Здравейте! Изпращам на всички за информация последния към момента проект на Национална стратегия за българите в чужбина. Той е изработен от Държавната агенция за българите в чужбина и включва предложенията и коментарите на ангажираните с темата институции към февруари 2013 г. На оперативна
среща 13 януари 2014 г. с председателя на ДАБЧ и представител на МВнР Вицепрезидентът настоя в проекта да бъдат включени решенията от двата меморандума – от конференцията в Брюксел през ноември 2012 и от работната среща в Народното събрание на 21.12.2013 г. Неотклонна позиция на г-жа Попова е, че Стратегията трябва да бъде финализирана и одобрена час по-скоро и че това не може да се случи без отчитане на позицията на българските общности зад граница.
Моля – в срок до 31 януари – за вашето мнение и коментари по проекта за Стратегия – оценки, допълнения, мнение за части, които следва да отпаднат, коментари по структурата и съдържанието, предложения за промени. Всички получени мнения ще бъдат отчетени, проектът ще бъде коригиран въз основа на тях и, в окончателния си вариант, отново ще бъде изпратен за преглед от ваша страна. Това ще даде възможност в рамките на месец февруари проектът да бъде подготвен за внасяне и одобрение в Министерския съвет, за което г-жа Попова е постигнала съгласие в разговори с ръководителите на отговорните институции.
Поздрави и лека работа на всички!
Мария Цанкова
M.Tsankova@president.bg
ПРОЕКТ
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА
СЪДЪРЖАНИЕ:
I. Общи положения
1. Цел
2. Принципи
3. Целеви групи
II. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията
1. Институционална система
2. Нормативна уредба /инструменти на държавната политика
3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.
III. Национални политики за българите и българските общности през периода
1. Фактори за нови подходи в държавната политика за българите и българските общности в чужбина
2. Приоритети
3. Политики за българите и българските общности в чужбина
3.1. „Национално представителство”
3.2. „Образователна политика”
3.3. „Културна политика”
3.4. „Млада българска емиграция”
4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
5. Финансиране на изпълнение на стратегията
6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията
IV. Заключение
1. Очаквани резултати
2. Механизъм за оценка и корекция
I. Общи положения
Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Те възникват в различни периоди и ситуации. Голямо е разнообразието от причини, цели, потребности и стремежи, които ги мотивират за емигриране. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на всяка общност и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.
Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях четири са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия.
Статистическите данни сочат за значителен брой българи в чужбина:
– По официални данни в страните – членки на Европейския съюз българските граждани са: Испания – 175 414; Гърция – до 125 000; Германия – 93 889; Великобритания – 85 080; Кипър – около 35 000; Австрия – 14 827; Нидерландия – 12 340; Франция – 8 148; Италия – 6 559; Португалия – 6 456; Чехия – 4 363; Ирландия – 4 000; Белгия – 3 279; Унгария – 2 800; Дания – 2 685; Полша – 1 020; Латвия – 921; Швеция – 805; Люксембург – 800; Финландия – 714; Словакия – 667; Естония – 204; Румъния – 189; Литва – 171; Словения – 34.
– В държави извън Европейския съюз: САЩ – 92 876 българи по произход по данни от 2010 г, 2 495 български студенти по данни на Института за международно образование във Вашингтон за 2010 г.; Канада – 27 255 български граждани по данни на Националното бюро по статистика на Канада от 2010 г.; Аржентина – 2 500 български граждани; Израел – 7 500 български граждани; Австралия – 2 680 български граждани според официалното преброяване в страната през 2006 г.; Република Южна Африка – 20 000 български граждани.
– Национални преброявания дават информация за броя на българите в отделните страни с „исторически” общности: през 2004 г. в Република Молдова българите са 65 662, а българите – гагаузи – 147 500; през 2001 г. в Украйна българите са 204 574; през 2011 г. българите в Сърбия са 18 543, като 2 922 от тях са с придобито българско гражданство през периода 2001 – 2010 г.; В Албания 1 053 лица са с придобито българско гражданство през 2001 – 2010 г.; по данни на румънския Национален статистически институт от 2002 г. българите по произход в Румъния са 19 928.
Българските граждани и лицата от български произход в чужбина са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, културен план.
Политиката към българите в чужбина се обуславя от:
– държавните интереси на страната;
– интересите на българите в чужбина;
– високата степен и желание за съхраняване на национално съзнание сред българите в чужбина;
– изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
– тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
– ползата за България от българските лобита в чужбина;
– потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения.
1. Цел
Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и българските общности в чужбина.
Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита, подкрепа и духовно единение на всички българи в чужбина. Изпълнението на общата цел ще доведе до:
– съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина;
– обединение на всички българи в рамките на всяка българска общност в чужбина, независимо от различията в социалната и възрастовата им характеристика;
– приобщаване и включване на български граждани от чужбина към държавния и обществено-политическия живот в България;
– подобряване на миграционния баланс на страната;
– разпространение на положителния образ на България по света;
– използване на възможностите на българските граждани в чужбина в контекста на мобилността и свободното движение на хора;
– интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;
– създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприетите български граждани;
– стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия и др.
2. Принципи
Политиката на Република България за българските граждани и българските общности в чужбина се основава на държавните интереси.
2.1. Основополагащи принципи
– ненамеса във вътрешните работи на държавите по пребиваване; ненарушаване на границите; ненакърнимост на държавния суверенитет; зачитане на правото на народите на самоопределение и на правата на човека и основните свободи;
– последователност на дейностите, изискващи дългосрочен подход и интегриране на проблематиката в двустранните отношения с дадените държави и в многостранното сътрудничество в области като образование, култура, икономическо и трансгранично сътрудничество и др.
2.2. Законност и защита правата на човека
Международните стандарти за правата на човека и основните свободи са разписани в международните пактове на ООН и в конвенции, по които държавите по пребиваване са страни. Отчитане на различния статут на българите в чужбина и местното законодателство на страната на пребиваване. Националната стратегия е съобразена с националната сигурност на страната. Държавната политика е обвързана с повишаване на информираността на гражданското общество в страната и на българските граждани и българските общности в чужбина.
2.3. Анализ и научност
От особена важност за провеждането на националната стратегия е извършване на периодичен анализ на състоянието и перспективите на българските общности в чужбина, периодично изготвяне на обобщени статистически анализи и актуализиране на мерките за реализиране на държавната политика. Задължителен елемент е диференцираният подход към всяка отделна българска общност зад граница, съобразен с условията на нейното историческо формиране, развитие, съвременно състояние и перспективи.
2.4. Отчетност и контрол
Държавната политика за българите за българите и българските общности в чужбина се реализира чрез политики, изпълнявани в Национални тригодишни планове за действие. Всяка държавна институция се отчита пред Министерския съвет относно резултатите от заложените в плановете мерки.
3. Целеви групи
3.1.. Български емигрантски общности и лица с българско, с българско и чуждо гражданство;
3.2. Български общности, както и лица с българско, с българско и/или чуждо гражданство, със статут на българско национално малцинство;
3.3. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход с чуждо, и/или българско гражданство.
ІІ. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията
1. Институционална система
Република България има изградена институционална система и администрация за изпълнението на държавната политика за българските граждани и българските общности в чужбина.
1.1. Ръководни органи, органи с обща компетентност и специализирани държавни органи
Координацията и взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации, академичните звена и средствата за масово осведомяване е задължителен елемент при изпълнение на Националната стратегия
1.1.1. Ръководни органи
Президент на Република България
Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в Конституцията на Република България. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент. Вицепрезидентът изпълнява определен кръг конституционни правомощия при изрично възлагане от страна на президента с указ. Правомощията, които са възложени на вицепрезидента, са назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.
Заместник министър-председател, в чиито ресор е и държавната политика за българите граждани и българските общности в чужбина
Съгласно чл. 23, ал. 4. от Закона за администрацията Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите. Съгласно Чл. 24, ал. 2. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.
Заместник-министър председателят предлага за изпълнение политики за българите и българските общности в чужбина и координира дейността на ресорните ведомства в тази област.
1.1.2. Органи с обща компетентност
Министерство на външните работи /МВнР/
Държавната политика по отношение на българските граждани и българските общности извън Република България и на техните организационни структури е в унисон с държавната политика в областта на външната политика на страната ни. МВнР, чрез дипломатическите и консулски представителства в чужбина, взаимодейства пряко с български граждани и техните общности и организации, като им оказва възможно съдействие в интерес на осъществяването по места на програмите за българите в чужбина. Дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина осъществяват дейности по:
– придобиване, възстановяване или освобождаване на българско гражданство и свързаните с това процедури по приемане, препращане на документи на кандидатите за гражданство до Държавната агениця за българите в чужбина, както и предаването на решенията по тези документи на кандидатите за гражданство;
– издаване на български документи за самоличност – паспорт, лична карта, свидетелство за управление на МПС и временен паспорт;
– оказване на съдействие за получаване документи, издадени от български централни ведомства и институции и общински служби – свидетелства за съдимост, актове за раждане, удостоверения за гражданско състояние и др.;
– оформяне на актове по гражданското състояние на български граждани, заверки и легализации на документи неподлежащи на вписване;
– оказване на съдействие при решаването на правни въпроси, свързани с български граждани при водене на съдебни дела, адвокатска защита в случаи на произшествия, на арести, на смъртни и други случаи.
– чрез своите културни аташета популяризира в страната на акредитация българската култура, с което спомага за обединяването на българските общности в чужбина и запазване на българската духовност, самосъзнание и идентичност;
– следене, анализиране и информиране за измененията в законодателството и практиката в различните области на съответните страни спрямо малцинствата, в т.ч. спрямо българските общности, без които е невъзможно провеждането на адекватна държавна политика на Република България спрямо българите и българските организации извън България.
Министерство на вътрешните работи /МВР/, Дирекция „Миграция”
Дирекция „Миграция“ е специализирана структура на МВР. В нейните компетенции са координацията на миграционните процеси и развитието на миграционната политика. Дирекцията дава становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство.
С приемането на Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция /2011 – 2020/ се създава Национален съвет по миграционна политика и оперативно, експертно звено към него – Секретариат. Секретариатът предлага на Съвета мерки и политики и в областта на трайно установяващите се българи от чужбина в България, разглеждат се нови тенденции на миграционната и интеграционна политика и т.н.
Министерство на образованието и науката /МОН/
МОН има водеща роля при разработването и реализирането на образователната политика за българските граждани и българските общности в чужбина. Изпълнението на образователната политика се организира и координира от Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност за българите в чужбина под общата координация на министър на образованието, младежта и науката.
Дейността на МОН включва:
– организиране и провеждане на информационни кандидатстудентски борси за приемане на чуждестранни граждани от български произход за обучение в държавните висши училища на Република България;
– съгласувателна процедура с организациите на българските общности, дипломатически представителства и средни училища с цел разпределение и утвърждаване на боря на приеманите за обучение студенти и докторанти по страни и региони;
– провеждане на кампания в съответните държави за приемането на студенти, докторанти и специализанти – лица от български произход от чужбина, за обучение в държавните висши училища на Република България;
– координиране, финансиране и контролиране дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина;
– организационно, методическо и финансово осигуряване и подпомагане дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина.
Министерство на културата /МК/, Български културни институти в чужбина
Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност на базата на подписани двустранни междуправителствени спогодби, регламентиращи юридическия им статут и условията за работа и протоколи към някои от тях.
Основните задачи на Българските културни институти в чужбина са подпомагане на запазването на българската национална културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие в Европа и света; съхраняване на българските национални културни характеристики; разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света и др.
Министерство на правосъдието /МП/, Дирекция „Българско гражданство”, Съвет по гражданството
Дирекция „Българско гражданство” има компетентност по приемане и извършване на проверки на молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, организира съгласувателната процедура на междуведомствено ниво.
Съветът по гражданството на МП дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, а министърът на правосъдието изготвя проекти на предложения до президента на Република България за издаване на укази или откази във връзка с българското гражданство.
Министерство на труда и социалната политика /МТСП/
МТСП осъществява държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на работници, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, интеграцията на хората с увреждания, равните възможности и антидискриминацията.
Съобразно своите компетенции, министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира в сътрудничество с другите държавни органи, социални партньори и неправителствени организации дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на трудовомиграционните процеси, свободното движение на работници и демографските процеси, предлага и провежда мерки за регулирането им в областите от компетентност на министерството; организира и координира разработването и провеждането на политиката по свободното движение на работници, включително координация на системите за социална сигурност, трудова миграция и интеграция на граждани от трети държави; издава удостоверения на физически и юридически лица за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина и за моряци; и др.
Областни управи
Съгласно Закона за администрацията, ДВ. бр.130/1998 г. и последно изменение ДВ. бр. 42/ 2009 г., Член 29, ал. 1, Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта. Той осъществява приоритетно сътрудничество по отношение на установяването на контакти, сътрудничество и побратимяването на населени места и региони от областта с населени места и региони в чужбина, чиято територия се населява от лица от български произход с чуждо и/или българско гражданство.
Национален статистически институт /НСИ/
НСИ е институцията за събиране и анализ на статистическа информация. НСИ представя статистическа информация в областта на миграцията на ЕВРОСТАТ. Официалната информация служи за анализи и изследвания, за планиране и прогнозиране. НСИ е институцията, чиято информация подпомага държавата в изработването и прилагането на политики по отношение на българите и българските общности в чужбина.
1.1.3. Специализирани държавни органи
Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/
ДАБЧ реализира държавната политика за българите чужбина, съгласувано със заместник-министър председател, отговарящ за политиката за българите и българските общности в чужбина. Съгласно функциите и задачите й, заложени в нейния Устройствен правилник, ДАБЧ координира дейността на държавните институции в тази област.
ДАБЧ поддържа контакти и подпомага дейността на гражданските структури на българските общности в чужбина. Тя удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на Република България. ДАБЧ съхранява и актуализира база от данни, както и извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина.
1.2. Неправителствени организации и академични институти. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет
1.2.1. Обществената инициатива и академичната мисъл в държавната политика за българите и българските общности по света
Неправителствените организации имат важния статут на обществен коректив и помощник, но и на стимулиращ фактор по отношение на държавните институции в провеждане на политиката за българите в чужбина. Те притежават значителни възможности да извършват дейност, надхвърляща официалните компетенции на държавните институции. От значение е мястото, което те могат да заемат в международната дейност по защита на правата на българските малцинства и общности в чужбина и поддържането на българската идентичност.
Изследванията на академичната и университетска общност в областта на историята, както и на съвременното състояние на българските общности в чужбина от гледна точка на етнологията, лингвистиката, демографското състояние, миграцията, интеграцията и др. имат не само научен, но и приложен характер. Те са елемент в търсенето на диференциран подход в политиката за всяка българска общност в чужбина с нейните специфични характеристики и тенденции на развитие.
1.2.2. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет
Прилагането на диференциран подход към различните религиозни общности на българите в чужбина е елемент от общата държавна политиката към българите в чужбина:
– относно православните общности, исторически останали извън границите на България – в Турция, Румъния, Сърбия, Молдова и Украйна да се работи за гарантиране на техните религиозни права и свободи, особено в православните държави, както и за възстановяването на собствеността на имоти, където има такива;
– относно българските православни общини в страните на ЕС, които са на територията на Западно и Средноевропейската епархия, да продължи съществуващата финансова подкрепа, осъществявана чрез дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет за тяхното духовно укрепване, функциониране и създаването на нови православни общини с оглед различните миграционни потоци в ЕС;
– относно българските православни общини в САЩ, Канада и Австралия, следва да се подобри комуникацията и съвместните усилия на държавните институции и Българската православна църква за спирането на тревожните процеси на дезинтеграция, които се наблюдават в последното десетилетие.
