Той обаче няма да промени икономическите перспективи пред Великобритания в близко бъдеще
Снимка: Bloomberg
Британският финансов министър от по-малко от месец Риши Сунак направи точно това, за което беше назначен от премиера Борис Джонсън. Той изпълни ангажиментите за повишаване на държавните разходи, особено за инвестиции, и “подкрепи” икономически по-изоставащите региони на страната. Той също така излезе с разумна реакция на коронавируса, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Фактът, че тази изгряваща звезда на консерваторите е блестящ син на имигранти от Индия показва традиционното предразположение на партията към свежи таланти. Тази гъвкавост се показва още повече в отхвърлянето от бюджета на това, зад което партията стоеше при Дейвид Камерън и Джордж Озбърн. Изчезнаха строгите икономии и малкото правителство: това сега е партия на големите разходи и голямото правителство. Програмата е „социален национализъм“.
Министърът правилно започна с Covid-19. Той отбеляза тясната координация с приветстваните мерки на Английската централна банка. Но има някои неща, които правителството може само да направи. Държавата е защитник и застраховател от последна инстанция. Пандемията е точно това, с което държавата съществува, за да се справи. Сунак обеща на Националната здравна служба „каквито и да са допълнителни ресурси“, от които има нужда. Благодаря на господа, че Великобритания, както и други цивилизовани страни, осъзнава, че здравето е обществено благо от най-голямо значение. Никога не трябва да позволяваме хората да не могат да отидат на лекар или в болница поради липса на пари, особено по време на епидемия от силно инфекциозно заболяване.
Като цяло Сунак заяви, че заделя 7 милиарда британски лири за подкрепа на хора и предприятия, 5 милиарда за подпомагане на Националната здравна служба и други публични услуги, и допълнително фискално разхлабване в размер на 18 милиарда паунда в подкрепа на икономиката – общо 30 милиарда паунда. Това представлява цялостно фискално разхлабване от около 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
Никой не знае дали тази сума ще бъде достатъчна. Никой не знае в каква посока ще поеме болестта. Никой не знае колко ще навреди на икономиката. Сунак е прав, че шокът би трябвало да бъде „временен“. Но временният шок може да има трайно увреждащи ефекти, ако реакцията не е достатъчно силна и упорита. Коалиционното правителство от 2010-15 г., уви, не беше единственото, което не успя да разбере това след глобалната финансова криза през 2008 г. Можем да се надяваме това правителство да го разбере и да предприеме необходимите здравни и икономически действия, за да може страната да преживее този шок колкото е възможно по-успешно.
Макар епидемията от коронавирус да е непосредственото безпокойство, поразителната характеристика на новия подход на правителството е описана доста директно от Службата за бюджетна отговорност (СБО): „Правителството предложи най-голямото фискално разхлабване след предизборния бюджет от март 1992 г… В сравнение с базовата ни прогноза преди мерките, решенията на правителството увеличават бюджетния дефицит средно с 0,9% от БВП през следващите пет години и добавят 125 млрд. паунда (4,6% от БВП) към нетния дълг на публичния сектор до 2024-25 г.”
Изчезна идеята за опит за свиване на правителството: според СБО общите управлявани разходи ще нараснат от 39,3 на сто от БВП през 2018-19 г. на 40,7 на сто през 2024-25 г. Няма го желанието за ниски данъци: текущите постъпления в публичния сектор ще се покачат от 37,5 до 38,5 на сто от БВП за същия период. Отмина целта за балансиран бюджет: заемите в публичния сектор ще повишат от 1,8 на 2,2 на сто от БВП. Отмря и тази за намаляване на нетния дълг: той ще спадне от 80,6 на сто от БВП през 2018-19 г. до 75 процента през 2021-22 г., но след това ще се стабилизира. Това е забележителен обрат. Вероятно правителството ще изпълни обявените цели за текущия бюджет, максималните нетни инвестиции и съотношението на лихвените разходи към приходите. Но то няма да постигне и трите си законови цели.
Финансовият министър правилно обяви преглед на фискалната рамка. Но голямата оценка вече е направена: в епоха на свръх ниски реални лихвени проценти има смисъл правителството да заема, за да харчи, особено за инвестиции. Аз настоявам за това от десетилетие. Решението за съкращаване на инвестициите веднага след финансовата криза беше класически пример за финансова идиотия. Сега, когато Великобритания е близо до пълна заетост и поддържа голям дефицит по текущата сметка, вече не е идеалното време за рязко увеличаване на инвестициите. Но все пак това е риск, който си струва, при условие, че парите са добре изразходвани, в което човек трябва да се съмнява на фона на спешността. Да, лихвените проценти могат да се повишат и финансирането може да стане по-трудно, както отбелязва СБО. Но тези рискове би трябвало да бъдат управляеми.
Тласъкът на допълнителните разходи – за здравеопазване, образование, научни изследвания, иновации и инфраструктура – е добре дошъл. И все пак нищо от това не изглежда вероятно да трансформира икономическите перспективи в близко бъдеще. Растежът се очаква да бъде средно само 1,4% годишно до 2024 г., което е максималното. Фискалната експанзия осигурява до голяма степен временен стимул. Относно решаващия въпрос за Brexit, СБО отчита, че това вече е намалило потенциалния БВП с около 2%, спрямо нивото, което иначе би било. Когато приключи преходният период за Обединеното кралство в края на тази година, разходите ще се повишат още повече, особено ако, както изглежда доста вероятно, не се постигне търговска сделка с ЕС. Националистическата част от новата програма на торите ще нанесе още значителни щети.
Отделно от това, може би удивителната характеристика на бюджета е плахостта му към облагането на въглеродните емисии и реално всеки друг важен аспект на фискалната реформа. Трябва да се надяваме, че Сунак ще подходи към тези решаващи въпроси по-смело във втория си бюджет през есента. Фискалната система на Великобритания е хаотична. Нужен е основен ремонт. Сунак има капацитета да свърши работата. Той трябва да опита.
И така, къде се намираме сега? Непосредственият отговор е в година на неизбежна несигурност и безпокойство. Имаме правителство, което поема по нов радикален път на социален национализъм, отчасти в разумни посоки – главно относно публичните разходи и инвестициите, и отчасти в безумни – основно Brexit.
Финансовият министър, както ни каза много пъти, се опитва да свърши работата. Но има големи и тревожни несигурности, някои външни, а други – самопричинени. Работата не е свършена. Тя никога не е.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg
