Във време, в което се предполага, че хората нямат време
да четат стотици страници, обемистите романи в англоезичната литература се завръщат, отбелязва в. „Гардиън“.
На обединяващия над 800 автора литературен фестивал в Единбург (10-26 август), най-престижният във Великобритания, сред основните фаворити е посветеният на футболния клуб „Ливърпул“ роман Red or Dead на Дейвид Пиърс. Цели 720 страници. Елеонор Катън и Ричард Хаус пък се очертават като претенди за тазгодишното издание на наградите „Букър“ с новите си книги – съставената от 832 страници и с действие, развиващо се през XIX в. в Нова Зеландия The Luminairies, и надхвърлящата 1000 страници криминална The Kills.
Според „Гардиън“ причините не се изчерпват с опита на авторите да получат по-голям хонорар за по-дълги текстове, нито с убеждението, че по-голямото струва повече. Обяснението може да се търси и в политическите процеси – дебелите книги често се появяват във време на икономическа криза, защото обществото реагира на проблемите, като показва, че продължава да мисли за света около себе си. „Рецесията обича да залага на спектакъла вместо на интровертността“, е заключението на колумниста Кирсти Гън. Той отбелязва, че да прочетеш 800 страници е преживяване, което върви с определени очаквания и желанието да излезеш от историята като по-добър човек.
Очакването романите на стотици страници да се завърнат идва, след като изд. „Блумсбъри“ обяви 2012 г. за годината на кратките разкази, а в. „Гардиън“ даде подобно определение и за 2011 г.
Когато преди две години излезе сборникът „Симетрия“ авторът му Захари Карабашлиев заяви пред „Дневник“, че кратката форма е жанрът на бъдещето. Георги Господинов, чиято съставена от разкази книга „И всичко стана луна“ излезе неотдавна, заяви, че „Трудно е да си седиш вкъщи и да пишеш голям и бавен роман в луди времена като тези. Времето по-скоро провокира към публицистика и размишление.“
Мирослав Пенков, който получи награда на Би Би Си за кратък разказ и пожъна успех с преведения си на десет езика сборник „На Изток от Запада“, изразява различно мнение. „Чисто комерсиално романите се продават по-добре и се четат повече от сборниците с разкази“, казва той за „Дневник“. „На пръв поглед се намалява способността да отделяме внимание на околния свят – риалити, телевизионни програми, цялото това MTV поколение – всичко е накратко и това идва от телевизора. На пръв поглед късият разказ трябва да е най-популярен, защото отваряш, четеш, заминаваш – пет минути днес, пет – утре. Номерът обаче е там, че хората четат романи, за да се потопят в тях и често да избягат от истинския си живот. На тях им е необходима една по-дълга форма. Свикват с даден герой и не искат разказът да свърши, заради което и романите са по-успешни.“
dnevnik.bg
