ИТН създадоха големи очаквания, а са като шахматисти, играещи празни ходове. Отказът да сформират правителство е една пропусната възможност. Протестът срещу системата е важен, но по-важно е какво се прави след изборите.
Слави Трифонов
Даниел Смилов, Дойче Веле
След като ИТН върнаха мандата за съставяне на правителство, страната тръгна към нови избори. НС в момента извършва довършителни работи по изборните закони и политическите партии се позиционират за предстоящата кампания.
Много ще се спори дали ходът на Слави Трифонов с шахматната царица Антоанета Стефанова беше грешка или не. От една страна управление на ИТН, ДБ и ИСМВ, което разчита на БСП (или пък ДПС) в НС, би било по дефиниция нестабилно и много уязвимо. БСП показаха, че дори по изборните правила могат да бъдат на различно мнение от “партиите на протеста”, да не говорим за въпроси като съдебната реформа. От друга страна, обаче, отказът на ИТН да опита да сформира правителство на малцинството и да изработи програма за управление в следващите месеци е пропусната възможност. Дори това правителство да беше торпилирано от БСП в някакъв момент, щеше поне да е ясно за каква управленска алтернатива става дума.
Eдна пропусната възможност
Третият мандат – при която и партия да беше отишъл – трудно може да компенсира пропуснатата възможност. Ако ДБ го бяха получили, без ИТН правителство на малцинството би било несъстоятелно. БСП – на които президента Радев логично реши да го даде – едва ли ще опитат да направят широка коалиция с ГЕРБ и ДПС, което би било почти самоубийствено и за трите партии. Така че изводът е – третият мандат няма да избегне нови избори.
Изобщо не е сигурно, обаче, че тези нови избори ще дадат по-ясно решение на управленското уравнение. По настоящи нагласи има някакви размествания в обществената подкрепа за партиите, които са в полза на ИТН и Демократична България. Но те не са достатъчно съществени, за да им дадат чисто мнозинство при нов вот. Най-важното е, че неизвестните към този момент са толкова много, че опитите за предвиждане на резултатите от избори през юли са по-скоро спекулативни. Което налага следващия извод – тези избори ще са с отворен край и на тях кажи-речи всичко може да се случи. Това крие и възможности и големи рискове за основните играчи.
Борисов е добре да започне да отговаря на въпросите
ГЕРБ вече разкриха основната си стратегия. Те ще обвиняват ИТН, ДБ, а и БСП в неспособност да управляват. Тази стратегия толкова им харесва, че чак започнаха да се опиват от нея. В резултат Борисов взе да заседава с МС в собствената си столова, от която като от бункер критикува новото мнозинство и демонстрира “управленски капацитет” дори в домашни условия. За всички е ясно, че това шоу ще работи до време и няма как да гарантира добър резултат на ГЕРБ на изборите.
Първо, анализът на управлението на ГЕРБ далеч не е толкова розов, колкото Борисов и привържениците му го представят. Второ, страната няма да остане без управление дори и без премиера в оставка. В демокрациите има институции и властта не е личен атрибут, както някои сигурно си мислят. Трето, преди да заеме обвинитената поза на Георги Димитров на Лайпцигския процес, Борисов е добре да почне да отговаря на въпросите към него: за хазартния скандал и милионите дадени на Божков (сигурно по грешка?); за записите; шкафчето и т.н. И накрая, ГЕРБ не бива да подценяват обществената вълна срещу тях. Дори мнозина да са се разочаровали от отказа на ИТН да състави правителство, изборите през юли могат да се превърнат в повторна и по-убедителна ратификация на опозиционния статус на ГЕРБ и Борисов.
Рисковете пред ИТН
ИТН също рискуват много в тази нова кампания. Те създадоха големи очаквания за себе си, а в дейността си дотук изглеждат като шахматисти, играещи празни ходове. И дори невъзможни ходове като е2-е2. Вторият риск за хората на Слави е, че прекалено разчитат на референдума от преди няколко години и неговите искания – най-вече мажоритарната система. Този референдум не е база за управленска програма обаче – и мажоритарната система, и субсидията за партиите не са централни въпроси на българското управление. С какво би била по-добра една България, в която хората могат да избират само между мажоритарни кандидати на Бойко и мажоритарни кандидати на Слави (плюс няколко местни мутро-феодали в провинцията)? За около половината от гражданите в страната това би бил политически кошмар. А една мажоритарна система всъщност ще го реализира.
Най-големият риск за ИТН е обаче друг. Слави Трифонов е напипал печеливша стратегия на мълчание и неучастие в публичните дебати. По този начин той се позиционира като радикално по-различен от останалите, като истински анти-естаблишмънт. Това вдига и вота за него от хора, които са разочаровани от политическата система и от такива, които не са участвали много в нея – младежи извън столицата. С тази стратегия няма да е изненада, ако ИТН излязат първа партия през юли и вземат (тиквения) медал за лидерство от ГЕРБ. Но с тази стратегия, при която те продължават да не си общуват с ДБ и други партии, ИТН рискуват да останат изолирани и отново да не могат да сформират управленско мнозинство. В крайна сметка протестът срещу системата е важен, но още по-важно и какво ще се прави след изборите. Ако започнат да бъдат виждани като изолирани антисистемни играчи, а и ако загубят потенциалните си партньори в парламента, ИТН могат да се радват на Пирова “победа”, както Борисов в момента.
Нови задачи за ДБ
ДБ също изглеждат във възходящ тренд и социолозите вече регистрират увеличена подкрепа за формацията. Оттеглянето на ИТН от централните медии даде още по-голяма възможност на ДБ да покажат много от новите лица и добрите експерти, с които разполагат. Най-същественото предимство на демократите е тяхната програма обаче – тя е най-ясен лакмус, който може да разграничи “партиите на статуквото” от “партиите на промяната”. И тук не става дума само за съдебната реформа (включително станалото вече разделителна линия искане за премахване на специализираната прокуратура и съд). И в икономиката, и в социалната сфераДБ може да даде идейна платформа за управление, което не залита в популистка посока, силно про-европейска е в своята ориентация, реализира зелени политики и води до модернизация на страната. Именно такава платформа може да се превърне в реална алтернатива на ГЕРБ.
Рисковете за ДБ са в две посоки. Първо, тази формация трябва да излезе от нишата на “градското дясно”, която я закотвя на около 10%. Според Маркет Линкс, ДБ вече е на около 12%, което демонстрира, че подобен пробив на “градския таван” е възможен. За да го затвърдят и разширят, те ще трябва да се позиционират и като директен конкурент на ГЕРБ не само в София, но и в останалите големи градове (като начало). Второ, вярно е, че реформата на съдебната система е нещо, което трябва да се свърши приоритетно. Но също така е вярно, че пробиването на настоящия “таван” на подкрепа е свързано с развиването и на други теми: инвестиции, инфраструктура, финанси, здравеопазване, бедност. По тези теми ДБ може бързо да стане водеща в център-дясното. Рискът за ДБ е, че ако не осъществи тези пробиви, ентусиазмът на симпатизантите им – особено на новите от тях – може да започне да изстива.
БСП и останалите
За БСП и ВМРО новите избори ще са шанс за реванш от доста тежки поражения. В БСП нещата изглеждат екзистенциални, поне от гледна точка на лидера Нинова. Воеводите също се метнаха веднага на коня и от седлото пресолиха и бездруго възсолените си политически манджи, скандирайки “турци” и “еничари” за ИТН. В крайна сметка ограничението на секциите за гласуване в чужбина бе неоправдана дискриминация и е добре, че тя отпадна, въпреки воя от национал-популисткия сектор. За огромна част от българите парламент без самопровъзгласилите се “патриоти” всъщност се оказа нещо не само приемливо, но дори и приятно. Точно това усещане ще е най-голямата пречка пред връщането на ВМРО в НС.
Интересно е ДПС как ще се яви на тези избори – дали като потенциален партньор на ГЕРБ или като тяхна алтернатива. За движението това няма да има съществено значение за изборния му резултат, който си е (почти) константа, но би имало значение за следизборните сметки. Както и досега обаче, катарзисите на ДПС си остават обратими.
Това е предизборната ситуация. Тези избори не бяха неизбежни, а дано да не се окажат и излишни. Във всяка една демокрация новите избори не са трагедия, а възможност народът да си каже думата, пък било то и да се окаже същата.
vevesti.bg
