Кралството е изправено пред редица несигурности, които трябва да реши, пише бившият премиер Гордън Браун
От тази седмица Великобритания има нов министър-председател, но бъдещето на страната след Европейския съюз остава несигурно. Продължително отлагане да се приложи решението на гласоподавателите за напускане на Европейския съюз е вероятно, коментира бившият британски премиер от партията на лейбъристите Гордън Браун за project-syndicate.org.
Първата несигурност е датата, на която ще започнат преговорите. Процесът трябва да приключи до две години след обявяването на Член 50 от Лисабонския договор. Новият министър-председател Тереза Мей обаче вече заяви, че не иска да предизвиква преговори преди края на годината.
Втората несигурност е дали преговорите могат едновременно да определят условията за излизане на Великобритания от ЕС и бъдещите ѝ търговски отношения с единния пазар на Европа. Макар че Великобритания ще заяви, че по силата на Член 50 преговарящите трябва да „вземат предвид рамката на бъдещите отношения“, европейският преговарящ по търговията настоява, че бъдещи споразумения могат да бъдат обсъждани само след като страната излезе от ЕС.
Третата несигурност са преговорните цели на Великобритания. Дали ще потърси пълен достъп до единния пазар (по норвежки модел), или ще бъде част от него (по швейцарски модел)? Или ще избере канадската опция с ниски мита, или просто търговия с Европа по същите условия като останалите страни членки на Световната търговска организация (СТО)?
Четвъртата несигурност идва от опасенията на гласоподавателите по имиграцията и степента до която ново търговско споразумение с ЕС може да бъде условие за ограничаване на свободното придвижване на служители. Новият министър-председател заяви, че няма да приеме ангажимент към единния пазар без сделка за контрол на миграцията.
На теория норвежкият вариант – членство в Европейското икономическо пространство (ЕИП), може да бъде разширено с протокол тип Лихтенщайн за ограничаване на разрешителните за пребиваване или да включва използването на защитна клауза на ЕИП, която да позволява ограничаването на миграцията, ако входящите потоци се засилят твърде бързо. Но от страх, че и други може да поискат подобен компромис, за ЕС ще е трудно да се съгласи с подобна промяна.
Петата несигурност е собствената преговорна позиция на ЕС, започвайки с това кой ще води преговорите – Европейската комисия или Съветът на министрите. Германският канцлер Ангела Меркел вече ясно заяви, че няма да даде на комисията карт бланш за преговори от страна на Германия. Има и друг въпрос: дали Европа ще съгласува последната си преговорна позиция преди президентските избори във Франция следващата пролет и парламентарните избори в Германия следващата есен.
Шестата несигурност са икономическите обстоятелства, при които ще се случат преговорите. Великобритания изглежда върви към рецесия, а компаниите поставят инвестиционните си планове в пауза. Натискът на бизнеса върху британското правителство за по-бързо придвижване ще нарасне, тъй като по-дълго изчакване означава още намаляване на доверието, а оттам и отслабване на преговорната позиция на Великобритания.
Седмата несигурност е дали самата Великобритания може да оцелее. Лорд Норт остава в историята като човекът изгубил британския съюз с Америка. Два века по-късно вече бившият министър-председател Дейвид Камерън ще бъде запомнен с това, че губи два съюза – с Европа и между Англия и Шотландия. Докато консерваторите искат Шотландия да бъде част от Великобритания извън Европа, шотландските националисти искат Шотландия в Европа без Великобритания. А предвид искането на републиканците в Северна Ирландия, водени от Шин Файн, да се съюзят отново с юга, самото съществуване на Великобритания е поставено под въпрос.
Няма начин да се намали несигурността и рискът. Правителството бързо трябва да обяви, че ще преговаря с ЕС на базата на норвежкия модел за членство в ЕИП. Трябва да покаже ясно и, че европейските граждани, пребиваващи във Великобритания са добре дошли.
Този път ще даде на Великобритания това, което компаниите искат – достъп до единния пазар. Макар че Великобритания все още ще трябва да внася средства в бюджета на ЕС, тя ще може да се откаже от отговорността си по политиките в земеделието и рибарството и да договори собствени търговски сделки (например с Индия и Китай). Присъединяването към ЕИП ще предложи допълнително предимство – предоставянето на Шотландия на възможностите, които иска при търговията с останалите 27 страни членки на ЕС.
Важно е да се реши и спорният въпрос за миграцията. Всяко истинско решение трябва да включва финансиране за подпомагане на общности, чиито здравни заведения, училища и други обществени услуги са под натиск заради над средния ръст на населението. Преговорите по ЕИП трябва да започнат на базата, че нашето членство трябва да включва протокол по миграцията и способността да се използва защитна клауза при засилване на натиска.
Осмата и дори по-голяма несигурност обаче засяга бъдещата глобална роля на Великобритания. Въпросът е как тя ще отговори на необратимото изместване на гравитационния център на глобалната икономика към Азия и на технологичните иновации, които променят изцяло индустриите и заетостта – а с това и засилват тревогите на гласоподавателите за перспективите за работата им и бъдещия им живот.
Резултатите от референдума разкриха висока концентрация на настроения в защита на Brexit в градовете, които преди бяха центрове на британската индустриална революция, но сега са залети с изоставени заводи и работилници в резултат на азиатската конкуренция.
Резултатът изложи на показ и една лейбъристка партия, разделена между лидерите, противопоставящи се на глобализацията, и парламентарната група, която знае как да обясни как глобализацията може да бъде управлявана в интерес на обществото.
Управляващите консерватори също са разделени в отношението си към глобализацията. Някои вярват в глобална свобода за всички, други смятат, че Великобритания не трябва да има чуждестранни ангажименти, а трети, подобно на лейбъристите, вярват, че трябва да се остане част от ЕС, който е не проблемът, а част от решението при управлението на глобализацията.
Великобритания след референдума се нуждае от по-всеобхватен дебат за това как да се справи с предизвикателствата от глобалните промени и как ще работи с международната общност, за да постигне това. Осъществима програма за управление на глобализацията ще разпознае, че всяка страна трябва да балансира самоуправлението, което иска със сътрудничеството, от което се нуждае. Това би включвало координирани парични и фискални политики в страните от Г20, нови усилия за разширяване на световната търговия, нови национални програми за справяне с неравенството и насърчаване на социалната мобилност, както и по-прецизен фокус върху науката, технологиите и иновациите като ключови за бъдещия растеж.
Докато изглежда сякаш глобализацията няма свои лидери, противниците ѝ ще задушават реформите, ще заглушават търговски сделки като Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP) и Транстихоокеанското партньорство (ТТП/TPP) и ще правят националните икономики по-затворени. Сега, изправена пред живот извън ЕС, Великобритания не може да пренебрегне или заобиколи тези глобални проблеми. Великобритания трябва да реши дали да устои на протекционисткия импулс, който задвижи Brexit и къде може да се включи, за да накара глобализацията да работи.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Бойчо Попов
investor.bg
