Питър Мей
Романът „Карантина“ на шотландския писател Питър Мей, писан преди 15 години, излиза и на български, съобщи издателство „Колибри“.
Любопитното е, че ръкописът е бил отхвърлян многократно от лондонските издателства, защото описанието на Лондон под обсада заради вируса H5N1 им се е видяло крайно нереалистично.
Петнайсет години по-късно, когато светът е притиснат от COVID-19, Питър Мей вади романа от електронния си архив и той веднага намира издател.
Ето какво разказва писателят в предговора на „Карантина“:
През 2005 година, когато ми бе невъзможно да открия издател нито за „Черната къща“, нито за първата ми книга с Енцо Маклауд „Невероятни хора“, започнах да правя проучвания за криминален роман, при който действието се развива в условия на пандемия от птичи грип.
Птичият грип, или H5N1, бе предсказан от учените навремето като вероятната следваща грипна пандемия. През 1918 година испанската треска е убила някъде между двайсет и петдесет милиона души по света, а за птичия грип – при смъртността му от шейсет процента и по-висока – се предвиждаше далеч да надхвърли този брой.
След като бях изчел немалко документи на тема испанската треска за „Змийската глава“, един от моите „китайски трилъри“, вече имах солидни познания в тази област. Ала те изобщо не ме бяха подготвили накъде ще се обърне проучването ми на H5N1 и какви ужаси може да докара на човечеството пандемия от птичи грип.
Започнах да си рисувам хаоса, който щеше да донесе, и как обществото, каквото го познаваме, бързо ще започне да се разпада. Избрах Лондон като място на събитията, епицентър на пандемията и град под пълна карантина. В тази обстановка работници откриват на строителна площадка на болница, която изграждат трескаво, оголените кости на убито дете. Моят детектив, Джак Макнийл, получава нареждане да разследва случая, макар вирусът да е засегнал собственото му семейство.
Написах „Карантина“ в продължение на шест седмици, като стоях буден до среднощ. Романът така и не бе публикуван. Британските издателства по онова време намериха описанието ми на Лондон под обсада от невидимия враг H5N1 крайно нереалистично, нещо, което е невъзможно да се случи, макар всичките ми проучвания да сочеха, че може и още как. Тогава американско издателство откупи поредицата с Енцо Маклауд и китайските ми трилъри бяха публикувани за пръв път в Съединените щати. Фокусът ми се отклони отвъд Атлантическия океан и „Локдаун“ бе пратен в папката в резервния ми електронен склад, където си остана. До този момент.
Пиша това, сврян в дома си във Франция, който ми е забранено да напускам освен при извънредни обстоятелства. Нов коронавирус, COVID-19, вилнее из света и обществото, каквото го познаваме, бързо се разпада. При все че процентът на смъртност е само малка част от този на птичия грип, на политиците им се налага да водят борба, за да контролират паниката и хаоса, предизвикани от COVID-19 по цялото земно кълбо. Паралелите с „Карантина“ са ужасяващи. И ето че дойде моментът да отворя моя прашасал електронен склад и да изровя стария ръкопис, който да споделя с читателите си – стига това да ни накара да осъзнаем колко по-лоши биха могли да бъдат нещата.
Питър Мей, Франция, 2020 г.
Видеотрейлър на романа „Карантина“:
Книгите на Питър Мей (69) се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка. „Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013 г.
dnevnik.bg
