Отстоявайки ненакърнимото английско надмощие в съюза, британският премиер подканя Шотландия да го напусне
„Британският пъб“ като нищо ще се разтури.
Снимка: Bloomberg
Готовността на Борис Джонсън да разруши репутацията на Обединеното кралство за честни сделки, като прекрои едностранно споразумението за излизане от ЕС, грабна заглавията. Новините обаче са по-лоши. Планираното законодателство за създаване на единен пазар след Brexit, включващ Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, показва също пренебрежение към конституционната уредба на Обединеното кралство. Отстоявайки ненакърнимото английско надмощие в съюза, британският премиер подканя Шотландия да го напусне, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Съществува налагащ се възглед в правителството и парламента, както и в Единбург, според който Brexit е направил шотландската независимост неизбежна, а историята ще заключи, че въпросът е бил решен с гласуването на Англия да напусне ЕС, а Шотландия – да остане. Изтънелите връзки в съюза помежу им бяха безвъзвратно скъсани.
Има какво да се каже за историческата перспектива. Англо-шотландският съюз от 1707 г. е условно споразумение. Забележката на Джонсън от тази година, че „няма такова нещо“ като граница между двете нации, беше израз на безразличие, както и на невежество. Шотландия не се е отказвала от своята граница или от националността си – нито пък от отличителните си правна и образователна системи.
Съюзът беше за сътрудничество в чужбина. Шотландия си осигури достъп до нововъзникващата Британска империя, а Англия – до талантливи предприемачи, инженери и администратори. Империята отдавна е в миналото, а Brexit сложи край на всяка представа за съвместна инициатива отвъд британските брегове. Вместо това на Шотландия се предлага следният избор: ако се придържа към Англия, тя се откъсва от Европа. Референдумът за излизане на Великобритания от ЕС беше достатъчно лош. Заплахата да се наруши международното право по пътя към Brexit без сделка рискува да остави Шотландия изолирана на ръба на собствения си континент.
Историческите детерминисти (вярващите в предопределеността на събитията – бел. прев.) посочват също така острия контраст между политическата култура и темперамента на Англия и Шотландия, разкрит от Covid-19. Резултатите на двете нации при справянето с коронавируса бяха сходни, но стиловете бяха коренно различни. Предпазливият, открит подход на Шотландската национална партия на Никола Стърджън (Първи министър на Шотландия – бел. прев.) беше в противовес на стратегията на Даунинг Стрийт, описвана най-меко като хаос.
В този момент, когато Стърджън иска повторение на допитването за независимост от 2014 г., а социологическите проучвания показват солидно мнозинство в негова полза, едно надеждно подкрепящо съюза британско правителство би заявило, че нищо не е предопределено. Англия и Шотландия са облагодетелстваха взаимно от партньорството си.
Историята се пише от хора. Brexit, подобно правителство би продължило, може да бъде повод за нов договор между четирите съставни части на съюза. Властта, отвоювана обратно от Брюксел, ще бъде разпределена към всички краища на Обединеното кралство.
Борис Джонсън обаче пое обратния курс. Публично той се обявява за юнионист. Но скрито, свидетелстват правителствени служители, е чуван да хули Шотландия като „твърде левичарска“, харчейки пари, събрани от английските данъкоплатци, за щедри социални придобивки. Предразсъдъкът е отразен в законопроекта, който сега е в парламента, за създаване на единен пазар на Обединеното кралство.
Освен спорните клаузи, които биха отменили точки от споразумението за напускане на ЕС, за да се запази отворена границата между двете Ирландии, основната цел на новия закон е да затегне властта на Англия над останалата част от Обединеното кралство.
Решенията относно нормите за храните и околната среда, трудовото законодателство и индустриалните стандарти, споделяни досега с Брюксел, ще се вземат вече от парламента. Правомощията върху здравеопазването и образованието, държани от шотландския парламент и събранията на Северна Ирландия и Уелс, ще бъдат размити. Правителството ще реши дали да отмени правилата за животновъдството, които в момента забраняват вноса на американско хлорирано пилешко.
Със сигурност е необходим общ набор от правила, за да се позволи на британския пазар да работи свободно. И все пак няма причина, поради която останалите нации от съюза да нямат думата при договарянето на търговски сделки и определянето на стандарти, или пък регулациите на ниво Обединено кралство да изключват националното усмотрение. Но не, английските депутати ще решават в парламента какво ще яде Шотландия.
В действителност, законодателството – еднакво остро осъждано от про-юнионисткото правителство на Уелс и от Стърджън – е подарък за шотландския национализъм, като доказателство, че центристка Шотландия сега е заложник на десния английски консерватизъм.
Отговорът на Борис Джонсън на критиките към този англоцентричен подход се изразява в настояването му, че той просто ще блокира независимостта. Дори ако, както показват анкетите, шотландските националисти спечелят местните избори през следващата година, Джонсън няма да допусне референдум. Ако случайно се провали, той има резервен план. На шотландските избиратели отново ще бъде казано, че след като разчитат на фискални трансфери от Англия, не могат да очакват независимост.
И двата подхода служат на националистите: първият, чрез легитимиране на обвиненията на Шотландската национална партия, че Англия държи Шотландия във васално положение, а вторият – чрез показване на снизходително пренебрежение, целящо да активизира националистите. Разбира се, независимостта би донесла сериозни икономически предизвикателства. Но ако има урок от гласуването за Brexit през 2016 г., той е, че идентичността е над икономиката.
Какъвто и да е резултатът от настоящия шум относно евентуалното нарушаване на споразумението за излизане от ЕС, Brexit отслаби връзките и между Северна Ирландия и Великобритания. Напрежението върху съюза обаче започва с баланса между Лондон и Единбург. Разпадането му може да не е предопределено, но никой не изглежда решителен колкото Джонсън, да се наложи над Шотландия.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg
