На 3-ти март България отбелязва един от най-важните си национални празници – денят на Освобождението от османско иго. Тази дата е символ на края на близо петвековното османско владичество и възстановяването на българската държавност. Освобождението на България е тясно свързано с Руско-турската война от 1877-1878 г. и ролята на Русия като основен освободителен фактор.
Исторически контекст
Руско-турската война (1877-1878) бе предшествана от дългогодишни борби на българския народ за национално освобождение. Въстанията, културното и образователното възраждане бяха част от процеса на национално самоопределение, който кулминира с военната интервенция на Русия.
Ролята на Русия
Русия взема решение да подкрепи българската кауза, мотивирана от славянофилски и православни идеали, както и стратегически интереси на Балканите. Руските войски, подкрепени от доброволци от различни славянски народи, започват кампания, която преминава през тежки битки и обсади, най-значимата от които е обсадата на Плевен. Успехът на руските войски и техните съюзници в тези битки е решаващ за края на войната и подписването на Сан Стефанския мирен договор на 3-ти март 1878 г.
Сан Стефански мирен договор
Сан Стефанският предварителен мирен договор поставя началото на възстановяването на българската държава в границите ѝ от преди османското завоевание. Въпреки че по-късно Берлинският конгрес променя значително тези граници, основата за българската независимост вече е поставена.
Значение и празнуване
3-ти март е ден, в който България отдава почит на храбростта и саможертвата на всички, участвали в освободителната борба. Празникът е повод за национално единение и припомняне на историческите събития, които са формирали съвременната българска нация. В този ден се провеждат тържествени мероприятия, полагат се венци и цветя на паметници на загиналите воини, а в много градове има и военни паради.
Ролята на Русия в освобождението на България е неоспорима и е отбелязана с дълбока благодарност от българския народ. Въпреки политическите промени през годините, признателността към руските освободители остава неизменна част от националната памет.
