Ясно е, че в България нещо трябва да се промени, за да се деблокира най-после ситуацията. Има няколко възможности, а голямата надежда за разбъркване на картите е свързана с новата формация на Кирил Петков и Асен Василев.
В сайтовете за рецепти има един такъв жанр: „различни резултати със същите продукти“. Останали са ви например брашно, яйца и мляко – имате избор между палачинки, кексчета, бисквити, дъч бейбита…
Не знам дали има подобни политологически рецепти за българския случай, особено пък след като вече един път пробвахме със същите продукти тази година. За здравия (не-идеологически) разум изглежда очевидно, че нещо трябва да се промени, за да се деблокира най-после ситуацията. Въпросът е какво.
Няколко възможности и предложения
Много хора в моя интернет балон се надяват, че на тези избори ИТН ще се сринат заради неспособността им на два пъти да съставят правителство, заради странните кандидатури за министри, хъшлашкото поведение, подозрителното отсъствие на лидера и тъй нататък. Експресният сондаж на „Алфа рисърч“ установи, че гласувалите за тях, които са склонни да повторят вота си, са само 60%, което е доста под вярността към старите партии.
Не знам само дали тази хипотеза отчита спецификата на техните избиратели, които изглеждат крайно аполитични и може би дори не са разбрали какво точно се случваше в 46-ото НС. Мотивира ги основно реваншът, рестартът на системата и, разбира се, „Облаче ле бяло“. А може би дори изпитват задоволство от провала на държавността ни. Но и да има отлив от ИТН, той най-вероятно ще отиде към други мега-протестни партии като „Възраждане“, което няма да улесни бъдещото управление.
Втората възможност е сегашните политически брашно-яйца-мляко да преосмислят червените си линии и да ни подготвят за неминуемия компромис. Всъщност това вече се случи с безпрецедентната готовност на десетилетните идеологически врагове БСП и ДБ да подкрепят заедно правителство. Е добре, но представете си следната хипотеза: в следващия парламент не влизат „Изправи се БГ! Ние идваме“, а ГЕРБ повишават резултата си. Но въпреки това нямат достатъчно проценти, за да управляват заедно с ДПС. Аз не виждам как ще може да се намери компромис, ако останалите на вдигнат табуто, наложено върху взаимодействието с тези „токсични“ партии – в името не на коалиция, но поне на някакво технократско правителство.
Подобно „смирение“ (ако възприемем сериозно израза на г-н Трифонов) предполага и персонални промени. Стефан Софиянски стигна дотам да заяви, че отказва да гласува за партия, която ще му предложи същите депутати, провалили второ Народно събрание. Аз не бих стигнал толкова далеч, защото идеологията на новите лица е опасен популизъм. Но все пак ми се струва, че е добре да има някакво прегрупиране, обединяване, разединяване. И най-вече – формациите да извадят напред нови лидери.
Разбира се, че ГЕРБ ще станат по-приемливи без г-н Борисов, ИТН – без Тошко Йорданов и „сценаристите“, ДПС без Цонев, ИБГНИ – без Дончева. „Демократична България“ включва няколко формации, спокойно може да излезе напред и някой друг лидер. А при БСП и без това текат вътрешни борби срещу г-жа Нинова. Не ме разбирайте погрешно, въпросът не е в търсенето на вина – някои от тези политици одобрявам, включително заради борбеността им. Но нали си даваме сметка, че ще е трудно същите тези хора да седнат утре да преговарят за компромиси? Напред трябва да излязат хора, които са приемливи не само за своите, но и за чуждите. Знам, че у нас никой не отстъпва доброволно, но все пак да го кажа.
Голямата надежда
Най-голямата надежда за разбъркване на картите е свързана с новата формация на Кирил Петков и Асен Василев, която двамата вече официално обявиха. Нямаме още идея на каква електорална подкрепа могат да се надяват – 200 000 фенове във Фейсбук едва ли дават идея колко души са чували за тях в Горно Нанадолнище. Не знаем и с коя ракета-носител ще се явят на изборите. Според мен ще е добре да се съюзят със залязващата (заради безславния провал на протестите) ИБГНИ, но и това е нож с две остриета. Г-н Петков е чудесен лидер, комуникативен и позитивен, Василев има по-скоро образа на експерт, но идеята за екипност и приятелство със сигурност им е плюс. Популярността на двамата се дължи най-вече на контраста с агресивния дух на останалите политици – като служебни министри те се стараеха да гледат напред и да решават проблемите принципно, без да се занимават с персони от предишната власт. Вероятно значение има и възрастта – знак за смяна на поколенията, образованието, неизхабения публичен имидж.
Едва ли новата формация изненадващо ще получи 50+1% – кризата, в която се озовахме, все още не е чак толкова дълбока. Но дори със скромен резултат тя може да се окаже важен медиатор за консолидиране на бъдещи коалиции. Вземете идеологическата заявка на новата формация, която повтаря „третия път“ на Тони Блеър. „С десни средства искаме да постигнем леви цели“, казва Петков. Не е ли подобна позиция възможен мост между левите и десните? Вярно, че ИТН подхванаха историята с канадското гражданство, но несравнимо по-агресивни бяха към уж партньора си Христо Иванов. Ако някой изобщо може да взаимодейства с тези – чудя се как да ги нарека – анархо-сценаристи, може би ще е именно новата партия. Представям си Петков на маса с Дончев, с Бабикян, с Кючук. Е, няма да е лошо и президентът да даде едно рамо за успокояване на атмосферата, но знаем ли – може тази зима да бъде радикализирана от нови протести, този път съвсем не така интелектуални и цивилизовани като предните.
Автор: Проф. Ивайло Вълчев
novinite.bg
