Канада, Австралия и Дания показаха как това носи икономически ползи, включително забавяне на инфлацията
Снимка: Bloomberg
Последните усилия на британския финансов министър Джеръми Хънт, включително очертаните от него реформи това лято, целят директно това да накарат хората и фирмите в Обединеното кралство да спестяват по-умно за годините на пенсиониране. Това обаче подценява мащаба на предизвикателството. Освен умно те трябва да спестяват и повече. Британската пенсионна система вече е значителна. Тя може да се похвали с втората по големина база от финансирани активи в ОИСР по пазарна стойност и е петата по големина като дял от БВП. Но успехът, който обещава на гражданите, е неравномерен, пише колумнистът на Financial Times Тоби Нангъл.
Въпреки тройния механизъм за защита от инфлация, държавната пенсия не осигурява на своите получатели достойно пенсиониране. Солидните пенсии с дефинирани доходи извън публичния сектор, университетите и железниците са изчезваща рядкост и бяха наследени от заместваща версия на фиксирани вноски. На ниво от едва 3,4% от заплатата, средните вноски на компаниите към пенсиите с фиксирани вноски на служителите им едва покриват законовия минимум. Самоучастието е неоспорим успех в приобщаването на милиони работници към пенсионните спестявания. Но това не успя да предложи на членовете перспективата за пенсиониране, на която се радваха техните родители.
Упорито високата инфлация, анемичният растеж и бързо растящият държавен дълг стесняват възможностите за политики. Годините на политически сътресения, големи дефицити, нестабилна валута и централна банка, бореща се да закотви отново инфлационните очаквания, допълнително намаляват пространството за маневриране. Това обаче описва не само Обединеното кралство днес, но и Канада в началото на 90-те години. Реформите, които увеличиха пенсионните вноски, завещаха на днешните канадци устойчива национална пенсионна система, подобрен международен баланс и голям фонд от добре управляван капитал.
Съвременните датска и австралийска пенсионни системи също се появиха след трудни икономически времена. И двете страни имаха постоянен дефицит по текущата сметка и неудобно висока инфлация при заплатите. Гаранцията за пенсионно осигуряване в Австралия през 1991 г. и „Fælleserklæringen“ в Дания между работодатели, синдикати и правителство през 1987 г. имаха за цел да увеличат националните спестявания и да изпуснат парата от растящите заплати чрез увеличаване на вноските. Теорията гласеше, че пенсионните реформи ще подобрят платежния баланс и ще помогнат за ограничаване на инфлацията. Тя проработи.
Предизвикателствата, пред които е изправено Обединеното кралство днес, отразяват тези, пред които вече бяха изправени тези сходни по развитите държави. Обединеното кралство поддържа дефицит по текущата сметка в продължение на почти 40 години и се превърна от голям нетен кредитор в страната с 11-ия по големина нетен международен инвестиционен дефицит в света. Ръстът на заплатите и тясно свързаните с него увеличения на цените в сектора на услугите са на нива, които са несъвместими с бързото връщане на инфлацията към целта.
investor.bg
