Oт днес убиецът на Стефан Мирославов - Крушата може да заяви: "Аз бях." Но самопризнанието му няма да го
вкара зад решетките. Дело №2441 премина давността от 20 години, прекратява се завинаги и отива в архивите. Всъщност чл. 79 от НК брои 20 г. от датата на прекратяване на следственото дело, но това е по-скоро на книга. За Крушата то се прекрати през 1994 г. поради липса на данни. И убиецът остана ненаказан и незнаен за обществото. Не и за близките на Крушата. Те, както и следователят Ботьо Ботев, знаят кой е поръчал убийството.
„Знам кой е поръчал смъртта на брат ми, но нямам преки доказателства, за да издържат пред съда. Като подредя обаче мозайката от разговорите ми с него преди покушението и събитията след това, както и реакциите на хората, с които бе свързан, съм убеден, че знам отговора на въпроса“, казва Иван Мирославов (виж интервюто с него по-долу).
Давността на следственото дело изтича днес, но всъщност то е спряно още в края на 1994 година, а следователите, които търсеха убиеца, отидоха в пенсия, а някои и в небитието. По-нататък се разчиташе чорапът да се разплете, ако евентуално се разкриеше друго покушение. Убийства после имаше цяла серия, воглаве с това на министър-председателя Андрей Луканов, но убийците все липсваха.
28-годишният Стефан Мирославов – Крушата бе европейски и многократен републикански шампион по борба, но в крайна сметка плати дан на мутренските години от демокрацията, в които всяваше паника с изстъпленията си в Ловешко. Той минаваше за бос на прочутата бригада на борците.
Пронизват го с куршум в главата на 7 км от Ловеч по пътя за Троян на 4 септември 1993 г. Същия ден – събота, бил на мача на ловешкия тим с „Ботев“ от Враца, после поседял в мецанина на интерхотел „Ловеч“ и към 19 часа в недобро настроение подкарва вишневия си „Мерцедес Кабрио 560 SEL“ към София. По това време Крушата живее с брат си Иван под наем в кв. Зона Б-18. Борецът има 8-годишен син, кръстен на баща му Мирослав. С майката на детето така и не сключва брак.
В злополучната вечер е трябвало да пътува с близкия си приятел Алейдин – Алчо, също известен борец, но той се отказал в последния момент. Крушата е смятал да се отбие на новобранска в родното си село Кирчево, но съдбата за последно му скроила номер –
убиец в засада.
Снайперистът е бил залегнал на хълмче край пътя и поне 8 секунди е държал на мушка приближаващия от 400 метра мерцедес. За това време убиецът е успял да пусне 4 куршума. Стреляно е с полуавтоматична самозарядна карабина „Симонов“ с оптичен мерник. Патроните са унифицирани със 7,62 мм за „Калашников“, заключават после експерти. Два от куршумите пробиват предното стъкло и оловото на единия пронизва смъртоносно лявата скула на Крушата, пробива облегалката на главата и изскача през гюрука на кабриолета.
Полковник на 2 км от лобното място се обадил на дежурния в МВР за пукотевицата. Минути по-късно полицията е на крак, а вестта се разнася из Ловеч. Стотици се изнасят с колите си натам да се уверят, че непобедимият борец е обгърнал мъртъв кормилото. След час от родното му Кирчево пристигат с коли над 200 души. Мнозина се тюхкат и се питат кой може да прониже от 100 м цел, която се движи с над 100 км/ч.
За да не се заличат следите, районът е отцепен на 5 км. Народът се разотива едва към полунощ, когато колата е откарана към двора на РПУ.
На погребението на Крушата се стичат хиляди с луксозни лимузини. Плеядата олимпийски, световни и европейски шампиони води Боян Радев. От близките на Крушата го няма неговия съдружник Иван Кочев – Чомбе. Фолклорът разнася пуснатия слух, че Ванга така му казала – да не ходи на погребението, а на 40-те дни от смъртта на Крушата. А заръката на Ванга е повече от държавен закон и никой не се усъмнява в думите й.
Чомбе наистина отива на панихидата 40 дни след покушението.
Показното убийство на Крушата стряска властта. Да дирят убиеца се заемат от ЦСБОП, Националната служба за сигурност, криминалисти от ДНП. Потърсена е помощ от тайните служби на Гърция и Русия Командирован за месец в Ловеч да разследва покушението е лично шефът на отдела за тежки убийства Ботьо Ботев. Той тръгва да разплита случая от оскъдни данни – четири гилзи и хартийка от бонбони, намерени на хълмчето, където е чакал убиецът, следи от гуми на джип на стотина метра зад него и мерцедеса на бореца. Ботьо Ботев изгражда своя версия, но липсват надеждни свидетели, показанията на които да издържат в съда.
Така нито поръчителят е хванат, нито физическият ликвидатор. Четири месеца по-късно главният секретар на МВР ген. Коста Богацевски прехвърля вината за неразкриването на „наглото убийство“ върху липсата на координация между прокуратура, следствие и полиция.
Половин година по-късно световната шампионка по спортна стрелба Нонка Матова и оръжейният специалист Петко Кинкин правят оглед на лобното място и възстановка на стрелбата. Заключението от следствения експеримент е, че стрелецът не е майстор снайперист, а куршумът попаднал в скулата случайно. Двамата дори смятат, че оръжието не е имало оптичен мерник. Това доказвали различните ъгли на влизане и излизане на куршума от предното стъкло на колата. Убиецът се е целил в тялото, но стъклото е пречупило посоката на куршума нагоре към главата. Мнението на тогавашната майор Матова среща опоненти сред следователи, а близките на Крушата го смятат за необективно.
„Всичко, което зависеше от следствието и трябваше да бъде направено, е сторено отдавна. Дело 2441 ще бъде подновено веднага при появата на нови факти и улики, водещи към евентуалния убиец. Но от години такива няма“, бяха заявили ловешки следователи, работили по всички версии за разстрела.
Версия първа. Крушата паднал жертва на руската мафия, обявила война на борците заради убит техен бос. Това бе първата налудничава история. Убиецът – руски снайперист от бившите спецчасти в Афганистан – дори се появи с името Сергей Тусгоичи, тиражираха се и 3 негови снимки. Ченгетата веднага засякоха, че той е влязъл в България на 15 юли. Оказа се обаче, че информаторът Т. Борисов от Плевен е диспансеризиран от 5 години в местната психиатрия.
Версия втора: Чомбе и Крушата не могли да поделят петролния бизнес и следва лют разрив между двамата. Чомбе, който не отива на погребението, веднага заявява: „Искам светкавичното залавяне на убиеца на моя приятел Стефан Мирославов и да го накажат по закона. Отмъщението ще донесе нови убийства, ще стане война на всеки срещу всеки. След Крушата всеки трябва да се страхува, че може да бъде убит – и обикновеният човек, и държавникът“, предрича той. И после отива на 40-дневното възпоменание, за да покаже на хората колко се обичали с Крушата.
Версия трета. Ексшефът на РДВР – Ловеч, Богдан Кръстев обяви, че Крушата бил убит от мафиотска групировка от органите на МВР. За да разсее тези обвинения, министър Виктор Михайлов заповяда час по-скоро да се открие убиецът.
Версия четвърта. Застрелян е отблизо от свой. Той е видял познат на пътя, спрял е и тогава са го застреляли отблизо. После убийците са включили автоматичната скорост и са насочили волана към бетонната ограда на пътя. Че колата се удря с не повече от 30 км в час, показвало само ожулването и повреденият преден мост. Спецовете обаче твърдят, че ударът е бил с над сто километра. Тъмночервеният „Мерцедес Кабрио 560 SEL“ бе разглобен после детайлно от столични ченгета да търсят злато и наркотици. Колата бе освободена едва на 4-ата година от покушението. Като следствени материали от него бяха взети само надупченото от 2 куршума предно стъкло и окървавената облегалка за глава, откъдето изскочило оловото.
Фолклорни версии. Изнасилена от бореца дъщеря на офицер, който наел бивше ченге да отмъсти за семейния позор. Случайно или не година преди покушението на няколко пъти полицаи „информирали“ майката Мария, че синът бил убит.
Най-смелата легенда в родния на Крушата Тетевенски край уверява, че борецът е жив, а в колата е бил негов двойник. На 40-ия ден борецът щял да се яви и да отмъсти за стореното. Според земляци символична била в този смисъл и препоръката на Ванга Чомбе да посети гроба същия ден.
Пресните цветя, които близките на Крушата оставят почти всеки ден на лобното му място, подсилват митовете от рода „тук има нещо“. А бялата роза там два дни след убийството бе изтълкувана като знак за отмъщение, оставен от руска групировка. И писмо намират на мястото на покушението. В него се съобщава, че е известен убиецът. Но подателят се оказва с психоотклонения.
„Какви ли не версии, една от друга по-глупави, се изписаха за брат ми. Той никога не е бил заплашван, не е дължал пари, имал е да събира само някакви си 3-4 бона“, казва Иван Мирославов.
Времето проми мълви и легенди, но остави у роднините на Крушата да звънят думите на полк. Ботьо Ботев: „Зная дори кой е физическият убиец на Крушата, но уликите ми са недостатъчни, за да стигне делото до съда. А той не е по-важен от поръчителя, при когото един ден може да ни заведе.“ Топченгето разполагало с невероятно много факти около покушението. Но през последните години Иван Мирославов смятал за възможно да се хване убиецът само ако случайно се разплете някое от нашумелите след него покушения заради накърнени икономически интереси като това на Цветан Цветанов или пък защо не и на Андрей Луканов. Стефан Мирославов – Крушата е очаквал края си.
„Навлязох там, където изобщо не трябваше да стъпвам. Оттам се излиза с куршум, но не в цевта, а в главата.“ Това признал на брат си само 2 седмици преди смъртта си Крушата. „Преди това 2 пъти пътува до Гърция да купува цигари и алкохол за склада в „Илиянци“, когото държаха в съдружие с Чомбе. Но явно е стъпил другаде, където не трябва. И ме заклеваше никога да не повтарям неговата грешка“, спомня си Иван. Крушата явно намеквал за опасен бизнес.
След смъртта му Иван поема търговията на склада, като разкарва Чомбе. „Като се разделяхме с Чомбе, мислех да не му дам никакви пари от склада. Но Гриша Ганчев ми каза: „Пари ще си докараш, главоболия не ти трябват. Ще ти дам пари, ако ти трябват, но на него му ги върни и не се занимавай с глупости. Добре че послушах съвета му. Днес спя спокойно, гледам си децата и внука, ходя без охрана, а други не смеят да излязат на улицата“, сподели вчера Иван Мирославов.
Година след смъртта на брат си той учреди турнир по борба на негово име в родното им село Кирчево. На лобното място край Ловеч има паметна плоча, всеки ден със свежи цветя. Гранитът три пъти е трошен, а веднъж изкъртват ликът на Крушата от него. И два пъти иманяри разравят гроба му да търсят злато.
След 10 г. затриха и сина му, куршум го застигна в САЩ
Духът на Стефан Мирославов – Крушата не намира покой и в отвъдното. 10 години след неговата гибел в САЩ убиват и 17-годишния му единствен син. И Мирослав е покосен от куршум. Заедно с чернокожия си приятел Брайън Кийт Дозиер са убити като в гангстерски екшън. Миро учел в колеж. Заради училище двамата не могли да бъдат с гаджетата си на Св. Валентин и решили да го сторят в събота. 26-годишнинят Брайън наел кола под наем, Мирослав взел 40 долара от баба си, за да купят подаръци на приятелките си и после да ги заведат на концерт. Напазарували и тръгнали да вземат момичетата си. На улица 900 Ашвил авеню ги застига друга кола, изравнила се с тяхната откъм страната на Мирослав, и посред бял ден започнали да стрелят. Синът на Крушата е покосен с куршум във врата и умира на място, а раненият Брайън след 220 метра от къщата си пада на волана, а колата спира в стълб. Брайън умира в болницата, а семейството му станало свидетел на разстрела.
За разлика от децата в борческото село Кирчево, които мечтаеха да имат славата на Крушата, синът му Мирослав отиде да кове бъдещето си в Лос Анджелис. Той заминава през 1997 г. с дядо си по майчина линия, който го осиновява след смъртта на Крушата. Докато е в София, малчуганът посещава борческата школа на „Славия“ и тренира при Стоян Петков, но в САЩ борбата е забранен спорт в училищата.
Така след 10 години и на 10 000 километра разстояние баща и син са убити. И двамата в кола, и двамата са изненадани от убийците си и застреляни неочаквано – бащата в скулата, синът във врата. В Ловешко тръгва слухът, че проклятие тегне над Крушата и е затрило и него, и единствения му наследник.
Иван Мирославов, батко на Крушата:
Знам кой е поръчал да го застрелят
– Иване, преди 10 години ми казахте, че знаете кой е поръчал да убият брат ви Крушата?
– Така е, но питайте следователя Ботьо Ботев, той знае най-добре кой е. Но каза, че в съда не можем да вкараме убиеца и да докажем. Свидетелите ще се отдръпнат, защото знаят, че държавата няма да ги защити, от страх. Колко защитени свидетели изкараха на светло? Затова и хората се страхуват.
– Защо няма да отидете на гроба на брат си?
– Вървя напред, имам деца и внуци и това е. Пък оня горе на всеки ще отреди това, което му е писано.
– Пращаха ви писма след убийството.
– Несериозни работи. Някакъв бе сложил писмо на лобното място. Пишеше: „Аз знам кой го е убил, той така постъпи и със сестра ми.“ Оказа се с психически отклонения.
– Колко пъти разравяха гроба на Крушата да търсят злато?
– Два пъти. Първия път бяха объркали и разровили друг гроб, а втория бяха разровили до ковчега и – нищо. Мислели, че има злато.
– А майката на сина му къде е днес?
– Тук, в България, има си семейство, момиченце на 12-13 г. Чуваме се с нея, поддържаме нормални приятелски отношения.
– Вярвате ли на това, че някой е прокълнал Крушата да се затрие коляното му, затова след него убиха и сина му в Америка?
– Жълти писания.
– Вие на кого продадохте мерцедес са кабрио, в който Крушата бе убит?
– На някакви пловдивчани 5 години след убийството. Държаха колата в следствието 4 години, после 6 месеца я оправях и тогава я продадох.
– За какви пари?
– Не помня точно, взех някъде 30-40 хиляди марки. Тогава, нали знаеш, всеки вика този мерцедес да не е прокълнат, дърпат се.
– 20 години всеки ден има пресни цветя на лобното място. На някого плащате ли да ги слага?
– Това са поредни измислици. Жена ми минава и оставя цветя, ако имаме път, аз или децата – също.
– Очаквате ли сега след изтичането на давността някой да си признае за убийството на Крушата?
– Не. А и самопризнанието нищо не значи в съда. Но и стига сте ровили около брат ми. Днес бандити колкото щеш, за тях пишете. Бързат да заграбят и да се напечелят, но не им остава време да ги харчат – рано или късно ги настига куршум. Ако съм искал да ставам бандит, да съм станал най-големият в България, като стъпя на името на брат ми. Но не ме интересува такъв род занятие, завършил съм образованието си, бизнесът ми е почтен, гледам си децата и внука, ходя спокойно по улицата и спя спокойно.
24chasa.bg
