https://www.youtube.com/watch?v=muqfe6AQH9E
Отчаян съм, защото преди година кръвта ми кипна и реших да събирам четата от български патриоти от България и света и да освобождавам Родината си от душманите.
Говорих, виках, крещях и псувах. Призовавах всички родолюбци по света да се върнем и да смачкаме врага. Заедно, силни, обединени, мощни да потърсим сметка на тези, които ни изгониха от България. Тези, които ни обрекоха да скитаме немили недраги по широкия свят, търсейки щастие, което няма как и да намерим, защото то е само там и единствено там – в родна България! Но не и в тая България, която оставихме зад гърба си – бедна, гладна и нещастна, а в оная България – хубавата, милата, родната, прекрасната!
Събрахме се малко, но силни. Имахме надежда за борба и победа! И тогава, точно тогава ни налазиха те – келепир патриотите, кариеристите, службогонците, лъже месиите. Разбиха ни, разпиляха ни като мънистата на разкъсана огърлица – всеки в своя посока, всеки по свой път.
Тъжно ми стана. Мислех, че по-велика кауза от борбата за България няма, но сгреших. Бях забравил през годините в чужбина за Бай Ганя – този безсмъртен наш „герой“ – простоват и продажен хитрец, лукав, като самия дявол. Срам! Срам! Срам!
Докога ще ме с срам, че не можем да бъдем народ, а сме вечно мърша?! Докога простотията ще бъде победител над разума и интелекта?!
Аз знам – завинаги! Завинаги, докато не стоварим железния си юмрук върху предателите, келепир патриоти, службогонци, еснафи продаващи себе си и народа си за шепа дребни монети!
Отчаян съм приятели мои неверни! Луд ли съм?! Само аз ли съм лудия?!
Викайте ми Мунчо!
Емил Русанов
