Дни след оспорвани избори във Великобритания се разраства политическа безизходица, която година и половина след фактическия Брекзит (и отчасти заради него) може да е решаваща за бъдещето на Великобритания.
Партията „Шин Фейн“, която по принцип (макар и не сега) иска обединение с Ирландия, за пръв път получи най-много гласове на регионалните избори на 5 юни. Водещата пробританска партия блокира съставянето на местно правителство, което не може да функционира без нея.
Снощи и Великобритания, и Ирландия – но и Съединените щати – официално призоваха двете партии да работят за съставяне на правителство. Предпазливи сигнали идват и от Европейския съюз, от чийто диалог с Обединеното кралство в момента зависят и отношенията между Белфаст и Лондон.
Никога досега партия, която иска да напусне Обединеното кралство, не бе излизала начело в урните. Това далеч не означава нито разпад на страната, нито напрежение, което да прерасне в насилие, но върна на дневен ред въпроса колко устойчива е съществуващата система за подялба на властта. И в Уестминстър, и на остров Ирландия гледат с безпокойство.
Как се стигна дотук?
Кои са републиканците
От радикали и терористи до незаобиколим политически фактор, а днес и първа политическа сила – така може да се опише метаморфозата на „Шин Фейн“ в годините след етническия конфликт в Северна Ирландия, известен още като Смутните времена (The Troubles) и приключил с общо 3532 жертви, от тях 1840 цивилни, през 1998 г. Със своите 27 от 90 места „Шин Фейн“ може да номинира първи министър (на практика премиер на регионално правителство), но само ако юнионистите предложат първи заместник-министър. Отговорността им е еднаква, имената на постовете обаче – дълбоко символични.
„Шин Фейн“ (буквално „Ние самите“) е бившето политическо крило на Ирландската републиканска армия (ИРА). Организацията съществува още отпреди войната за независимост на Ирландия от Великобритания веднага след Първата световна и изповядва републикански идеи за единство на Република Ирландия и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Северна Ирландия остава в кралството през 1921 г., когато след разделяне на Остров Ирландия и напускане на Южна Ирландия (по-голямата част от страната) съгласно подписания договор) правителството на Северна решава да остане във Великобритания.
Впоследствие, в началото на 70-те години на миналия век, партията се разцепва и именно тогава се появява връзката с ИРА. Започва конфликт, в който сепаратистите от ИРА, основно католици, и политическите им представители от „Шин Фейн“ (част от националистите не вярват в политическо решаване на проблема с мирни средства и това води до разцепване на партията) се сблъскват с привържениците на оставането, предимно протестанти, техни милиции и британската полиция и армия (това е и най-дългата военна операция на въоръжените сили на кралството).
Краят на Смутните времена формално идва със споразумението от 1998 г., което до голяма степен слага край на тридесетилетния конфликт. Решението за помиряване е просто: националистите, които искат отделяне от Великобритания, и юнионистите, които искат оставане, са длъжни да си поделят властта. Нещо повече – ако най-голямата сила е от единия лагер и излъчи премиер, най-голямата от другия лагер има първи вицепремиер. Разликите между задълженията на двамата няма. Символиката в Северна Ирландия, където винаги юнионисти са заемали премиерското място след споразумението отпреди 24 години, обаче не е за подценяване.
Още по-силно впечатление прави възможният премиерски пост за „Шин Фейн“ при равносметката, че времето, когато по Би Би Си бе наеман актьор, озвучаващ думите на бившия президент на „Шин Фейн“ Джери Адамс, за да се заглушава пропагандата на ИРА, не е далеч: той управляваше от 1983 г. до преди няколко години.
Политическата бъркотия започна
Вчера ДЮП обяви, че няма да участва в новата администрация, докато не бъдат преработени правилата за търговия след Брекзит. С това ДЮП отхвърли призивите от Лондон и Дъблин за бързо връщане в правителството.
Днес юнионистите чуха от О’Нийл (готвеща се да е първият премиер националист), че северноирландците не бива да бъдат оставяни „с пръст в уста“ от поредната политическа блокада. В Северна Ирландия политиците имат опит с подобни задънени улици: след вота през 2017 г. администрацията не бе формирана заради политически скандал и не функционираше три години – дотогавашните министри продължиха работа с ограничени правомощия. В трудните икономически времена обаче липсата на регионална власт би отнела достъпа до фонд за стотици милиарди лири, облекчаващ домакинства, пострадали от повишаването на цените на основни стоки.
За ДЮП проблемът е, че Великобритания и Европейският съюз трябва първо да се споразумеят да премахнат търговските бариери между провинцията и останалата част на Обединеното кралство, наложени от протокола за Северна Ирландия след Brexit. Протоколът е документ, който цели да се избегне твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия и заради който Северна Ирландия остава част от единния пазар на ЕС. Така се създава възможност да продължи потокът пред физическата граница на острова без митнически проверки или допълнителна бюрокрация, но на цената на фактическа митническа граница в Ирландско море.
ДЮП смята, че е възможно ЕС да приеме отказ от проверки на стоки от Великобритания в Северна Ирландия, ако има гаранция, че те ще останат в Северна Ирландия, защото това обезсмисля митническата граница в морето.
Лидерът на ДЮП Джефри Доналдсън припомни тази позиция на среща с британския министър за Северна Ирландия Брандън Люис. „Дадохме ясно да се разбере, че докато ангажиментът не бъде изпълнен, няма да номинираме министри в изпълнителната власт“, обясни той след срещата.
Запазването на протокола обаче се поддържа от мнозинството депутати и след резултатите от изборите. „Шин Фейн“ също не иска документът да отпада. Протоколът създава фактическа митническа граница в Ирландско море за митнически цели и отделя Северна Ирландия от Великобритания – проблем за юнионистите.
„Шин Фейн“ призова да няма „никаква игра на британското правителство“ или опити да се използва Северна Ирландия като разменна монета, нито тактическо забавяне от ДЮП.
Какво мислят Лондон и Брюксел
Лондон отдавна заплашва да отмени едностранно части от протокола и Брандън Люис каза в понеделник, че „няма да се отклони от предприемането на допълнителни стъпки, ако е необходимо“, ако не може да бъде постигнато споразумение с ЕС. Пратеникът на ЕС във Великобритания Жоао Вале де Алмейда каза, че блокът е готов да поднови преговорите по протокола след пауза за изборите, но няма да преразгледа споразумението: то е от основно значение за търговските правила след Брекзит.
Нека бъдем ясни: не сме готови да предоговаряме международен договор, който подписахме само преди няколко години. Но е ясно и че едностранните действия създават повече проблеми, отколкото са тези, които решават.
Жоао Вале де Алмейда,
пратеник на ЕС във Великобритания
Ирландският премиер Михол Мартин каза, че всякакви по-нататъшни неуспехи в преговорите ще докажат, че Брекзит все още не е уреден, но има пространство за гладка търговия, за уреждане на въпроса без серия от отстъпка след отстъпка.
Вот за обединение на Ирландия?
Нищо от написаното не предполага такъв вот. Северна Ирландия според Споразумението от Разпети петък, прекратило конфликта през 1998 г., „без съгласието на мнозинството“ в тази част на Обединеното кралство не може да има отделяне от съюза.
Освен това правомощията за насрочване на вота са в ръцете на министъра, който отговаря за Северна Ирландия. Брандън Люис (който сега заема поста) би трябвало съгласно същото споразумение да насрочи вота, ако изглежда „вероятно“ мнозинството жители да подкрепят обединението на Ирландия. Проучванията обаче не сочат подобно развитие: „Шин Фейн“ може да има най-много места в парламента, но те са едва 27 от 90, а общата подкрепа за поддръжниците на вота спада (едновременно се срива обаче и подкрепата за ДЮП – от 29% през 2016 г. на 21 на сто сега).
В момента такова гласуване не е на дневен ред за „Шин Фейн“ (която спечели по-скоро с фокус върху икономически въпроси), а според лидера на партията Мери Лу Макдоналд референдум за обединение може да се организира само „в петгодишна рамка“ – отвъд мандата на сегашната администрация – а дебатът в цяла Ирландия може да отнеме още толкова. Ако тя бъде формирана. Краят на съюза с Великобритания обаче остава основна цел на партията, дори в момента да не се работи по нея.
