Науката разкрива защо новият коронавирус е толкова опасен и труден за убиване.
Вирусите са прекарали милиарди години в усъвършенстване на изкуството да оцеляват, без да живеят. Те нямат метаболизъм, не се движат, могат да се възпроизвеждат само в жива клетка. Тази ефективна стратегия ги превръща в мощна заплаха в днешния свят.
Горното важи с особена сила за новия смъртоносен коронавирус, който принуди глобалното общество да удари спирачки. Това малко пакетче генетичен материал в протеинова черупка с шипчета, води съществуване, подобно на зомби. Но веднага щом попадне в дихателните пътища на човек, то прониква в клетките му, за да се репликира в милиони свои версии.
Как действа този зъл гений?
Той намира лесен начин да проникне в човек, без дори той да подозира. И преди домакинът му да развие някакви симптоми, вече разпространява своите реплики навсякъде, прескачайки в следващата си жертва. При някои действа смъртоносно, но при други достатъчно леко, за да предотврати да бъде задържан/затворен и спрян.
Респираторните вируси са склонни да заразяват две места, където се репродуцират: носа и гърлото, и белите дробове.
Новият коронавирус SARS-CoV-2 обаче живее в горните дихателни пътища, където чрез кихане и кашляне лесно намира нов гостоприемник. Но при някои хора се настанява дълбоко в белите дробове, където може да убива. Тази комбинативност му придава заразността на някои грипни вируси, но и смъртността, която причинява близкият му молекулярен братовчед SARS.
Подобни на зомбита
Ако не е смъртоносен, симптомите му се появяват по-трудно, не като на SARS, което означава, че хората често го предават на други хора, преди дори да знаят, че го имат.
С други думи, той е достатъчно подъл, за да предизвика поражения в световен мащаб.
Вируси, подобни на новия, са били отговорни за много от най-смъртоносните огнища през последните 100 години: през 1918, 1957 и 1968; и SARS, MERS и Ebola. Всички те са зоонози – те се прехвърлят от животинска популация върху човешка. И всички са причинени от вируси, които кодират генетичния си материал в РНК на домакина. Това не е случайно, казват учените. Такова зомби-съществуване ги прави високо заразителни и трудни за убиване.
Извън своите гостоприемници вирусите спят. И могат да съществуват по този начин доста дълго време. Лабораторни изследвания показват, че въпреки че SARS-CoV-2 обикновено се разгражда за минути или няколко часа извън гостоприемника, някои негови частици могат да останат потенциално инфекциозни върху картон до 24 часа и на пластмаса и неръждаема стомана – до три дни. През 2014 г. вирус, останал замръзнал в продължение на 30 000 години, беше съживен от учени в лаборатория и успя да зарази амеба!
Когато вирусите се натъкнат на гостоприемник, те използват протеините върху повърхносттта си, за да отключат и нахлуят в нищо неподозиращите му клетки. След това поемат контрола върху молекулярната машина на тези клетки, за да произвеждат и сглобяват материали, необходими за направата на още и още вируси.
„Това е превключване между живи и неживи“, казва Гари Уитакър, професор по вирусология в университета Корнел. Той описва вируса като нещо „между химията и биологията“.
clubz.bg
