Трудно е да се сетим за по-отблъскваща професионална прослойка от
цензорите. През вековете тези псета на изфабрикувания религиозен морал и налудничави догми са направили прекалено много, за да блокират и саботират човешкото въобръжение.
Дори и в либералния демократичен западен свят от втората половина на XX век твърде често ретроградни интелектуални касапи с държавни постове са си позволявали да забраняват и преследват свободното изразяване на идеи.
Но да погледнем от добрата страна на нещата. Цензорите са допринесли за добавянето на още един пласт “печална слава” върху редица и без това провокативни за голяма част от обществото музикални произведения. Нека видим кои са някои от смятаните за най-опасни песни.
Експонирането на човешката сексуалност, дискредитирането на религията и включването на насилието в текстовете са трите традиционни причини за генериране на солиден скандал.
Но може би най-прочутата забранена от властите песен попада в черния списък заради една много специфична причина – антимонархизъм. Става въпрос, разбира се, за легендарния сингъл на Sex Pistols от 1977-а God Save the Queen. Хитът излиза точно на време за 50-годишният юбилей на Елизабет II. В парчето се пее за “фашисткия режим на кралицата”, превърнал населението в “сбирщина идиоти”.
Тя не е “човешко същество”, а Англия “няма бъдеще”. Последната фраза става емблематична за пънк рок движението, а Би Би Си и радио регулатора в Англия по онова време лишават слушателите от това прекрасно парче бунтарщина.
Списание “Ролинг стоунс” поставя творбата на 173-то място в класацията си “500-те най-велики песни на всички времена”.
А групата The Rolling Stones стои зад няколко от най-скандалните песни за последния половин век. Най-често Джагър, Ричардс и компания предизвикват гнева на глътналите бастуни официални лица с наситени със сексуална сугестия текстове – като Let’s Spend the Night Together и Brown Sugar.
Beatles си осигуряват смръщените вежди на пазителите на обществения морал с “наркотично вдъхновени” произведения като A Day In The Life и Lucy In The Sky With Diamonds.
Еротиката е в основата на общественото торнадо около песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime…moi non plus. През 1969-а произведението, с който Генсбур иска да покаже как удоволствието от физическия любовен акт побеждава преекспонираната сантименталност, “печели” забрани в половин Европа. А Ватикана излиза със специално обръщение, в което обявява песента за “неморална”. Е, как да не я слушаш после!
Насилието и антисистемните текстове са друг фактор за придобиване на “лоша слава”. В края на 80-те и началото на 90-те в САЩ, покрай няколко привлекли вниманието на публиката случаи на полицейско насилие срещу чернокожи (най-известен е побоят над Родни Кинг от 1991-ва – б.р) се раждат две от прочути протестни песни, навлекли на авторите си забрани и дори разпити от ФБР.
Това са Fuck The Police на N.W.A и Cop Killer на Body Count. И в двете с бесен речитатив се описват подробности от бленуваното отмъщение срещу “сините униформи”, наричани и “прасета”.
Рейв разбойниците The Prodigy обединяват секса и насилието за двойна доза шок в хиперскандалния си хит от 90-те Smack My Bitch Up. Клипът, в който пияна и дрогирана лесбийка повръща, бие се и прави секс със стриптийзьорка е може би най-скандалното музикално видео изобщо.
Конкуренция му правят многобройните визуални гаври на Мерилин Менсън с християнството. Трудно е да се открои само една скандална песен на човека, издигнал в култ естетиката на грозното. Той дори беше обвиняван от консервативни общественици и политици за това, че с творчеството си е подтикнал учениците Ерик Харис и Дилън Клебълд да застрелят 12 души в гимназията “Кълъмбайн” през 1999 година. Връх на лицемерието! По подобен начин през 80-те и Ози Озбърн е притискан за Suicide Solution – родителите на самоубил се депресиран тийнейджър заведеждат дело срещу Ози, защото според тях синът им сложил край на живота си, след като слушал неговата песен.
Твърде често самото общество е неузряло за свободното артистично изразяване. И винаги ще се намерят мракобесни морализатори, които са готови да стоварят брадвата на цензурата “в името на обикновените хора”.
trud.bg
