Кадър бТВ
Диана Финч, която от години живее и работи като медицинска сестра във Великобритания, разказа за перипетиите, през които е преминал баща ѝ. Той е бил преместван от няколко места, докато накрая умира. Тя смята, че баща ѝ е получил помощ, но е бил нецелесъобразно преместен от лечебното заведение, където се е лекувал.
Възрастният мъж е починал на 18 ноември. След като е чула историята за починалите пациенти в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, тя решава да разкаже и трагедията на своето семейство.
„И двамата ми родители се почувстваха зле със симптоми с настинка и грип. Започват с нормални медикаменти, без антибиотици. Свързват се с джипито, но той отказва да ги види, защото те нямат тест за COVID. Във Великобритания тези тестове се правят веднага, щом пациентът отиде в болнично заведение. Родителите ми се влошават. От бърза помощ също ги разпитват. Обясняват, че баща им е с белодробно страдание. Спешна помощ казва, че не е за тях. Положението му се влошава. Майка ми решава да тръгне с такси и отива до близката частна болница в Пловдив. В частната болница много бързо е прегледан. Само сатурацията му е видяна, която е била 60 при нормално 90. Но понеже нямат тест, не могат да ги приемат. Изпращат ги в Хирургиите, от там в Инфекциозно. След дълго чакане в коридорите, бива приет“, сподели Диана пред бТВ.
„На баща ми не знам дали и кога е направен тест. Майка ми си направи в частна лаборатория и излиза положителен. Баща ми е приет в това Инфекциозно отделение. Аз се опитвах от тук да се свържа с някого. Аз с него се чух няколко пъти. Дишането му беше много лошо. Каза ми, че много пъти е звънял от стаята си на санитар или лекар за внимание, което просто не е получавал. Успях в крайна сметка да се свържа с някакъв колега, рентген няма в сградата, но се слуша пневмония. Предполагах, че той има пневмония. Казаха ми, че състоянието му се подобрява. След това беше преместен в „Свети Георги“ – клиниката на ВМИ“, разказа още дъщерята на починалия.
Диана беше категорична, че във Великобритания тестовете за COVID се правят на момента, в който пациентите дойдат. И никъде не се заплащат тези тестове. Не се връщат и пациенти.
„Поразена съм. Наистина се надявах, че медицинската етика в България ще се промени. Че хората ще бъдат просто по-добри. Аз се грижа за пациенти, спасявам пациенти и ми е страшно мъчно, че не спасих баща си. Огорчението ми просто ще остане завинаги“, завърши разказа си Диана.
Тя посочи и друг фрапиращ детайл от случилото се с баща ѝ – след като вече е починал, жената на възрастния мъж установява, че от портфейла му липсват 100 лв. и банковата му карта.
Диана не знае дали ще заведе съдебен иск за смъртта на баща си, посочи, че не иска да съди никого, но огорчението ѝ е огромно.
