпити. Освен всичко това са арестувани и журналисти, които предават новините от протестите. Университетите в Пекин и провинция Гуандун пускат студентите във ваканция. Онези, които решат да останат в кампусите, ги грозят наказания.
Разликата между тези протести и онези от преди 33 години е в това, че засега само няколко хиляди души са се включили в демонстрациите. Затова и изглежда, че властите смятат, че могат да потушат пожара. Най-вероятно този протест ще разреди редиците на Комунистическата партия, която има 94 милиона членове. В същото време протестите показват ясно, че хората вече не вярват на голяма част от лъжите, които властите им представят всеки ден.
Обвиненията, че външни сили са подстрекатели, които вече са се превърнали в обичайни за Си, са смехотворни за протестиращите. Британският „Гардиън“ цитира един от недоволните, който казва: „Не можем да пътуваме извън страната, не можем да четем чуждестранни медии. Как по-точно са ни подтикнали от чужбина да протестираме?“ Мнението споделят и други, които обаче не го приемат така лековато.
„Пожарите в Урумчи също ли бяха дело на външни сили?“, „Автобусната катастрофа в Гуейджоу също ли ще я припишем на чужда държава?“. 10 души загинаха в пожар в Урумчи, а други 27 загубиха живота си в Гуейджоу при катастрофа на автобус с карантинирани граждани. Според демонстрантите партията и Си Дзинпин носят отговорност за случилото се.
Си Дзинпин стъпи накриво
Студенти и работници участват в протестите наравно. В университетите те скандират „Долу Комунистическата партия!“, а по улиците – „Не искаме ПСР тестове! Свобода!“. Лозунгите са ясен знак, че Си Дзинпин стъпи накриво със стратегията си за нулев Ковид. Всичко това е свързано с идеологията му – според ултранационалистическия наратив Китай не се нуждае от остатъка от света. Светът, от друга страна, не може да съществува без Китай. Си е възприел като своя съдбовна мисия да постави Народната република обратно където ѝ е мястото – в центъра на планетата.
Човек, който разсъждава по този начин, не може просто да купи чужди ваксини и да постави началото на прекратяване на карантините и ограниченията с ефективни ваксинационни кампании. Затова според Си Дзинпин хората трябва да бъдат изолирани по домовете си, ако се налага и 100 дни. Мащабите на тези ограничения са огромни. Към 23 ноември 415 милиона души са в локдаун. Седмица по-рано броят им е 340 милиона, а дневно се регистрират по 28 хиляди нови инфекции.
Криза след криза
Настоящите сцени не представляват първите протести тази година. Неправителствени организации изчисляват, че са се провели 735 демонстрации от 18 май тази година. Едва 50 от тях са били насочени срещу мерките за ограничаване на пандемията. Близо 230 протеста се проведоха през лятото покрай кризата с недвижимите имоти. Хиляди се опасяват, че ще загубят спестяванията си, които са инвестирали в имоти.
Друга причина за недоволството беше банковата криза, по време на която хората не можеха да теглят парите си от спестовните си сметки. А заради мерките срещу Ковид икономиката на Китай затъва, младежката безработица пък е близо 20% – най-високата в историята.
Във вторник демонстрантите се оттеглиха, което партията записа като своя победа. Но има надежда: по време на юбилейното събитие на Комунистическата партия през октомври самотен протестиращ разпъна плакат на мост в Пекин с искане „диктаторът и предател Си“ да бъде свален от поста. Само за шест седмици вече няма един смел човек, а няколко хиляди смели хора. Следващата седмица може да са стотици хиляди, а след месец – милиони.
Ако нищо съществено не се промени в политиката на номенклатурата по отношение на Ковид, протестите ще продължат, а насилието ще ескалира. Колкото по-силен става призивът за свобода, толкова по-възможен става краят на ерата Си.
Източник: DW
vesti.bg
