Движещият фактор за разпространението им е взаимодействието между хората
Снимка: Visual Capitalist
ъдето има хора, има и вируси. Някои от тях заразяват малко хора и не предизвикват масова истерия, ала други, като COVID-19, достигат до нивото на пандемия. В модерните времена епидемиите са нещо почти константно. Но нашите предци са виждали много по-страшни епидемии, които са се превърнали в пандемии.
Вирусите и болестите преследват човечеството от самото му начало, това е нашият смъртен недостатък. Но мащабът на разпространението им рязко се увеличава, когато хората преминават към аграрните общности. Широката търговия дава повече възможноси за взаимодействие както между хора, така и между животни. Още в тези ранни години се появяват и част от болестите, някои от които познаваме и до днес като малария, туберкулоза, проказа, грип, едра шарка и други.
Колкото повече хората пътуват, колкото повече се разрастват градовете, откриват се нови екзотични пътища, колкото повече се засилва контактът с различни популации от хора, животни и екосистеми – толкова по-вероятно е да започне пандемия, пишат от Visual Capitalist.
Ето през какви епидемии и пандемии е преминала цивилизацията ни:
Навярно първата пандемия, която е регистрирана, е Антонинската чума. Смята се, че е или едра шарка, или морбили. Тя пламва между 165-180 г. и убива 5 милиона души.
През 735-737 г. се появява Японската едра шарка, причинена от вируса вариола, и убива 1 милион души.
Юстиниановата чума е първата чумна епидимия в света, от регистрирани три. Тя трае цяла година – от 541 до 542 година и е причинена от чумната бактерия Yersinia pestis. Огнището се появява в Етиопия или Египет, а вирусът е пренесен в Константинопол по търговските канали през Средиземно море. Пренасят го плъховете и бълхите. Умират между 30 и 50 милиона.
От 1347 до 1351 година светът е тормозен от Черната смърт. Бактерията, която го причинява, отново е Yersinia pestis, пренасяна от плъхове и бълхи. Този път умрелите са много повече – 200 милиона души.
Една от пандемиите, която продължава и до днес, е едрата шарка. Вирусът вариола се появява отново през 1520 година и продължава да съществува и до днес. Едрата шарка е убила 56 милиона души.
Голяма чумна епидемия в Лондон тормози столицата на Великобритания само през 1665 г. и убива 100 хил. души.
Италианската чума пък продължава две години – от 1629 г. до 1631 година и убива 1 милион души.
През 1817 година започва пандемията от холера. Тя убива повече от 1 милион души и приключва чак през 1923 година.
Третата чумна пандемия избухва в Индия през 1892 година. Обикаля света през Азорските острови и Южна Америка, като само в Китай и Индия умират 10 милиона души.
Комарите през късните 1800-те пък пренасят Жълтата треска или жълтеницата. Само в Америка умират между 100 хил и150 хил. души.
Веднага след нея идва Руският грип. Твърди се, че той е причинен от вируса H2N2. Епидемията избухва през 1889 и приключва през 1890 година. През това време убива 1 милион души.
Една от най-страшните пандемии е била тази от Испанския грип. Той е причинен от вируса H1N1. Пламва през 1918 година и приключва през 1919 година. Не е ясно точно колко души убива, но се твърди, че броят им е между 50 милиона и 100 милиона души.
1957-ма е годината, в която пламва Азиатският грип. Като руският, той е причинен от вируса H2N2. До 1958 година той убива 1,1 милиона души.
Хонконгският грип пък е причинен от вируса H3N2. Той пламва през 1968 година и приключва през 1970 година, като по пътя си убива 1 милион души.
Епидемията от ХИВ / СПИН също продължава и до днес. Разпространението му започва през 1981 година, а до сега са починали 1 милион души.
Свинският грип пламва през 2009 година, а вирусът е пренесен върху човека от прасета. Той убива 200 хил. души.
Малко по-рано, през 2002 и 2003 г. светът се бори със SARS. Този коронавирус е спрян бързо. Подобно на COVID-19, той също е пренесен от прилеп. Загиналите са 770
В Африка през 2014 избухна вируса на Ебола. Той се разпространяваше до 2016 година и уби 11 хил. души.
Друг коронавирус – MERS, се появява през 2015 година и до днес е отнел живота на 850 души.
А последната пандемия, с която човечеството в момента се бори, е тази, причинена от коронавируса COVID-19.
Гневът на боговете
В древните общества, хората са вярвали, че именно боговете им пращат болестите, за да ги накаже. Това ненаучно възприятие води до катастрофални реакции, които причиняват смъртта на хиляди, ако не и милиони.
В случая на Антонинската чума историкът Прокопий Кесарийски успява да проследи пътя на чумата от Китай и североизточна Индия. Чрез сухоземните транспортни маршрути тя стига до Египет, а от там, през пристанищата, стига Византия. Но въпреки неговите добри познания по география и търговия, Кесарийски обвинил за нещастието не друг, а император Юстиниан I. Той заявил, че императорът или е дявол, или е провокирал божието наказание със злите си начинания. Според някои историци това събитие е попречило на усилията на император Юстиниан да обедини отново западните и източните останки от Римската империя и бележи началото на Мрачните векове.
За щастие хората вече не обвиняват боговете за болестите си и това води до драстично подобрение в отговора на съвременните пандемии, макар и понякога той да е бавен и непълен.
Внасянето на болести
Карантината става практика при епидемии през 14-ти век за да се предпразят крайбрежните градове. Корабите, които пристигали във Венеция от градове, в които имало болести, трябвало да престоят далеч от брега 40 дни. Думата карантина идва от италианското quaranta giorni, което означава именно 40 дни.
Един от първите случаи, в които хората разчитат на география и статистически анализ е в средата на 19 век в Лондон, по време на епидемия от холера. През 1854 г. д-р Джон Сноу стига до извода, че холерата се разпространява чрез замърсена вода и решава да показва данните за смъртността в околностите директно на карта. Този метод разкрива куп случаи около конкретна помпа, от която хората наливат водата си.
Да проследиш инфекцията
Учените използват основна мярка за проследяване на инфекциозността на болест, наречена репродукционен номер – известен също като R0 или „R nick“. Това число ни казва средно колко хора ще зарази един болен човек.
Най-заразни са морбилите с RO между 12 и 18. Това означава, че един болен може да зарази до 18 души. Ала въпреки това, благодарение на ваксините и колективния имунитет, разпространението на заразата е ограничено. А пълната противоположнос е MERS – един болен заразява само още един човек.
За сега обаче е трудно да проследим какъв е репродукционият номер на COVID-19, тъй като болестта все още е нова, а учените все още събират информация.
Урбанизацията и разпространението на болести
Стигаме там, откъдето започнахме – с увеличаването на глобалните връзки и взаимодействия, които са движеща сила на пандемията. Урбанизацията в развиващия се свят кара все повече жители на селските райони да се местят в по-плътни квартали, докато увеличаването на населението оказва по-голям натиск върху околната среда. В същото време въздушният трафик почти се удвои през последното десетилетие. Тези макро тенденции оказват дълбоко влияние върху разпространението на инфекциозни заболявания.
Докато организациите и правителствата по света искат от гражданите да практикуват социално дистанциране, за да помогнат за намаляване на процента на зараза, дигиталният свят позволява на хората да поддържат връзки и търговия, както никога досега.
По публикацията работи: Нели Христова
dnes.bg
