Капитан Каръшки нервно крачеше по коридорите на управлението и се опитваше да отгатне причините, поради които прекият му началник спешно го привика в кабинета си: „Що ли съм му дотрябвал на шефа по туй никое време? Денят до тук беше по-хубав от песен, направо чудесен! Дано да не излезе вярна този път поговорката: „Много хубаво, не е на хубаво”.
Всичките му страхове обаче се разсеяха още щом прекрачи прага на началническата врата.
– Хайде бе Каръшки, къде се губиш цял ден? Ще си изтървеш късмета! – с усмивка го посрещна полковник Катилски.
– Работа шефе, много работа. Ама да не помислите, че се оплаквам. Аз единствено на работата разчитам в тоя живот, а не на късмета. Че то, какъвто съм карък!….
– Има си хас и да се оплакваш! Работиш над агент „Готина”, нали? – погледна изпитателно подчинения си полковник Катилски.
– Да шефе, оказа се, че тя е голям талант. Само трябва да я обуча добре и ще ни бъде страшно полезна в бъдеще. Въобще жените имат невероятен потенциал за агентки. Те могат да измъкнат без проблеми не само парите от джобовете на мъжете, а и най-съкровените тайни скътани дълбоко в душите им.
– За жените си прав Каръшки, абсолютно прав, но за късмета, не си! Голям късметлия си ти, наистина голям! И голямо черпене чакам от тебе, че голям човек ставаш!
– Предсрочно повишение, а шефе? – опита се да отгатне за какво ще черпи капитан Каръшки – Майор, значи!?
– Ти май не ме слушаш какво говоря! – скастри капитана полковник Катилски – Голям човек казах, а не някакъв си майор!
– Направо подполковник, така ли? – удиви се Каръшки
– Явно няма да отгатнеш какъв висок пост ще заемеш, затуй поеми дълбоко дъх и добре ме чуй! – заповяда полковника – Ставаш заместник-министър председател!
– Кво, кво? – започна да заеква Каръшки – Аз, заместник-министър председател? Шефе, не се будалкай с мене.
– Що, не искаш ли да станеш? – многозначително го изгледа полковник Катилски.
– А, искам, искам, как да не искам! – започна да идва на себе си капитана.
– Щом искаш, ще бъдеш! – тържествено обяви полковника – Хайде сега, време е да почерпиш. Бягай за пиячка и кльопачка. И Каръшки, да не ми дойдеш с домашна ракия и пръжки, ей!
– Е, шефе, обиждаш ме! Ако друго не, то от тебе съм научил това поне: „пиячката да е архаична, кльопачката да е автентична”!
– Тъй, тъй я! Никакви там луканки и салами. Знам ли аз какво са ми смляли в тях! Моят девиз не случайно е: „Всичко трябва да е под контрол!”
– Разчитай на мен, шефе! Няма да се изложа. – козирува капитана и хукна да изпълни начаса задачата.
И той наистина не се изложи. Върна се след около час по натоварен и от шерп потеглящ от базов лагер към Еверест. А в товарът му само от пиле мляко нямаше. За секунди началническото бюро се превърна в най-разкошната трапеза, която някога бе заформяна в управлението. Дори капризният по отношение на храните и напитките полковник Катилски с радост възкликна: „Справи се блестящо с първата си задача Каръшки. Ще стане от теб забележителен заместник-министър председател! Ха, наздраве!”
– Ха, наздраве, за шефа на заместник-министър председателя, полковник Катилски” – веднага върна жеста Каръшки.
И се почна тя една безкрайна канонада от наздравици, коя от коя по-звучни, по-ефектни, по-колоритни. Та се стигна чак до:
– Ха, наздраве, за човека, който е като мой син, заместник-министър председателя Каръшки!
– Ха наздраве, за човека, който е повече от мой баща, полковник Катилски! – отрече се от собствения си баща Каръшки, за да отговори подобаващо на тоста. – И шефе, държа да подчертая, че това съвсем не са празни приказки. Той, бащата, кво, една „Лада” ми е подарил само! А Вие заместник-министър председател ме направихте!
– Е, в интерес на истината, не съм те аз направил заместник-министър председател, аз само те предложих. – Скромно отбеляза полковник Катилски. – Естествено, Генерала решава всичко. Но още щом ми възложи той задачата да намеря някое интелигентно, младо, наше момче, което да поеме отговорния пост, веднага се сетих за тебе. Генерала те хареса и каза – да! И след като и ти се съгласи и каза – да!, вече заемаш един от най-високите постове в държавата. Ха, наздраве, за смелият заместник-министър председател!
– Ще се съглася, как няма да се съглася, твоето предложение е заповед за мен шефе! И да знаеш, и като заместник-министър председател, аз винаги ще изпълнявам твоите заповеди, ти ще си останеш най-големият ми началник! – Закле се във вярност пред шефа си Каръшки!
– Надявам се да е тъй, че някои се възгордяват като се издигнат, забравят старите си приятели, почват да не слушат….
– А, шефе, не съм от тях, никога няма да забравя какво направи за мен и вечно ще съм ти признателен! Ха, наздраве, за истинския ми шеф!
– Наздраве Каръшки! Но ние вече толкова време ядем и пием, не е ли време и да попеем? Я дай тон за нашата!
– Коя бе, шефе? – не можа да включи веднага Каръшки
– Как коя!? „Ние, ченгетата”, химна ни.
И направиха те дует, на който биха завидели дори професионалисти от калибъра на Румънеца и Енчев:
„Кой управлява, тази държава,
листите изборни кой пак реди
всичко и днеска тук си остава
както било е и много преди!
Движения някакви и разни там партии,
всичко е просто един камуфлаж,
те управляват само на хартия
властта им по-скоро е сън и мираж.
припев
Ний управляваме, ние ченгетата,
цялата власт сега е у нас
в свойте ръчички държим досиетата
затуй и настъпи нашият час.
Ний назначаваме, ний уволняваме,
ние ченгетата, даваме тон
ний справедливост и палки раздаваме,
нашата дума днес е закон!
Кой притежава, тази държава!?
Наша е, наша е, наша е тя!
Ний не работим само за слава,
за кутия бонбони и стръкче цветя.
Чий са заводите, чий са хотелите,
чий са и банките всеки го знай!
Ние сме умните, ние сме смелите,
затуй притежаваме земния рай.
Припев
Пиха-пяха, пяха-пиха и добре се подредиха. И особено Каръшки, на когото вълнението явно бе дошло малко в повече.
– Ха, наздраве, Каръшки! – не преставаше с тостовете полковника, макар да беше и той вече доста на градус – Пий, то всеки ден заместник-министър председател не се става!
– Шефе, то наздраве, наздраве, ама аз май се напих.
– Спокойно Каръшки, не се притеснявай, ей сега ще видиш как за нула време ще изтрезнееш!
– Някакво хапче ли ще ми дадеш?
– Приготвил съм ти нещо много по-ефикасно от хапче. Така ще се ококориш, че сън няма да те улови поне няколко дни.
– Шефе, ама ти направо ме плашиш! Какво е то туй чудодейно средство?
– Слушай ме сега внимателно, че няма да повтарям: Ще бъдеш заместник- министър председател точно три месеца. Прокурорът ще ти поиска тридесет години затвор, съдът ще те осъди на двадесет, но няма да лежиш и десет, а само пет години! Разбра ли?
– Кво, кво? – ококори се наистина Каръшки – Какъв прокурор, какъв затвор, нищо не разбрах. Аз нали заместник-минисър председател току-що станах.
– За три месеца Каръшки, за три месеца и нито ден повече. Не разполагаме с време за по-дълъг период. Виж, за затвора, време колкото искаш, ако ти хареса можеш да поостанеш и повечко. – демонстрира чувството си за хумор полковник Катилски.
– Ама как така, аз не съм съгласен тогава да ставам заместник-министър председател! Нека някой друг да стане.
– А, Каръшки, ти вече прие, връщане назад, няма!
– Тая няма да стане. – заинати се Каръшки – Не искам да ставам заместник-министър председател!
– Че туй да ти не е концерт по желание?! Не искал да става заместник-министър председател. Ще станеш и още как!
– А ако все пак откажа да стана! – продължаваше с упорството си Каръшки.
– Е, разбира се, заместник-министър председател може и да не станеш, но в затвора ще влезеш сто процента и то не за пет години, а за много повече, ако продължаваш да се инатиш.
– Недей така бе шефе, какво толкова съм направил, та в затвора да гния!
– Абе, Каръшки, я ми кажи ти отколко години си в службите, отколко години се бориш с престъпността и корупцията?!
– От десетина години шефе, защо питаш?
– И още нямаш милион в зелено, нали? – погледна изпитателно капитана полковник Катилски.
– Нямам шефе. – Наведе виновно глава Каръшки, усещайки, накъде тръгват нещата.
– Ех, Каръшки, Каръшки! Аз те мислех за голям професионалист, а ти собствените си сметки не можа да скриеш като хората.
– Е, шефе, че то от теб кой може да скрие нещо. – опита се да излезе от „небраното лозе” в което бе попаднал Каръшки.
– Моля, моля, без комплименти, няма да ти помогнат в случая. Така че избирай – или ставаш зам.министър председател и лежиш само пет години в затвора или отиваш на топло поне за десет –петнадесет години.
– Недей така бе шефе. – проплака отново Каръшки – Че кой сега живее на една заплата. И защо точно на мен прилагаш тия ченгеджийски номера.
– А, мери си приказките Каръшки. Не позволявам да наричаш специалните полицейски похвати, ченгеджийски номера!
– Защо точно аз, бе шефе? Можеш да вкараш когото си искаш в затвора. Ама нали съм Каръшки, все аз го отнасям! Трябваше да я сменя навремето тази тъпа фамилия, че само беди ми носи.
– Нищо лично Каръшки. Просто се оказа главно действуващо лице в плана „Балъци”.
– Че аз нищо не знам за този план.
– Естествено, че не знаеш! Това е суперсекретен план. Но сега ще ти обясня всичко, понеже ти вече си тъй или иначе вътре в играта. И така Каръшки, от Европа както знаеш, много ни натискат, че нямаме резултати от борбата с корупцията, че нямаме осъдени. Даже ни плашат, че няма да ни приемат в ЕС. Казваме им: „Добре, ше осъдим двама депутати, един от които даже от управляващата коалиция!” „Не казват ни оттам, депутатите са дребна риба, искаме в затвора да попадне някоя много едра риба, акула поне!” Отговаряме им:„Добре тогава, ще осъдим един бивш министър-председател”, „Не викат, искаме не бивш, а настоящ управляващ и то да е поне с ранг заместник-министър председател!” Замислихме се със Генерала, кого да дадем курбан, не става, все наши хора по върховете. И тогава на него му хрумна гениалната идея – назначаваме за няколко месеца нов заместник-министър председател, хващаме го в крупни злоупотреби и веднага правим един показен процес, та целият свят да види, как добре се борим с корупцията. И ти идеално пасна за случая. Ясно?
– Ясно шефе. Само едно не разбирам, защо „Балъци” бе, защо в множествено число, като балъка съм само аз!
– Е, Каръшки, не се ласкай чак толкоз много, твърде дребна риба си ти, да кръстим на теб такава крупна операция. Кръстили сме я на нашите европейски приятелчета. – снизходително заключи полковник Катилски – Ще ми се правят на много отворени, на голяма работа! Но те си нямат на представа с кого си имат работа. Такъв сценарий сме им приготвили с шефа, такова театро ще им разиграем, че ще им приберем всичките там „Оскари”, „Златни мечки” и „Златни лъвове”, един няма да им оставим. Абе, те на мен са ми толкова ясни, пък за службите им да не говорим! Ей на, толкова години наш Сергей им беше в ръцете и какво – освободиха го поради липса на доказателства. Верно, наше момче, калено в битките. Ама какво от туй. Ти представяш ли си, да ме викне мен шефа и да ми нареди: „Полковник Катилски, искам до 24 часа задържания да направи пълни самопризнания. И кво, и аз ще ида да копам, щото той ще ми се прави на герой! Леле, жив ще го изям! – настърви се полковника и захапа стръвно поредната мръвка.
– Шефе, няма ли някакъв друг начин да им запушим устите на тия пусти европейци! Че то аз какъвто съм карък, ще вземе да ми се падне я някой честен прокурор, я някой честен съдия и ще си изгния в затвора. – проплака отново Каръшки.
– Каръшки, ти май още не си изтрезнял напълно. – скастри подчинения си полковник Катилски – Къде ти се привиждат тия честни прокурори и съдии. Щяло да му се падне… Че туй да не ти е игра на щастието… Нали аз казвам кой ще съди и какво ще отсъди! Не случайно моят девиз: „Всичко трябва да е под контрол”!
– Ами децата, ами жената! Какво ще правят без мен? – завайка се отново заместник-министър председателя
– А, Каръшки, дръж се мъжки, стига си хленчил! Децата, жената! Мисли за себе си. За тях има кой да мисли. Аз за какво съм. Жена ти ще е напълно задоволена, а и на децата ти нищо няма да им липсва. Вервай ми! – Повиши отново тон полковника.
– Ама шефе, ти знаеш колко обичам жената, че не мога без нея!
– Но тя дали ще те обича, ако и пусна да изгледа последната „лекция” която изнесе на агент „Готина”?!- за пореден път прати в нокдаун подчинения си полковник Катилски.
– Недей така бе, шефе, мъже сме все пак, къде остана мъжката солидарност! – удари го пак на молба капитана.
– А, Каръшки, не забравяй какво съм ви учил: Първо сме ченгета и чак след това всичко останало! – смъмри за пореден път подчинения си полковник Катилски
– Шефе, не може ли аз да върна парите и да освободя заместник- министър председателското място. То кандидати за високи постове колкото искаш. Все ще се намери някой друг балама. – за пореден път се опита да се измъкне от затруднената ситуация капитана.
– Каръшки, не само че няма да връщаш пари, ами ще получиш 5 милиона в зелено. Това е част от плана. Ще намерим 30 милиона долара по твои сметки, но една сметка с 5 милиона, естествено няма да я открием. Доларите остават за тебе и семейството ти. Но ще можеш да теглиш от тях, чак след като си излежиш присъдата. Мисля, че е справедливо!
– Много справедливо, няма що, ама всичко на мой гръб. И откъде ще намеря аз 30 милиона долара, та да ги внеса по сметките!? – закахъри се ошашавеният Каръшки
– Каръшки, не се прави на луд, номерът ти няма да мине! – отрезви за пореден път подчиненият си полковник Катилски. – От теб се иска само да полежиш пет годинки в затвора. За всичко друго грижата имаме ние.
– Шефе, може пък с добър адвокат, да мина само с едно условно, а? – като удавник за сламка се опитваше да се хване загазилия заместник-министър председател.
– А бе, Каръшки, няма ли да престанеш най-после с глупостите си! Какъв добър адвокат, какво условно! Ти вестници не четеш ли? – награби за пореден път капитана полковник Катилски. И продължи: – Ами като четеш, не срещна ли в тях да пише, че 60 % от адвокатите навремето бяха сътрудници на ДС! А като се добавят към тях и доносниците, какъв мислиш е шансът ти за свестен адвокат!… На практика никакъв, защото аз ще разсея и най-малката теоретична вероятност.
– А, шефе, значи признаваш, че ти искаш аз да попадна в затвора, така ли?
– Нищо не признавам Каръшки и нищо не искам. Но не мога да допусна заради една там личност, планът „Балъци” да не успее. Твърде важен е той за съдбата на страната.
– Да, ама тази личност съм аз. А хич не ми се влиза във пандиза. Шефе, направи там нещо, много те моля, знам че можеш…. – със сълзи на очи се примоли Каръшки.
– И кво да направя? – вдигна рамене полковник Катилски – Да взема да обявя война на Европа ли и да я присъединя към нас, та да не ни се налага ние да се присъединяваме към нея. Аз даже му подхвърлих на Генерала: „Шефе, да ги подпукам ли?! Щото те като са европейци, да не би да не обичат тлъстите сметки, крехките девойчета и въобще, всичко що е от законите забранено.” Но той ме отряза с думите: „Кротко Катилски, седи мирен, не му е дошло още времето!” Ей за туй го уважавам аз толкоз много Генерала, щото той знай, кога ще му дойде времето!
– Щом отказвате да ми помогнете, тогава и аз ще си отворя устата, знам доста неща, за доста хора!…..- Контраатакува в отчаянието си капитана. – Що само аз да гния в затвора!
– Каръшки, ти наистина си се побъркал, чуваш ли се какво говориш!
– Хич не ми пука! – изцепи се Каръшки – Аз тъй или иначе влизам в затвора.
– А би трябвало да ти пука Каръшки, много да ти пука! Щото ако слушаш, в килията си може да имаш перлена вана, джакузи, мацки! Но може мацката и да си ти! – натърти силно на последните си думи полковника
– Шефе, ама ти сериозно ли?….- запелтечи отново капитана.
– Така като ме гледаш, имам ли вид на човек, който се шегува?
– Щото аз се шегувах бе шефе. – заоправдава се Каръшки
– Край на игрите, край на шегите, само още една твоя изцепка и ще се отнеса към теб като с последната отрепка, ясно? – прониза с поглед подчинения си полковник Катилски.
– Ясно шефе. – примири се най-после със съдбата си капитан Каръшки. – Ще стана заместник-министър председател. Че отказва ли се то на таквоз предложение?! И министър-председател ако трябва ще стана! Готов съм да бъда президент даже и дори цар, щом такава е заповедта началническа!
– А, това вече е друго, така ми харесваш! Ще се издигнеш ти Каръшки, много ще се издигнеш! А сега, слушай моята команда: „Към министерския съвет, бегом, марш!”
– Слушам, шефе! – екна в управлението гласът на капитан Каръшки – И той хукна с пълна сила, да изпълни началническата команда.
