Днес отбелязваме 127-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.
За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“. През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.
Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България ще бъде отбелязана в цялата страна.
Столична община организира тържествено честване, посветено на 127-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия с Княжество България, съобщиха от общината. В проявата ще се включат Общонародно сдружение „Мати Болгария“ и други патриотични граждански формации, които ще проведат шествие от Паметника на Незнайния воин до Мавзолея на княз Александър Първи Батенберг от 11.00 часа.
От 11.30 часа пред Мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг на бул. „Васил Левски“ № 81 ще се състои празнично честване на годишнината. В програмата ще участват Академичен мъжки хор „Гусла“ с диригент акад. Валентин Бобевски, актрисата Василка Сугарева и певицата Джина Иванова.
С тържествен молебен в катедралния храм „Успение на Света Богородица“ в Пловдив ще започват честванията на 6 септември – Съединението на Княжество България с Източна Румелия и празника на град Пловдив.
Негово Високопреосвещенство пловдивският митрополит Николай ще води службата, посветена на героите от Съединението и за здраве и просперитет на всички българи.
В 20.30 часа на пл. „Съединение“ започва тържествен митинг и заря-проверка с участието на военнослужещи от пловдивския гарнизон. Президентът Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и народни представители ще участват в тържественото честване на 127-та годишнина от Съединението на България и празника на град Пловдив.
