Заплашвайки да отхвърли сделката с ЕС, Обединеното кралство подкопава доверието в себе си като надежден партньор
Снимка: Bloomberg
Борис Джонсън спечели изборите през 2019 г. с обещанието, че ще завърши Brexit. Но това още не е станало. Вместо да се стабилизират, отношенията след развода се влошават. Не е изненадващо, че те са най-трудни там, където отговорностите остават споделени. Рибарството е една такава спорна точка.
Но най-опасната е Северна Ирландия. През октомври 2019 г. Джонсън обяви, че е постигнал „страхотна нова сделка“. Сега той иска да я отмени. Това е показателно, уви. Но е опасно не само за Обединеното кралство, но и за ЕС и по-широкия запад, пише Мартин Улф за Financial Times.
В един смисъл Brexit нямаше как да бъде „завършен“ досега. Прекратяването на брака трансформира перспективите на партньорите в бъдещето. При равни други условия икономически по-зависимият партньор ще пострада повече.
В своята икономическа и фискална перспектива от октомври британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) заключи, че „от ноември 2016 г. нашите прогнози предполагаха, че общият внос и износ на Обединеното кралство в крайна сметка ще бъдат с 15% по-ниски, отколкото ако бяхме останали в ЕС. Това намаление в интензивността на търговията води до 4-процентното понижение на дългосрочната потенциална производителност, което допускаме, че в крайна сметка ще бъде резултатът от напускането на ЕС. По-конкретно, това е два пъти повече от очакваната дългосрочна цена на Covid кризата, която в днешна стойност е 80 милиарда британски лири годишно.
Засега резултатите са близки до по-ранните прогнози. Търговията на Обединеното кралство с ЕС се свива в сравнение с това, което иначе би се случило. Това няма да бъде компенсирано от друга търговия и ще наложи разходи за неопределено време.
Но може да бъде много по-лошо дори от това. Да предположим, че търговци и инвеститори, чуждестранни и местни, стигнат до заключението, че не могат да разчитат на договорената рамка за отношенията между Обединеното кралство и неговите най-важни икономически партньори. Да предположим, още по-лошо, че доверието към правителството на Обединеното кралство като партньор е унищожено. Тогава загубите за Обединеното кралство може значително да надхвърлят посочените от OBR. Те също така биха надхвърлили икономическaта сфера.
Колко реалистични са тези страхове? В скорошно предаване Саймън Кавъни, ирландският външен министър, предположи, че ЕС може да се откаже от търговското си споразумение след Brexit, ако британското правителство изпълни заплахата си да спре части от сделката за Северна Ирландия. Той предупреди, че Обединеното кралство настоява за сделка, която знае, че не може да постигне.
Обединеното кралство наистина настоява за радикална промяна. Във войнствена реч през октомври „бойният петел“ на Джонсън, лорд Дейвид Фрост, заяви: „Да казва ЕС сега, че протоколът (за Северна Ирландия – бел. прев.) – изготвен при изключително бързане във време на голяма несигурност – не може да бъде подобрен, когато е толкова очевидно, че причинява такива значителни проблеми, би било исторически погрешна преценка.“
Това е езикът на отричането. Особено поразителен е изводът, че този протокол – съзнателно и, трябва да се предположи, осведомено приет от самия Джонсън преди две години – е бил някак „несигурен“ и съставен при „изключително бързане“. Всъщност последствията от него бяха съвсем предвидими. Ето защо Тереза Мей, неговият предшественик, отхвърли идеята за отделяне на Северна Ирландия от останалата част от Обединеното кралство по този начин. Ако Джонсън не разбираше какво подписва, значи е некомпетентен. Ако пък е разбирал, но е нямал намерение да спазва сделката, той е нечестен.
Това не означава, че администрацията на този протокол не може да бъде подобрена. Европейската комисия направи важни предложения по този въпрос. Но настояването на Обединеното кралство да може да се отклонява от стандартите на ЕС за хранителните продукти със сигурност ще създаде проблеми в търговията му със Северна Ирландия. Вече има такива.
Сега, в преследване на радикална промяна в споразумението, което съзнателно подписа, правителството на Обединеното кралство предлага да вземе „предпазни“ мерки. Такива мерки са разрешени съгласно член 16 от протокола. Но там се казва, че такива „мерки трябва да бъдат ограничени по отношение на техния обхват и продължителност до това, което е строго необходимо, за да се коригира ситуацията“.
Желанието на Обединеното кралство да премахне ролята на Европейския съд в установяването на правото на ЕС, което урежда единния пазар, далеч не е „строго необходимо“. Освен това ЕС ще има право да предприеме свои собствени ребалансиращи мерки в отговор на подобно действие от страна на Обединеното кралство. Никой не знае кога ще приключи един такъв цикъл на взаимни атаки между тези съседи.
Оптимистичната гледна точка е, че тази опасна игра ще приключи, както е ставало преди, с взаимно споразумение: ЕС ще отстъпи малко, а Обединеното кралство няма да получи всичко, което иска. И все пак има очевидни препятствия пред този оптимистичен поглед.
Първото е, че безкрайните опити за предоговаряне на най-спорната част от оттеглянето влошиха отношенията и, което е още по-лошо, ще продължат да го правят: в крайна сметка Ирландия, Северна Ирландия, ЕС и Обединеното кралство не изчезват.
Второто е, че подобно разрешаване фатално подкопава доверието в ангажиментите, от което се нуждае всяко правителство. Обединеното кралство вече не може да се надява да се размине с репутацията на „коварен Албион“.
И на последно място, опасната играта може да завърши с катастрофа точно от вида, предвиждан от Кавъни. Може би това няма да се случи този път. Но все повече изглежда, че правителството на Обединеното кралство ще продължи да настоява на своето, докато ЕС отстъпи изцяло или не се случи катастрофата. В дългосрочен план второто изглежда много по-вероятно.
И така, какво ще стане, ако основни части от сделката между Обединеното кралство и ЕС се разпаднат? Икономическите ефекти със сигурност биха били пагубни. Но много по-лош би бил сривът на доверието между тези водещи демокрации и вечни съседи във време на огромни предизвикателства за тях. Това са рискове, които никой разумен човек не би посмял да предприеме. Тази опасна „игра“ трябва да спре.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
investor.bg
