Той е идентифициран в Нидерландия
Снимка: БГНЕС
Учени съобщиха за нов щам на ХИВ, идентифициран в Нидерландия. Разпространява се по-бързо и е два пъти по-агресивен – клиничните последици се появяват до девет месеца след заразяването. Лекува ли се този щам с налични антивирусни лекарства?
Досега на науката бяха познати два човешки вируса на имунодефицит: ХИВ-1 и ХИВ-2. Първият е най-разпространеният – на него се падат до 95% от случаите на СПИН в света. Вирусолозите разграничават четири групи генетични разновидности на ХИВ-1: M, N, O и P, като в рамките на групата M, която е най-масовата, има и други подтипове или щамове.
През 2000 г., когато е създадена класификацията, има общо девет такива щама. Нищо не се е промени в продължение на почти двадесет години, но в края на 2019 г. беше открит още един, десети. Вярно, оказа се, че това не е някакъв наскоро появил се вариант, а просто не е забелязан преди поради слабото му разпространение.
Той е идентифициран при трима граждани на Конго, които се разболяват съответно през 1983, 1990 и 2001 г. Технологиите в онези години не позволиха да бъдат открите фундаменталните разлики между този щам и другите. Оттогава сложните диагностични методи като секвениране на целия геном се подобриха и станаха по-достъпни. Биолозите продължават да усъвършенстват филогенетичната структура на ХИВ.
В току що публикувана статия учени, ръководени от проф. Кристоф Фрейзър от Института за големи данни (Oxford Big Data Institute) на Оксфордския университет, се съобщава, че е открит на още един генетичен вариант на вируса на ХИВ-1 от група М. Той е най-близък по структура до щама В, макар и с много мутации. Но основната характеристика е в много по-голяма вирулентност, тоест опасност.
ХИВ е РНК вирус, както и SARS-CoV-2, който причини пандемията COVID-19. Тъй като мутациите се натрупват, те или еволюират към повишена вирулентност, или стават по-преносими – по-лесно се предават от човек на човек и се разпространяват в популацията.
Понякога патогенът намира „оптимален баланс“ между вирулентност и трансмисивност, което му позволява да остане в гостоприемника за дълго време, поразявайки го достатъчно силно, но не толкова силно, че да умре, преди да има време да предаде инфекцията по-нататък. Това се случи с ХИВ.
Пандемията от СПИН съществува от десетилетия. Вирусът, който го причинява, е идентифициран през 1983 г., но учените смятат, че съществува в човешката популация от 20-те години на миналия век. Към днешна дата, според UNAIDS – Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН, в света са заразени 38 милиона души, а 33 милиона са починали. За сравнение, 5,7 милиона души са починали от COVID-19.
За да разберат в каква посока се развива вирусът на ХИВ, учените следват неговите генетични мутации, които променят двете основни за човека свойства: да заразява и да причинява увреждане на организма.
Оксфорд използва резултатите от генетичните изследвания на BEEHIVE и ATHENA. Първото е проведено в осем европейски държави и Уганда, а второто в Нидерландия. Учените подбраха случаи с установени дати на заразяване и проби, получени в ранните стадии на заболяването.
Идентифицирани са 17 пациенти, чието вирусно натоварване е значително по-високо от средното между 6 и 24 месеца след първия положителен тест. Тази група включваше 15 души от Нидерландия и по един от Белгия и Швейцария. Всички са имали един и същ генетичен вариант на ХИВ, принадлежащ към щам В, група М, но с множество мутации, разпръснати из генома.
Тъй като по-голямата част от случаите са от Нидерландия, е направен допълнителен анализ на геномните данни на 6706 участници от ATHENA с инфекция от подтип B и са открити още 92 заразени със същия мутирал вариант, който получи името VB, което означава „вирулентен вариант B „. В резултат на това общият размер на извадката е 109 души.
След анализ на моделите на генетична вариабилност сред вирусните проби учените стигнаха до заключението, че VB линията е прозлялза в края на 80-те и началото на 90-те гониди в Нидерландия. През 2000-те той е започнал да изтласква другите варианти на ХИВ, но от около 2010 г. скоростта на разпространение се е забавила. Както предполагат авторите на разработката, причината за това е по-големият брой антивирусни средства и ефективното лечение.
Проучванията установили, че вариантът VB не е устойчива рекомбинантна форма (CRF), а самостоятелен щам. Във филогенетичното дърво на ХИВ той заема специална позиция, образувайки отделен клъстер, който се характеризира както с висока вирулентност, така и с висока трансмисивност.
Интересното е, че учените посочиха вероятния „нулев пациент“, в чието тяло се е поавил новият щам. Това е човек от Амстердам. Той е диагностициран през 1992 г. – десет години преди първите пациенти с VB-вариант. Филогенетичният анализ при него разкрива наследствен вариант на този щам. /БГНЕС
По публикацията работи: Александър Попов
dnes.bg
