Съветът на Европа трайно показва, че България е силно проблемна страна, българските парламентаристи трайно мълчат по темата
Последните събития в пет от държавите членки на Съвета на Европа застрашават (поставят под риск) зачитането на върховенството на закона. Тези пет държави са България, Молдова, Полша, Румъния и Турция. Това се казва в резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), гласувана в сряда. В тези страни има проблеми с „независимостта на съдебната власт и принципа на разделение на властите“, главно поради опити за политизиране на съдебните съвети и съдилищата, отстраняване на съдии и прокурори и ограничаване на законодателната власт на парламентите, както и поради последиците от корупцията, поради което се отправят серия от препоръки, поотделно за всяка от петте държави, съобразно идентифицираните в тях проблеми.
Резолюцията се базира на доклад на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен „Нови заплахи за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: избрани примери“, който в началото на септември бе разгледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ. Тогава комисията прие резолюция, в която изразява сериозна „загриженост за зачитането на принципите на правовата държава, и по-специално независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите в пет държави-членки – България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция“.
Същественото е, че резолюцията на ПАСЕ идва само дни след като друг орган на Съвета на Европа – Венецианската комисия, гласува критично становище по повод на последните промени в Закона за съдебната власт в България, в което се изразява ясно неудовлетворение от половинчатите и неефективни мерки в областта на съдебната реформа и сериозните основания за загриженост по отношение на независимостта на съда.
В резолюцията на ПАСЕ се припомнят предишни документи на Асамблеята и се отбелязва със загриженост, че в много държави членки на Съвета на Европа съществуват сериозни проблеми с върховенството на правото. Специално се подчертава опасението „за случаите в някои държави-членки, в които националните съдебни системи са използвани, за да накарат политическите опоненти да замлъкнат и да потискат онези, които не са съгласни с правителствените политики“.
Именно в този крайно негативен контекст се прави и специалното обследване на пет държави, в които проблемите, свързани с върховенството на закона и независимостта на съда са особено съществени. „Това се дължи главно на тенденциите за ограничаване на независимостта на съдебната власт чрез опити за политизиране на съдебните съвети и съдилищата (основно в България, Полша и Турция), масовото отстраняване на съдии и прокурори (Турция) или опити за това (Полша ) и тенденции за ограничаване на законодателната власт на парламента (Република Молдова, Румъния и Турция). Освен това корупцията, която е голямо предизвикателство за върховенството на закона, продължава да бъде широко разпространено явление в България, Република Молдова и Румъния“, пише в резолюцията.
За разлика от становището на Венецианската комисия, което завършва с цял каталог от конкретни препоръки за конституционни и законови промени, препоръките в резолюцията на ПАСЕ по отношение на България са две и доста общи:
-да продължи реформата на Висшия съдебен съвет, съдебната система и прокуратурата в съответствие с препоръките на Съвета на Европа;
-да се увеличат усилията за борба с корупцията и по-специално – създаване на агенция за борба с корупцията.
Същевременно двата документа – становището на Венецианската комисия и резолюцията на ПАСЕ, съчетани с доклада на Бернд Фабрициус, където са посочени и конкретните проблеми със съдебната власт в България, дали основа за направените изводи, е много ясен знак от страна Съвета на Европа, че България е силно проблемна страна по отношение на върховенството на закона и независимостта на съда. Същото се съдържа и мониторинговите доклади на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, чиито заключения са цитирани и в документите на органите на Съвета на Европа, включителон и в решенията на Европейския съд по правата на човека.
Българските власти обаче трайно се опитват да неглижират проблема. Парадоксално и много показателно е съобщението, публикувано в сряда на на сайта на Народното събрание за заседанието на ПАСЕ от същия ден, на което е гласувана резолюцията за България. В него обстойно се описва обсъждането на образователния закон на Украйна, и участието на българската делегация, водена от Джема Грозданова (ГЕРБ) в този дебат. Останалите членове на парламентарната делегация в ПАСЕ са Милена Дамянова, Валери Жаблянов, Хамид Хамид, Николай Александров и Пламен Христов. Накрая на информацията само с едно изречение се отбелязва, че „Асамблеята разгледа и доклад за състоянието на върховенството на закона, в който се препоръчва на България да продължи правосъдната реформа и да създаде агенция по антикорупция.“ До момента никой от българските парламентаристи – от управляващи или опозиция, не е коментирал публично сигналите, които идват от Съвета на Европа.
capital.bg
