Властта на британския премиер се топи по-бързо от увереността на Шекспировия Хамлет
Задава ли се краят на политическата кариера на Джонсън? Снимка: Valeria Mongelli/Bloomberg
Така или иначе денят щеше да е труден за Борис Джонсън. За днес беше насрочено заседание на Комисията за връзки – комисия на Камарата на общините, където министър-председателят редовно гостува, за да отговаря на трудни въпроси. Очакваше се днес прословутият „грил” (grilling) да се развие особено зле за Джонсън.
Но от снощи очакването за още една неприятна парламентарна сесия е най-малкото притеснение за британския правителствен ръководител. Изненадващо министърът на финансите Риши Сунак и министърът на здравеопазването Саджид Джавид обявиха оставките си.
За Джонсън, който напоследък се появява на първите страници на вестниците повече заради скандали, отколкото заради политически програми, нещата могат да станат изключително тежки. Възможно е вече на оставката му да няма алтернатива. „След цялата мръсотия, скандалите и провалите е ясно, че това правителство вече се срива”, прогнозира Киър Стармър, лидер на опозиционната Британска лейбъристка партия.
Няма веднага да харесате всичките петима политици (включително Конрад Аденауер и Ричард Никсън), както и “желязната лейди” Маргарет Тачър, които Хенри Кисинджър описва като пример за подражание в новата си книга „World order“. Но веднага се схваща тезата му: „Великото лидерство възниква от сблъсъка на неизменното и податливото, на даденото и изискващото усилия“.
И бързо се стига до извода, че не може да се има предвид и Джонсън, този британски министър-председател, чиято власт постоянно се топи като увереността на Хамлет в Шекспировата драма. Очевидно той е изправен пред политическия си край.
След цяла хроника от скандали двамата важни министри подадоха оставка снощи в знак на протест срещу поведението на Джонсън: финансовият министър Сунак и министърът на здравеопазването Джавид. Последваха и други оставки, например на двама държавни секретари.
Полицията обвинява Джонсън, че е нарушил правилата по време на блокадата с партита в официалната резиденция. Наложена му е глоба. Неотдавна стана ясно, че е направил партийния си колега Крис Пинчър заместник-председател на парламентарната група, въпреки че е знаел за твърденията, че политикът, който междувременно беше отстранен, е упражнил сексуален тормоз над двама мъже в частен клуб в Лондон.
За Борис Джонсън въпросът е деликатен, тъй като именно той е назначил ултралоялния Пинчър на престижния пост, въпреки че очевидно е рецидивист – и Джонсън е бил предупреден за тпва. От няколко дни тече игра, която британците вече познават от Partygate – скандала с многобройните партита, в които Джонсън е участвал – и по този начин е нарушил собствените си правила за коронакризата.
Първоначално Джонсън твърди, че за него е напълно нова информация, че Пинчър е преследвал млади мъже в нетрезво състояние в миналото. Когато това твърдение вече не можеше да бъде подкрепено, министър-председателят изведнъж става сигурен, че никога не е чувал за „конкретни” инциденти. Но тъй като бивш високопоставен служител от външно министерство най-накрая оповести, че Джонсън е бил „лично” информиран за едно от нападенията на Пинчър още през 2019 г., Джонсън отново се оказа откровен лъжец.
И дори министрите, които дотогава му бяха останали лоялни, очевидно намираха това за непоносимо. А какво казват те?
Обществото с право очаква „правителството да действа правилно, компетентно и сериозно”, пише министърът на финансите Сунак.
Бившият му колега Джавид на свой ред критикува консервативния Джонсън например за това, че не е променил курса си дори след неотдавнашния на косъм неуспешен вътрешнопартиен вот на недоверие: „Ясно ми е, че тази ситуация няма да се промени под Ваше ръководство“.
Отново Кисинджър: „Никое общество не може да остане велико, ако загуби вяра в себе си или системно поставя под съмнение самочувствието си“. Британският премиер вероятно ще се опита да се измъкне от примката, както обикновено. Но този път тя може да се окаже твърде стегната.
По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg
