При по-голяма избирателна активност партията му вероятно ще е първа на изборите, а при по-малка ГЕРБ ще се възползва от мобилизацията на електората
|
Слави Трифонов на концерт. Снимка: Олег Попов, Investor Media Group |
Телевизионният водещ и певец Слави Трифонов е удивително тих за човек, който се очертава да е водещата политическа фигура след изборите в неделя в България.
Два метра висок, с обръсната глава и обеци, 54-годишният Трифонов отдавна е едно от най-популярните лица в страната благодарение на музиката си и вечерните телевизионни шоута, които се провеждаха близо 20 години до 2019 г., пише Боряна Джамбазова за онлайн изданието Politico.
Успехът на Трифонов като политик, разбунтувал се срещу политическата система, способен да създаде движение за прекратяване на кариерата на бившия премиер Бойко Борисов, беше голяма изненада – не на последно място и за самия Борисов, който е настръхнал от реалната заплаха за надмощие на артиста след над 10 години в политиката (на Борисов, б.ред.).
На неубедителните избори през април партията на Трифонов стана втора след ГЕРБ на Борисов, като спечели 18 процента от гласовете. След като изборите доведоха до политически застой и служебно правителство, сега социологическите проучвания показват, че партията на Трифонов „Има такъв народ“ може дори да стане водеща политическа сила. Това увеличава натиска върху него да сформира коалиция, която да определя политиката след ерата Борисов.
В 180-градусов обрат от неговото повсеместно влияние като телевизионна звезда през последните 30 години стратегията на Трифонов като политик беше да избягва светлината на прожекторите и да разчита силно на публикациите във Facebook, за да си създаде аурата на чиста метла, която да помете корупцията – основна грижа на много избиратели.
Въпреки че тактиката му изглежда работи, неговите появи и дългите мълчания са сюрреалистични. Непосредствено след големия си успех през април той отказа всякаква комуникация след изборите, като каза, че има симптоми на коронавирус. Когато дойде ред на партията му да се опита да сформира правителство, той предложи гросмайсторът Антоанета Стефанова за свой кандидат за министър-председател, която незабавно върна мандата.
Борисов се възползва от отсъствието и театралността на Трифонов, като ги разчете като знак за плахост и определи партията му като „безотговорна“ и „политически страхлива“.
Съюзниците на Трифонов подценяват личните амбиции на певеца. Тошко Йорданов, заместник-шеф на партията на Трифонов и един от бившите му сценаристи, каза пред частния национален канал bTV миналата седмица: „Слави не е човек, който лично търси властта, той иска да види резултати“.
Проблемът е, че дневният ред на Трифонов – освен план за преразглеждане на избирателната система – е до голяма степен загадка. Въпреки всичките му приказки за това, че е борец срещу корупцията, той беше видимо мълчалив по време на големите антикорупционни демонстрации миналото лято. А освен това – в миналото той публично е признавал приятелства с личности от подземния свят.
Всичко поражда въпроса: Кой е истинският Слави Трифонов?
Шат на патката главата
Въпреки че няма никакъв предишен политически опит, Трифонов е слаб критик на управляващите в продължение на три десетилетия. “Любовната му авантюра” с телевизията започва в началото на 90-те години, малко след падането на комунизма. Той се присъединява към изцяло студентския състав на „Ку-Ку“, една от първите политически сатирични програми в посткомунистическа България.
„Ку-Ку“ служи като стартова площадка за две други телевизионни предавания, които бяха една от движещите сили зад вълната от антиправителствени протести по време на бурния и болезнен преход на страната към демокрация. През 2000 г. Трифонов кацна във вечерната програма на bTV. По модел на американските късни комедийни предавания „Шоуто на Слави“ се превърна в една от най-гледаните телевизионни програми в страната.
В продължение на близо две десетилетия той интервюира стотици български и чуждестранни знаменитости, актьори, певци и политици, включително Борисов. Политическите скечове и монолозите за актуални афери се превърнаха в основни сегменти на шоуто му. Извън студиото той лесно заменяше костюма и вратовръзката си за черно кожено яке и чифт слънчеви очила, за да прави концерти пред десетки хиляди хора.
В доклад за конференцията на Американската асоциация за напредък на славистиката през 2010 г. Анджела Родел, музиколог и преводач, анализира използването на народната музика в неговите песни. Тя предполага, че през годините „Трифонов осъзна, че за основната българска публика, която реагира ентусиазирано на прояви на патриотичен национализъм, народната музика има по-голяма политическа и афективна сила, когато се изпълнява „искрено“, а не когато се изкривява в очевидни музикални и текстови пародии, както правеше в началото на кариерата си на изпълнител.
Тези патриотични нюанси излязоха на преден план през април. Заради пандемичните ограничения, забраняващи големи събирания на закрито, Трифонов и групата му изнесоха концерт в празна зала, украсена с изображения на емблематични места и забележителности в българската история. Десетки знамена с посланието „Свобода или смърт“, революционен лозунг на освободителното движение срещу османското владичество в края на 19 век, стояха на мястото на липсващата публика.
Озаглавено „Къде си ти, истинска любов на хората“, двучасовото предаване включваше редица патриотични песни, осеяни с вдъхновяващи послания в подкрепа на гласуването. Повече от 20 000 българи гледаха излъчването на живо във Facebook, гледаемост в социалните медии, на която много традиционни партии биха му завидели.
Поляризираща фигура
Обожаван от мнозина заради своята харизма и артистични таланти, но отхвърлен от други, които гледат на текстовете и музиката му като на вулгарни, през годините Трифонов израсна като поляризираща фигура. През последните години политическите наклонности на шоумена се засилиха. Той инициира национален референдум за избирателните права и финансирането на политическите партии, който се проведе през 2016 г. Освен това организира събитие за кастинг в стил риалити, за да наеме следващото поколение български политици. Накрая създаде собствена партия. Вдъхновен от една от песните си, той първоначално нарече партията „Няма такава държава“, фраза, която илюстрира разочарованието от неработещите институции в страната. След като български съд отказа да регистрира партията за използване на националното знаме в нейното лого, телевизионният водещ избра името на един от албумите си: „Има такъв народ“.
Въпреки че не се идентифицира ясно с протестите от миналото лято, Трифонов със сигурност е облагодетелстван от широкия гняв срещу институциите. Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения и ръководител на неговия клон в България, коментира: „Това е знак, че протестите постигнаха целта си… Въпреки че не успяха да свалят Борисов, те направиха невъзможно да поддържа сцеплението му с властта.“
Въпреки че почти три десетилетия е в центъра на вниманието, Трифонов избра да изгради комуникационен силоз около своята партия и отказа да бъде интервюиран за тази статия. Рядко прави медийни изяви извън собствения си телевизионен канал, който стартира през 2019 г.
Това мълчание поне досега му служеше, но Чернева предупреждава, че едва ли би могъл да си позволи да продължава в същия дух, партията трябва да сформира кабинет и започне да управлява страната. „Той ще трябва да достигне до по-широка аудитория, извън основните си привърженици, особено по време на криза“, казва тя. Засега обаче изглежда, че неговите поддръжници не се смущават от неговия неортодоксален и скромен подход. Около една четвърт от гласовете за него идват от хора на възраст между 18 и 30 години, които обикновено се счита, че не са ангажирани с политика.
„Години след като популярността му вече е далеч от своя зенит, той все пак успя да намери начин да достигне и да разговаря с младите хора“, коментира политическият анализатор Първан Симеонов.
Ограничените изяви на Трифонов озадачават обаче неговите политически съперници и анализатори. Преди гласуването тази неделя Трифонов обяви, че няма да се кандидатира за депутат, като намекна, че може да е министър-председател, ако партията му има шанс да сформира правителство.
Чернева казва, че „не знаем како да очакваме“. „Най-вероятно той ще разчита на успешни министри от служебното правителство. Остава основният въпрос: Ще има ли апетит за реформи или ще бъде погълнат от старите мрежи на лоялност?“
Поредният спасител
Симеонов е предпазлив, че изборният успех на „Има такъв народ“ е свидетелство за това, което той описва като незрели навици на гласуване. „Още през 2009 г. Борисов пое поста, защото хората искаха да видят основен ремонт. Сега е ред на Трифонов“, коментира той. Анализаторът казва, че българите са склонни да предпочитат популистки аутсайдери, които обещават мащабни промени и бързи решения.
Всъщност и самият Трифонов споделя подобен плач. Песента, която е вдъхновила оригиналното име на партията, рисува мрачна картина на изгнила държава, превзета от корупция , с продажни медии, фалшиви депутати, а хората чакат следващия спасител да пристигне. Иронията не трябва да се губи по отношение на Трифонов, който сега играе ролята на новодошлия, обещавайки да разруши политическото статукво.
„Малко е парадоксално, че някой, който е прекарал десетилетия в подигравки на политиците, сега непременно ще стане един от тях“, посочва Първан Симеонов.
Според онлайн изданието Emerging Europe изборите на 11 юли изглежда ще приключат със също толкова неубедителен резултат, колкото и тези от април, защото не е ясно кой ще е на първо място – дали ГЕРБ-СДС, или „Има такъв народ“. Това, което изглежда сигурно, е, че делът на ГЕРБ в гласовете ще бъде доста под спечелените през април 26,2%, докато „Има такъв народ“ ще се справи значително по-добре.
Мобилизация в ГЕРБ
Спадът на доверието на гласоподавателите към ГЕРБ след изборите през април е резултат от поредица разкрития за корупция, изведени на бял свят от настоящото служебно правителство. Изглежда обаче, че бившата управляваща партия не се е отказала от надеждата да се върне на власт и води кампания с обещание да върне стабилността в страната.
Миналия месец лидерът на ГЕРБ Борисов се срещна в София с премиера на Северна Македония Зоран Заев, където двамата политици обсъдиха продължаващото вето на България върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Някои анализатори тълкуват най-скорошното обещание на Борисов към Заев – да подобри отношенията между двете страни и потенциално да вдигне ветото – като последен, отчаян опит за подобряване на разпадащия се международен имидж на партията му.
Това обаче може да се разглежда и като опит за привличане на един досега пренебрегван електорат – македонците с български паспорт. Смята се, че 77 000 македонци притежават двойно гражданство и поне 30 000 и повече имат право да гласуват. На изборите на 4 април около 500 от тях са гласували.
Миналата седмица временният вътрешен министър на България Бойко Рашков предположи, че опитите на ГЕРБ да накарат македонците да гласуват са проблематични. Рашков обвини бившия министър на вътрешните работи на ГЕРБ Христо Терзийски, че е участвал в среща в град близо до границата със Северна Македония, където се твърди, че се е съгласил да плати на 15 000 македонци с български паспорти за участие в изборите.
Този сравнително малък брой гласове все пак може да бъде достатъчен, за да спечели допълнително място или две в парламента, а това не е несъществен брой в тази толкова тясна надпревара.
На 3 юли Борисов проведе и неформална среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който посочи Борисов като свой „най-добър приятел“ и му пожела успех на предстоящите избори. Говорител на ГЕРБ обаче заяви, че Борисов и други представители на партията са пътували до Истанбул, за да наблюдават потенциални изборни измами. „Не можем да позволим на партията Движение за права и свободи (ДПС) да контролира гласа на [българо-турската] диаспора и тези хора да бъдат монополизирани от една партия. Борисов е в Турция, за да се срещне с организации от диаспората“, допълва говорителят.
Междувременно обвиненията в измами в предизборната кампания са се увеличили с 400 процента в сравнение с кампанията за априлските избори, като Рашков обвинява бившето правителство, че съзнателно си е затворило очите за множество случаи. „Двама бивши министри на вътрешните работи, Христо Терзийски и Младен Маринов, в момента са кандидати за депутати от ГЕРБ. Това е може би едно от обясненията за факта, че по време на предишните парламентарни избори на 4 април не са регистрирани случаи на купуване на гласове в полза на ГЕРБ и като цяло броят на преследванията за подобни престъпления по време на последните избори може да се брои на пръстите на едната ръка“, коментира Рашков в интервю от 7 юли.
Спорна надпревара
Поредното социологическо проучване сред избирателите прогнозира, че партията на Слави Трифонов ще е първа на вота. Тренд прогнозира, че тя ще получи малко над 21%, а ГЕРБ – 20,5%. Победата до голяма степен ще бъде решена от избирателната активност, като при по-ниска активност ГЕРБ ще има по-голяма относителна тежест заради твърдия и мобилизиран електорат, докато при по-висока активност „Има такъв народ“ може да увеличи разликата си заради по-голямата електорална периферия, с която разполага.
БСП е трета политическа сила с около 16% от гласовете, на четвърто място е Демократична България с 12,4%, като партията регистрира ръст в подкрепата си, а след нея остава БСП с малко над 11%.
Коалицията „Изправи се! Мутри вън“ с голяма степен на вероятност ще има парламентарно представителство в следващото Народно събрание, като 5,1% от всички, заявяващи че ще гласуват, декларират подкрепа за нея.
Около бариерата за влизане в Народното събрание стоят Български патриоти (ВМРО, Воля и НФСБ), като влизането им в парламента ще зависи от мобилизацията в последните няколко дни на предизборната кампания.
Под парламентарната бариера, но с лек ръст в рамките на кампанията, е партията на Костадин Костадинов „Възраждане“ (3,1%). Формацията около Васил Божков „Българско лято“ регистрира подкрепа от 1,6% от всички заявили, че ще упражнят правото си на глас на 11 юли. Коалицията около Жан Виденов събира 0,8% подкрепа.
Общо 51% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
