Две години след началото на пандемията войната в Украйна предизвика нова вълна от презапасяване в някои части на континента
|
Опразнени рафтове в супермаркет в Германия. Снимка: Stefan Sauer/picture alliance via Getty Images |
В Северна Италия в супермаркетите вече липсва пастата. Аптеките в Норвегия са разпродали таблетките йод. А в Германия търговски групи предупреждават срещу паническото пазаруване.
Две години след недостига от продукти в началото на пандемията, който накара потребителите да се състезават за тоалетна хартия, войната на Русия срещу Украйна предизвика нова вълна от запасяване в различни части на Европа, пише Financial Times.
„Купих 20 пакета паста и няколко кила брашно миналата седмица, подготвяйки се за недостиг“, казва 50-годишната Сабрина ди Лето от Леко, северно от Милано.
„Обмисляме да превърнем и задния си двор в зеленчукова градина с кокошарник, за да си бъдем самодостатъчни, ако тръгнем на война и доставките на храни се окажат оскъдни“, добавя тя.
Почти опразнени рафтове с паста в Италия. Снимка: Antonio Balasco/KONTROLAB/LightRocket via Getty Images
Потребителите, взели си поука от това как пандемията с коронавируса се отрази на световната търговия, сега се презапасяват заради тревоги за студена война или очакван недостиг на суровини от сега ударената житница на Европа.
Украйна и Русия са критично важни световни доставчици на пшеница, както и на слънчоглед, рапица, ленено семе и соя, използвани за олио за готвене и храна за животни. Половината от световния износ на слънчогледово олио идва от Украйна и още 21% от Русия.
Почти 90% от лененото семе, преработвано в ЕС, е от износ, сочат данни на Асоциацията на индустрията за преработка на маслодайни семена в Германия. Тя казва, че войната в Украйна вероятно ще причини недостиг на олио за готвене и храни за животни, които ще бъдат „много трудни за заместване“ в средносрочен план.
Цените на хляба, пастата и месото вече се вдигат в Италия, която внася голяма част от пшеницата си от Източна Европа и 80% от слънчогледовото олио от Украйна, както и голям обем царевица за храна на животните.
Един хляб в момента струва 8 евро килограма в Милано. През ноември е струвал средно 4,25 евро, посочва Coldiretti, национална търговска организация в селското стопанство.
„Нелепо е, че хлябът, който винаги е била храната на бедните, се превърна в лукс“, оплаква се Ди Лето, казвайки, че се е запасила с брашно, за да си пече сама хляб и да спестява пари.
Германските хранителни магазини са принудени да ограничават продажбите на олио за готвене, опитвайки се да спрат нов кръг от паническо пазаруване.
Рафтовете на иначе добре заредените супермаркети са празни там, където преди са били наредени пакети брашно или бутилки олио. „Моля покажете солидарност и помислете за съседите си – въздържайте се от ненужно запасяване“, се чете на табелка пред супермаркет Penny във Франкфурт.
85-годишната Лизелоте казва, че ѝ е било позволено да купи само една бутилка слънчогледово олио.
Като част от намаляващата група хора, преживели като малки Втората световна война, или т.нар. „деца на войната“, тя вярва, че е по-добре подготвена да приеме недостиг на продукти, отколкото по-младото поколение. „Знаем това от детството си. Но днешната младеж е свикнала да има всичко“, казва тя.
“Само по пет пакета” се чете на ръчнонаписана табелка в супермаркет в Германия.
Снимка: Friso Gentsch/picture alliance via Getty Images
Паническото пазаруване изглежда различно в Скандинавието, където битките в близост до атомната централа „Чернобил“ в Украйна и ядрените заплахи на президента Владимир Путин съживиха опасения за студена война.
В Норвегия има търсене на таблетки ход, използвани за борба с ефектите на радиацията. Над 1,7 млн. таблетки са били продадени през последните седмици, посочват местни медии, а аптеките няма да имат повече налични до следващия месец.
Не цяла Европа е обхваната от паническо пазаруване. Френският търговец на дребно Carrefour, който има голямо присъствие във Франция, Испания и Италия, казва, че все още не изпитва недостига, отчетен в началото на пандемията.
„Има някои хора, които се презапасяват във Франция, както и някои в Испания, където сме изчерпали слънчогледовото олио на някои места, но като цяло това поведение остава маргинално и пазарът функционира почти нормално“, казва компанията.
Сериозен недостиг на доставки ще удари по-сериозно по-бедните страни, зависими от пшеница от Украйна и Русия. Ян Егеланд от Норвежкия съвет за бежанците предупреждава, че Сомалия внася 90% от пшеницата от Украйна и Русия.
„На фона на растящите цени на пшеницата и влошаването на сушата броят на хората, които не могат да стигнат до храна, ще експлодира“, пише той в Twitter.
Вносителите на зърно в Близкия изток се готвят за хаос в бюджетите на места като Египет, който субсидира хляба на 70 млн. души. Рафтовете с брашно са празни в Ливан и Тунис, а местните обвиняват продавачите, че крият основните стоки, за да ги продават на по-високи цени по-късно.
Супермаркетите в Турция, където домакинствата вече се борят с високата инфлация, са разпродали слънчогледовото олио след заглавия в медиите, предупреждаващи, че страната може да изпита недостиг.
В Испания министър от правителството предложи, вместо да се изкупува паническо слънчогледовото олио, страната да се насочи към зехтина – продукт, който тя изнася от над два века.
„Проблемът със слънчогледовото олио не е наистина проблем, тъй като имам други растителни мазнини и зехтин“, каза испанският земеделски министър Луис Планас. То отбеляза, че акциите на някои от най-големите производители на зехтин са се изстреляли с по над 20% през последните седмици.
Друг победител – който според някои критици може би се възползва нечестно – може да са доставчиците на бензин. Миналата седмица Германия предупреди, че ще следи доставчиците за повишаване на цените, след като суровият петрол поевтиня, но цената на бензина остава висока – 2,26 евро на литър спрямо 1,81 евро преди инвазията.
За германските потребители като 75-годишната Моника, пазаруваща от рафтовете на супермаркета Penny, цените са важно напомняне, че в световната икономика никой не може да избегне цената на войната.
„Всички трябва да платим цената за това, което се случва в Украйна“, казва тя.
