Каква беше годината, която изпращаме?
Вече несъществуващият клуб “Рейна” на брега на Босфора Снимка: Reuters
В края на 2016 година много хора се питаха дали това не е била най-лошата година, която са преживели. Дали заради десетките любими звезди, които си отидоха, дали заради политическите събития, които зададоха тона и за вече отминаващата 2017 година.
В световен план годината започна с терористичен акт в Истанбул. “Ислямска държава” напомни за себе си. Узбекистанецът Абдулгадир Машарипов влезна в клуб “Рейна” и уби 39 души, събрали се да посрещнат новата година. Дни по-късно турската полиция го арестува.
Със сигурност атаката на Машарипов не е най-мащабната, нито най-смъртоносната на подръжник на “Ислямска държава”. Факт е, че най-много жертви на тероризма дават страните от Близкия Изток. Там взривяват църкви, джамии или просто коли-бомби край оживени места като пазари. В Европа много често терористите атакуват клубове, театри, заведения, стадиони. Показателно е – атаката в клуб “Рейна”, нападението в Берлин дни преди това, извършено на Коледен базар. Хора, които са се събрали да се забавляват.
2017 година започна и с едно голямо политическо събитие – встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Засега мандатът му в Белия дом отговаря на онова, което той даде като обещание в предизборната си кампания. Не само като конкретните действия, които той заяви, а и изпълнява. Президенството му е напълно в тон с бомбастичната му кампания.
От ден първи администрацията на президента си навлече гнева на медиите, заявявайки, че тълпата при церемонията му за встъпване в длъжност е била най-голямата в историята. Само че в ерата на Интернет хората доста бързо намират снимки от същата церемония от встъпването в длъжност на Барак Обама и истината лесно излиза наяве. По-късно администрацията на Тръмп заяви, че твърдението им било всъщност “алтернативни факти”. След “фалшивите новини” екипът на Тръмп роди нова крилата фраза.
Денят след инагурацията на Доналд Тръмп последва едно събитие, останало може би встрани от фокуса на новинте у нас – Маршът на жените. Години след като жените извоюваха своето право да гласуват те продължават да се борят за нещо простичко – да бъдат третирани с уважение. Какво общо има това с Доналд Тръмп ще попитате? Много. Още преди да бъде избран един скандал за малко да му струва победата в президентските избори – касета, на която се чува как той се хвали, че жените му позволяват да прави каквото си иска с тях, защото е известен, а това му навлече гневът на стотици хиляди жени, които не се поколебаха да излязат на улицата и да протестират.
“Не мога да повярвам, че съм на 90 и още протестирам за тези простотии”, гласеше един знак, носен от възрастна жена във Вашингтон. Близо 300 000 души излязоха в студения януарски ден да протестират – против Доналд Тръмп, против погазването на човешките права и за правата на жените. Значимо е, че една от най-повтаряните фрази е всъщност взета от реч на Хилари Клинтън – “Правата на жените са човешки права – веднъж завинаги!”. А администрацията на президента продължи с отменяне на някои правила, въведени от Барак Обама, намали държавната субсидия за организациите, които осигуряват безплатен достъп до лекари и нужните медикаменти за жени, които не могат да си го позволят.
Колкото до предизборните обещания на Доналд Тръмп едно можем да му признаем – заел се е и за разлика от много политици изпълнява голяма част от тях.
“Да направим Америка отново велика” беше слоганът на кампанията му. Още на 23 януари, дни след встъпването му в длъжност той подписа указ за излизането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство. То беше резултат на опита на администрацията на Барак Обама да обърне внимние на бързоразвиващите се икономики на Азия. Малко по-късно Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение за изменението на климата няколко месеца след като то влезе в сила.
След като през 2015 г. Западът и Иран стигнаха до споразумение за контрол над ядрената програма на Техеран през октомври Тръмп заяви, че САЩ няма да потвърдят, че Иран спазва сделката. Той дори нарече споразумението “най-лошата сделка в историята”. Друго от изпълнените обещания – Тръмп де факто обяви Ерусалим за столица на Израел, премествайки посолството на САЩ.
Над него обаче виси един облак, наречен “руската следа” в президентските избори 2016 г. Специалното разследване е обект на сериозен интерес и неслучайно. Обвиненията, че Русия е повлияла на резултата на изборите, че не просто съветници, а зетят на Тръмп се е срещал с представители на Москва в Русия могат да разклатят сериозно доверието в американския президент.
Води се специално разследване за пране на пари, избягване на данъци и други финансови престъпления. За него това е просто “лов на вещици”.
Нетипичният политически играч досега успява да се отърси от повечето скандали почти непокътнат. Не се стеснява да отстранява някои от хората, които са му били близки по време на кампанията. Само за 12-те месеца, в които е бил в Овалния кабинет, Доналд Тръмп смени двама души на поста Говорител на Белия дом. Успя да уволни и директорът на ФБР Джеймс Коми, който публично обяви, че е отстранен заради начинът, по който е провеждано разследването за руската следа в изборите. В рамките на първите месеци около себе си той успя да отстрани и Стив Банън, главният стратег на кампнията му. Междувременно пък в Белия дом като негови съветници се настаниха дъщеря му Иванка Тръмп и зет му Джаред Къшнър.
Всичкото това би било стабилен скандал, ако не вземем предвид фактът, че Доналд Тръмп не е обичайният политически играч. Той не играе по обичайните правила на политиците. Не е деликатен в речите си, не се страхува да отстрани хората, които според него са сгафили. Не се страхува и да говори открито. Факт е, че независимо дали американците одобряват или не неговите действия, ако предшественикът му Барак Обама или който и да е политик действа като Доналд Тръмп, то неминуемо ще се разгори още по-голям скандал.
Има и един необичаен резултат от управлението на Доналд Тръмп. Несъмнено много от грешките на Барак Обама са били подминавани и хората не се интересуваха от политиката. Това е обаче невъзможно с Доналд Тръмп, защото той просто привлича вниманието и така обществото определено е по-заинтересовано от действията му.
Доналд Тръмп направи светът свидетел на нарастващо напрежение между САЩ и Северна Корея. Резултатът от двама упорити и импулсивни лидери на две откровено недружелюбни една към друга страни е ясен. В началото на годината севернокорейският лидер Ким Чен Ун обяви, че страната започва тестове и иска да се сдобие с ракета, способна да достигне САЩ. В края на годината “Човекът ракета”, както го нарича Тръмп, обяви, че това вече е възможно.
На родна земя, в САЩ, не му липсват предизвикателства. Расовото напрежение в Юга ескалира в средата на август, когато крайнодесни и либерали се сблъскаха в Шарлотсвил. Една жена загина, защитавайки правата на черните, стотици ранени, а напрежението и мирът са поставени на карта. Всичко започна с протест на крайнодесните след като властите искаха да премахнат статуя на генерал на Конфедерацията от Гражданската война.
Два месеца по-късно една поредната масова стрелба накара стотици хиляди американци да призоват за ограничаване на продажбата на оръжия. Лас Вегас, кънтри концерт под хотел “Мандалей Бей” в града на греха, Стивън Падък, иначе кроткият пенсионер, се барикадира в хотелска стая с 23 автомата и убива 50 души. Най-смъртоносната масова стрелба в САЩ… след стрелбата в гей клуб в Орландо, година и половина по-рано. За пореден път либералите призоваха да се затегне контролът над продажбата на оръжия, а републиканците все така пренебрегват тези призиви.
И докато в САЩ дебатът за и против контролът при продажбата на огнестрелни оръжия се дискутираше, в Европа дори най-отворените към бежанците трябваше да си зададат въпроса “А не сбъркахме ли?”. Франция, Германия, Швеция, Испания… Почти във всяка една голяма европейска държава беше извършен терористичен акт.
Тази година Русия също не беше подмината от прицела на терористите. Докато Европа буквално “свикна”, доколкото това е възможно, с набезите на терористите, то те все още не бяха насочили поглед към Русия. До трети април, когато 13 души бяха убити след като атентатор самоубиец се взриви в метрото в Санкт Петербург. Атенататорът се оказа отново от една от бившите съветски републики – киргизстанецът Акбаржон Джалилов.
И той, както и атентаторът от Истанбул, са родени в бившите съветски републики, където ислямът е основната религия, а не православното християнство. Социалното неравенство в тези държави обаче дава почва на терористите да набират последователи.
Тероризмът не подмина и Великобритания. Страната е вторачена в преговорите за Brexit, а междувременно терористите на три пъти успяха да внесат смут. Първият път – 22 март, четирима души бяха убити след като британски граждани се вряза с кола в тълпа в централен Лондон на Уестминстърския мост, а после откри стрелба в опит да атакува и Парламента. По-късно полицията разпозна нападателят – 52-годишният Халуд Масуд.
Два месеца по-късно, на 22 май, най-лошите страхове на стотици родители се сбъднаха. Хиляди тийнейджъри се бяха събрали в Манчестър Арена на концерт на любимата си певица – Ариана Гранде. За 23-ма от тях това беше последната вечер в живота им. Това се превърна в една от най-трагичните нощи в съвременната история на Острова, най-смъртоносната атака във Великобритания след атентата в лондонското метро на 7 юли 2015 г.
Това нападение оставя следа не просто заради цифрата на жертвите. Терористът се прицели в най-уязвимите и най-невинните членове на обществото – деца. Самият той, като много голяма част от атентаторите в Европа е роден тук, дете на емигранти, радикализирал се по-късно в живота. За пореден път си зададохме и въпросът защо службите не правят нищо, тъй като в дните след атаката стана ясно, че той бил “познат”. И въпреки това 23-ма младежи загинаха.
Дни по-късно, на 4 юни, Ариана Гранде и десетки звезди се събраха в Манчестър за концерт с благотворителна кауза в името на жертвите на нападението. Този концерт отново беше помрачен, но заради събития, станали часове по-рано в Лондон, където трима мъже убиха осем души и раниха десетки други в отделни атаки на Лондон Бридж и “Бороу Маркет”.
На 17 август Барселона също беше атакувана. Една от най-популярните летни туристически дестинации в Европа, оживена и претъпкана. Идеалната цел за 22-годишният Юнус Абуякуб, който както и атентаторите от Ница, Берлин и Лондон Бридж използва добре познатата вече техника и се вряза в тълпа по оживената търговска улица Ла Рамбла с ван. По-късно той избяга и уби един човек, чиято кола се опита да открадне.
В крайна сметка терористичните атаки през 2017 г. в Европа зачестиха, но станаха с по-малко жертви. Почти всяка една голяма държава в ЕС, приела много бежанци, стана прицел на терористите.
Докато Европа се бореше с криза и тероризъм, в Близкия Изток напрежението между Катар и Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Бахрейн и Египет ескалира и четирите страни скъсаха дипломатическите си отношения с Катар, преустановиха и транспортните връзки с емирството. Обяснението – “защита от тероризъм и екстремизъм” заради подкрепата от страна на Катар за “Мюсюлманско братство”. Страните обвиниха Катар и в симпатии към Иран – единтургове на Саудитска Арабия. Действията на кралството бяха приветствани от един техен приятел. Да, Доналд Тръмп. Междувременно пък Анкара побърза да увери Катар, че имат приятел в лицето на Турция.
В Азия пък имаше един голям победител. Може да се каже, че годината за Си Цзинпин беше доста добра. Въпреки честите нападки на Доналд Тръмп към Китай все пак през април той прие Дзинпин за два дни в Мар а Лаго и забрави за острата си реторика към Пекин. През октомври по време на 19-ят конгрес нс китайската комунистическа партия той беше почти коронован. Избран за втория си 5-годишен мандат като генерален секретар и “основен лидер”, титла, която неговият предшественик така и не получи. Може да се каже, че Цзинпин е най-силният лидер в Китай след Мао и имайки предвид, че негов наследник така и не беше посочен, той ще остане начело на Китай още дълго. Едва ли ще стои встрани от събитията в света, позволявайки на останалите големи държави да диктуват правилата.
В края на годината врати закри международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага. Пред него се изправиха 161 обвиняеми като най-много бяха от сръбска страна. Някои от подсъдимите не дочакаха присъда, а починаха по време на процесите. Други вече дори са излязли от затвора. 14 души остават да са там.
В затвора почина и бившият югославки президент Слободан Милошевич. В края на годината военният лидер на босненските сърби Ратко Младич получи максималната присъда – доживотен затвор.
А несъмнено едно от най-драматичните заседания ще остане това от 29 ноември, когато босненският генерал Слободан Праляк се самоуби демонстративно, чувайки 20-годишната си присъда. Той извади бутилка с отрова и я изпи пред съда.
След 24 години трибуналът за военните престъпления в бивша Югославия ще затвори. Дано завинаги.
През изминалите 12 месеца природата също не ни спести нищо. Ураганите “Ирма”, “Хосе”, “Мария”, “Харви” не пощадиха Тексас, Мексико, Карибските острови, Куба, Пуерто Рико и още много места. Стотици останаха без домове – и те са щастливите, защото са живи. Две силни земетресения удариха Мексико и Иран, а на остров Бали хиляди бяха евакуирани заради заплахата от изригване на вулкан. В Европа пък в Португалия и Испания опустошителни горски пожари отнеха живота на над 60 души.
Европа се тресе от криза, а Русия я чакат избори. На фона на всичко това ние поемаме за 6 месеца председателството на ЕС. Е, дано 2018 година ни донесе успех… и нито един ураган – истински или политически!Автор: Боряна Павлова
dnes.bg
