Мрачното състояние на нейната национална политика обаче е временно отклонение
Британският премиер Борис Джонсън. Снимка: Bloomberg
Един ден старите правила на политиката ще се утвърдят отново. При избора на ново правителство британските избиратели ще се съсредоточат отново върху жизнения стандарт, образованието и състоянието на здравeопазването. Те ще търсят в своя министър-председател някой, който да е запознат с истината и може да намери с кого да говори на международни срещи на високо равнище. Един ден, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Близо шест години след гласуването в подкрепа на Brexit, приятелите на Обединеното кралство все още се чудят на обрата, който страната предприе. Наскоро лидерите на Европейския съюз решиха да не канят Борис Джонсън да се присъедини към разговорите им по кризата в Украйна. Сътрудниците на американския президент Джо Байдън, който беше поканен на срещата на ЕС, се сепнаха, когато кабинетът на британския премиер поиска разговор на четири очи.
Малко преди това Джонсън направи неподходящ паралел между борбата на Украйна за оцеляване срещу нахлуващата руска армия и напускането на ЕС от Обединеното кралство. Джонсън, който като цяло силно подкрепя Киев, каза, че общият знаменател е преследването на „свободата“. Няма значение, че Украйна иска да се присъедини към ЕС. Ако Брекзит остава необясним за съюзниците на Великобритания, Джонсън – още повече. Как може стабилната, трезва нация, която някога поемаше ролята да разрешава международни проблеми, да скъса с тази си репутация заради него?
Отговорът (признавам, отчасти с надежда) е, че Обединеното кралство живее в балон. Мрачното състояние на неговата национална политика е отклонение, временно състояние, което ще премине. Засега то e огледало на изключителнa поредица от икономически и политически шокове, от които ударът на Владимир Путин срещу европейския мир е просто поредният.
Завоят започна с финансовата криза от 2008 г. След това въздействието беше засилено от неправилно преценената стратегия за строги икономии, насърчавана от Министерството на финансите. Големите съкращения на публичните разходи наляха масло в огъня на недоволството сред онези, които бяха „изоставени“ в най-бедните региони на страната.
Недоволните в деиндустриализирания север на Англия се превърнаха в авангард за Brexit. Джонсън, водещ кампанията за напускане, представи гласуването като борба между народа и елитите в големите градове. Малката преднина на вота за напускане на свой ред доведе до челния сблъсък между популизма и парламента, който вкара Джонсън на Даунинг стрийт 10. Тогава удари Covid, като веднага замъгли тежката икономическа цена на Brexit и дерайлира всяко възможно завръщане към обичайната политика.
В средата на февруари изглеждаше, че страната се пробужда от транса. Полицията започна разследване на многократните нарушения от страна на Даунинг стрийт на собствените му правила за блокада заради Covid. Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър започваше да изглежда като министър-председател в очакване. Консерваторите обмисляха вот на недоверие към техния вече опетнен лидер. Тогава руските танкове навлязоха в Украйна.
Джонсън не се извинява за липсата на визия или стратегически амбиции. Неговата роля, казва той понякога на длъжностните лица от кабинета, не е да разглежда скучни политически документи, а да „вее високо знамето“. Преизбирането е това, което има значение. А преизбирането, смята той, се основава на това избирателите да не са забравили Brexit. Ако това означава омаловажаване на тежкото положение в Украйна, така да бъде. Премиерът е готов да застраши мира в Северна Ирландия със същата цел. Джонсън, нали разбирате, обича да печели.
Според него Brexit не е свързан с Брюксел. Разбира се, има няколко фанатици в неговата партия, които наистина вярват, че Европейският съд иска да разруши британската демокрация. Те ми напомнят за готвещите се за края на света дълбоко в Средния Запад на САЩ, които гледат на ООН като на глобален заговор, пише Стивънс. За Джонсън обаче всичко е свързано с очертаването на културни разделителни линии, за да се поддържа политиката на идентичност в стил „те и ние“. С така оформения политически дебат той застава като лидер на народа срещу глобалистите.
Балонът обаче може би е напът да се разпадне. Общите разходи за Brexit, Covid и последното покачване на глобалните цени на енергията и суровините се обединяват, довеждайки до рязък спад в стандарта на живот, особено сред онези, които Джонсън навремето заяви като свои ударни войски за Brexit. Обещанието му да „вдигне нивото“ на най-слабо развитите райони на страната беше разбито от перспективата за рязко покачване на енергийните цени и увеличение на данъците за онези, които най-малко могат да си го позволят.
Финансовият министър Риши Сунак в никакъв случай не е Джонсънов тип популист. Напротив, той се позиционира като „нормалният“ политик, готов да поеме юздите, когато Джонсън падне. Той внимателно чете официалните си документи. Сунак обаче се превърна в доброволен заложник на фискалните фундаменталисти в Министерството на финансите. Пролетното му изявление повтори грешките, които торите направиха след финансовата криза, когато се придържаха здраво към фискалната ортодоксия, докато икономиката отслабваше.
Трудно е да се определи таймингът на неизбежната политическа сметка за плащане. Джонсън постигна добър успех в разпалването на жаравата на английския национализъм. Той вярва, че може да продължи демонстрацията на британската изключителност като мине през още едни избори. Инстинктът ми сочи друго.
Полицейското разследване на Covid нарушенията от Даунинг стрийт е към приключване. Поддръжници на Джонсън започват да противопоставят на емоционалното му привличане тежката реалност на спадащите доходи на избирателите. А партията на торите има безмилостна история в отстраняването на лидери, когато почувства, че властта ѝ се изплъзва. Това, което е очевидно, е, че не може да има меко кацане. Щетите, нанесени на британската икономика, на политическа тъкан на страната и на нейно положение в чужбина, бяха огромни. Няма да е лесно Великобритания отново да стане „нормална“.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
investor.bg
