Дългосрочното отчуждение с ЕС е трайното наследство на отиващия си британски приемиер
Снимка: архив Ройтерс
Европейците може и да се радват, че Борис Джонсън си отива, но няма причини да се смята, че отношенията между Лондон и Брюксел ще се подобрят след напускането му – освен може би тонът, с който се водят разговорите.
Borexit (игра на думи от Борис Джонсън и Brexit, напускането на Борис Джонсън – бел. ред.) няма да промени безмилостната логика на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС), пише Politico. Отношенията ще останат далечни, твърде често враждебни и обременени поради политическата динамика в Уестминстър и Белфаст.
Дългосрочното отчуждение е трайното наследство на Джонсън.
Въпреки проучванията на общественото мнение, които показват, че голяма част от британските гласоподаватели наистина признават, че Brexit им се е отразил зле, факт е, че нито една от двете водещи партии на Острова не се застъпва за по-тесни връзки с Брюксел.
Управляващите консерватори сега са преобладаващо анти-ЕС настроени. Дори оцелелите министри от торите, които гласуваха за оставане, се преклониха пред консенсуса.
Този въпрос раздели и опозиционната Лейбъристка партия, което ѝ струваше гласовете на работническата класа в традиционните ѝ северни крепости. Така нейният лидер Кийр Стармър обеща, че евентуално правителство на лейбъристите няма да се стреми да се присъедини отново към ЕС или неговия единен пазар или митнически съюз, ако спечели следващите общи избори, които трябва да се проведат до 2024 г.
Нито една от големите партии не може да си позволи да каже на избирателите, че са сгрешили или че са били измамени и че напускането на блока е скъпа грешка. Само либералдемократите, които са на трето място, и Шотландската национална партия, която управлява в Шотландия, все още се застъпват за отказ от Brexit.
За добро или лошо Джонсън довърши Brexit. С изключение на твърдото ядро от непримирими активисти на оставането в ЕС, избирателите се умориха и просто искат да продължат напред.
Джонсън беше принуден да подаде оставка заради серийната му нечестност по отношение на няколко вътрешни скандала и хаотичното поведение на правителството. Той не беше отстранен заради най-голямата лъжа, която е изричал – че излизането от ЕС ще подобри живота на британците. Вместо това неговият твърд Brexit нанесе щети на икономиката, сви търговията, намали входящите инвестиции и международното влияние на Обединеното кралство.
Сега много кандидати се надяват да наследят Джонсън, за да втвърдят още повече позицията си и да прокарат законодателството за едностранна отмяна на протокола за търговските отношения между ЕС и Северна Ирландия, който Джонсън подписа.
Каквото и да си мислят тези хора обаче, ръцете им са вързани заради разпределението на гласовете в парламента. Отделно Демократическата юнионистка партия, която представлява твърдолинейното протестантско юнионистко малцинство в Северна Ирландия, ще продължи да парализира управлението на властта в провинцията и ще упражнява непропорционално влияние върху консерваторите в Уестминстър.
През 2020 г., когато Джонсън договори споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС, той отхвърли всички предложения за институционално сътрудничество във външната политика и политиката за сигурност и отбрана, като се съгласи само да продължи основното полицейско и съдебно сътрудничество.
„Даунинг стрийт” вярваше, че може да се справи с проблемите на европейската сигурност чрез НАТО, да продължи сътрудничеството с Германия и Франция и да изплете мрежа от привилегировани военни и политически отношения с малки партньорски групи в Централна Европа и Скандинавските и Балтийските страни, като пренебрегне ЕС.
Блокът обаче остава ключовото място за политическа, икономическа, климатична и енергийна политика в Европа, а Великобритания вече няма глас.
След като се изключи от централната маса на Европа, „глобалната Великобритания“ на Джонсън потърси нови търговски и политически отношения по света, като същевременно обърна гръб на своя най-голям търговски партньор и най-близък съсед. Не е ясно дали този подход му осигури значително по-добри връзки или икономически ползи.
Някои в Брюксел и Лондон сега се надяват отношенията поне да станат по-конструктивни и по-малко токсични, след като Джонсън, който започна популистката си кариера като критикуващ ЕС журналист, си отиде. Доверието е на абсолютно дъно в Париж, Берлин, Рим и Брюксел и нещата оттук насетне би трябвало да могат да се подобрят.
Не бива обаче да се залага на това. В дните след нахлуването на Русия в Украйна имаше плахи признаци, че Лондон и Брюксел разработват прагматични начини за координиране на политиката относно санкциите, експулсирането на руски дипломати и политическият отговор на войната. Започнаха срещи на специални работни групи от висши държавни служители и дипломати, а външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс разговаря редовно с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
Уви, дори тези обещаващи искри не доведоха до никъде. Вместо това Джонсън и неговите министри се възползваха от всяка възможност да изместят и засрамят ЕС, независимо дали относно петролни и газови санкции, или доставки на оръжия за Киев.
Правителството на Джонсън така и не реши каква трябва да бъде Великобритания след отдалечаването ѝ от Европа – малка държава с ниски данъци, нещо като Сингапур на Темза, или харчеща много „единна нация“, която инвестира в масивни инфраструктурни проекти и обществени услуги за „изравняване“ на по-бедните райони.
Джонсън си мислеше, че може да постигне и двете – и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Единственото сигурно сега е, че никой няма да защитава идеята за връщане към по-тясна икономическа интеграция с ЕС. Този кораб отдавна е отплавал.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg
