Снежана Василева смята, че скоро там ще има сериозен сблъсък между генерациите.
Парашкева Иванова
trafficnews.bg
Съжалявам, че не останах в Пловдив. В Англия болшинството хора гледат с абсолютно презрение на ограничителните мерки , въведени от правителството и мисля, че не сме далеч от италианския модел“. Така пловдивчанката Снежана Василева коментира ситуацията на Острова.
Бившата журналистка живее от години във Великобритания, но със съпругът й, който е британец, всеки месец прекарват поне седмица под тепетата. Последният им престой в Пловдив приключва точно преди да въведат карантината.
„В Пловдив всички мои приятели приемаха мерките много сериозно. Въпреки, че още нямаше карантина, много от тях отказаха да дойдат на рожденния ден на съпруга ми. Дори не искаха да се виждат с нас, тъй като знаеха , че идваме от Англия. След това си заминахме. Имаше огромна разлика между мерките за сигурност на летището в София и на Гетуик. Следващите седмици болните започнаха да се увеличават, но тогава премиерът Борис Джонсън каза, че няма да въвежда ограничения и ще разчита на т.нар. „стаден имунитет“, разказва Василева.
Тя самата прекратява търговската си дейност и заедно със съпруга си се изолират в къщата си доброволно. Преди три дни Борис Джонсън призова британците да си останат по домовете и нареди заведения и търговски центрове да бъдат затворени. Според Снежана обаче това изобщо не е стреснало по-голямата част от обществото.
„Хората от по-горните социални слоеве спазват социалната дистанция, но всички останали се отнасят с абсолютно безразличие, стигащо до презренение към ограниченията. „Никой не носи маска и ръкавици, дори тези, които работят в аптеките. Няма дезинфектанти, няма маски, няма предпазни средства. Няма и термометри. По-младите се отнасят отвратително с по-възрастните, подиграват се на хората, които ходят с маски. Онзи ден пред супермаркета един дори ми се изплю в краката“ възмутена е пловдивчанката.
Тя смята, че скоро там ще има сериозен сблъсък между генерациите. „Младите не се страхуват от коронавируса. Единственото , от което ги е страх е да не умрат от глад. Супермаркетите са изпразнени, няма тоалетна хартия, по-лошото е, че свършват и детските храни. Трябваше да обиколя 5 магазина, за да открия хумана за внукът ми. Ако имах здравна застраховка в България , щях да се върна. Тук нещата ще станат страшни. Надявам се да оцелеем!“ казва Снежана.
