В миналото народният празник Бабинден се е празнувал на 8-ми януари.
Съвременният аналог е Ден на родилната помощ и по нов стил се пада на 21-ви януари.
На Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова бяла кърпа. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи и пари.
Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец.
После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Всяка благодарна майка е носела питка, варена кокошка, червено вино и ракия, завити в червена кърпа.
Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене – тоест насилствено завеждане на бабата на реката, за да я окъпят жените, на които е бабувала. След това във водата се изкъпвали и раждалите жени.
