На 17 Август, 2015г. влязе в сила новата европейска диеректива, която урежда наследяването в рамките на ЕС. Предвижда значително по-лесно уреждане на тези въпроси в сравнение със съществуващата преди това правна рамка. Преди промените, всяка страна членка на ЕС имаше своя система на наследяване и съответно приложението на различни процедури, които на практика усложняваха наследяването при наличие на международна връзка или налично движимо и недвижимо имущество намиращо се в различни европейски държави.
Новите промени предвиждат отговорен за наследяването да бъде съдът, в страната по местонахождението на откриване на наследството (настъпването на смъртта), в която починалото лице е имало обикновенно местожителство, „habitual residence“. Приложим ще бъде и законът за наследяване, който е в сила в съответната страна. Европейската правна уредба, създава и изключение от това правило, ако починалото лице е определило със завещание, като приложим закон своя национален закон, различен от този на държавата по откриване на наследството.
Други значителни промени са предвиденото автоматично признаване на съдебни решения относно наследяването в друга държава членка на ЕС, както и създаването на Европейски сертификат за наследяване, който ще се признава автоматично в друга държава членка, без следване на допълнителни съдебни или административни процедури.
В оглед приложението на разпоредбите на регулацията за наследяването, съществуват и въпроси, които остават прерогатив на националните законодателства, като например кой наследява наследството, какви са наследствените части за децата и преживелият съпруг, данъчното облагане на наследството и други. Извън европейската директива остават и въпросите свързани с имотите разглеждани в контекста на брачните отношения, данъците, фирмите и изкуствено обособеното имущество с цел по-ефективно данъчно третиране при наследяване (Trust).
Какви са ползите от новите европейски разпоредби?
· На първо място европейските граждани ще могат да избират свободно националното законодателство, което да се приложи към наследството след тяхната смърт.
· По евтини и достъпни ще бъдат процедурите по признаване на наследството и влизане във владение в друга държава членка, която е различна от тази по откриване на наследството.
· Ще се прилагат единни правила по отношение на наследството и от един единствен съд, което е в рязък контраст със съществуващата преди промените усложнена система от колизионни международни норми, включващи приложението на правото на различни правни системи.
Европейската регулация за наследяването е валидна във всички европейски държави, членки на ЕС, с изключение на Великобритания, Ирландия и Дания в резултат на което, наследяването в тези държави остава подвластно на националните им законодателства и съд.
Въпреки това, гражданите на тези три държави, които имат обикновенно местожителство в други европейски държави, ще могат да се възползват от определени разпоредби на европейската регулация, като например избора на приложимото национално право по отношение на наследяването. Това е така, защото живеейки в друга европейска държава, гражданите на горепосочените три държави ще бъдат включени автоматично в обхвата на европейската регулация и ще имат право да направят този избор. Това има голямо значение за живеещите в Европа британски граждани, защото правейки този избор те ще могат например да избегнат разпределянето на запазената част при наследяване, която е превидена в почти всички континентални правни системи и обхваща обикновенно децата и преживелият съпруг.
Регулацията за наследяването има значение и за европейски граждани, които са направили Великобритания “habitual residence”, като ако те имат недвижими имоти във Великобритания, приложим ще е английският закон по отношение на тези имоти, независимо какво право са избрали в завещанието си. Т.е. тези имоти няма да представляват част от запазената част от наследството и със завещанието си починалият ще може свободно да се разпорждат с тях, ако наследството е открито във Великобритания.
Въпреки улесненията, могат да възникнат множество конфликтни ситуации, когато съществува международен или европейски елемент и починалото лице има наследствено движимо или недвижимо имущество в няколко европейски страни. Необходимо е да се планира приживе, за да се избере правилният подход при на правата на завещание или избор на приложимото право според статута на пребиваване на съответното лице. Често при наличие на значително имущество, е препоръчително да се използват услуги на специалисти от различни държави, за да се постигне максимална сигурност по отношение волята на починалият с оглед разпределение на наследственото имущество.
Адвокат Любомир Явричев
„Статиите от тази рубрика дават обща справка и коментар по темите и
не трябва да се разглеждат като решения за индивидуaлни казуси“
Ако имате въпроси от тази статия, се свържете с Адвокат Явричев на телфон: 07877675428
