Прословутата корупция на границата в България, свързана с мафията, отдавна е причина България да не получи зелена светлина ца присъединяване към Шенгенското пространство
Правителството на Кирил Петков постави граничния пункт под държавен контрол и поиска помощ от чужди правителства и организации. © Цветелина Белутова
Впродължение на много години ГКПП Капитан Андреево на границата на България с Турция е известен като входен пункт за наркотици в Европейския съюз и като място, където вносителите могат да бъдат рекетирани. Сега кръстоносците на антикорупционните усилия, които оглавяват краткотрайното реформаторско управление, хвърлят светлина върху това как при предишни политически администрации една престъпна група е допускала огромни количества храна в ЕС без надлежни проверки.
Министър председателят Кирил Петков, който дойде на поста само преди седем месеца с антикорупционна платформа, подаде оставка миналата седмица, след като загуби вот на недоверие. Но неговите съюзници, които все още са на поста до съставянето на ново правителство, продължават усилията си срещу организираната престъпна група на границата.
Разбиването на прословутата корупция на границата в България, свързана с мафията – което отдавна е причина България да не получи право да се присъедини към Шенгенското пространство с пътуване без паспорти – идва, когато партията на Петков се готви за евентуални парламентарни избори през есента. Като се изправя срещу Кремъл (миналата седмица София изгони 70 руски дипломати и шпиони), както и срещу организираната престъпност, Петков се опитва да начертае ясна разделителна линия между своята и предишните администрации, опетнени от връзките си и с двете.
Справянето с мощните мафиотски интереси на България не е за хора със слаби сърца. Иван Христанов, зам.-министър на земеделието (от „Продължаваме промяната“), който ръководи работата по Капитан Андреево, сега трябва да живее под охрана, защото получава заплахи – по подобие и на други държавни служители и техни близки.
Когато Христанов за първи път поискал документацията на ГКПП Капитан Андреево през януари, още на следващия ден получил предупреждение от мафията. „Дойде това съобщение от мафиотите. Беше под формата на въпрос: „Ще воюваме ли с вас? Или ще имаме мир?“, каза той в интервю за „Политико“
„Частната граница“ на Европа
Разследването на българското правителство се фокусира върху организирана престъпна група. Тя използва позицията си на фактически монополист на контрола върху един от най-натоварените гранични пунктове в Европа, за да генерира незаконни приходи и да допуска храни в ЕС, които при нормални обстоятелства биха били отхвърлени или унищожени по законови причини.
Финансовият министър в оставка Асен Василев огласи данни, според които финансовите щети от корупцията на граничния пункт възлизат на 2500 евро на час – или близо 22 милиона евро годишно. Пред българска телевизия Василев каза, че при Капитан Андреево на практика е имало „частна граница“ от десетилетие.
Престъпната група според длъжностни лица е имала монопол върху граничния контролно-пропускателен пункт, като е взимала подкупи и е изнудвала компании – без намеса от властите.
Зам.-министърът на земеделието Христанов посочи, че има доказателства, че „храни, които не са били подложени на нужния контрол – и много, много вероятно са имали завишени нива на пестициди, са влезли в ЕС и са стигнали до европейската трапеза „. „Отнасяме се изключително сериозно към този въпрос. Не само за европейските граждани, става въпрос и за нашите деца“, каза още Христанов.
Българското правителство постави граничния пункт под държавен контрол и поиска помощ от чужди правителства и организации.
„За последните 10 години всичко на Капитан Андреево е функционирало в крещящ конфликт на интереси, което не е било от полза за здравето на българските граждани и гражданите на ЕС“, каза Христо Даскалов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). „Частна фирма носеше отговорност както за товаро-разтоварната дейност на пратките, така и за фитосанитарния и ветеринарния контрол“, пише Даскалов в отговор на въпроси на „Политико“. По този начин според него „операторите са имали интерес да имат по-малко проблеми с товарите, за които отговарят, и всички стимули да крият данни, тъй като те са били и единственият контрол върху собствената си работа.“
Ситуацията на Капитан Андреево беше „публична тайна“. Всички знаеха, но допреди седем месеца никой не искаше да я разкрие“, каза Константин Бачийски, депутат от партията на Петков „Продължаваме промяната“.
До този момент корупцията по границата беше възможна, защото „политиката на високо ниво осигуряваше „чадър“ за защита на престъпната дейност, посочи депутатът и добави, че „за първи път от последните 30 години“ през последните месеци България е имала „правителство, което иска да се бори“ с корупцията.
Българската граница с Турция предизвиква безпокойство и сред европейските длъжностни лица. През 2017 г. тогавашният член на Европейския парламент Кати Пири от нидерландската Лейбъристка партия изпрати сигнал до Европейската комисия, че „хиляди граждани на ЕС отново са претърпели сериозни неудобства поради корупционни практики в България, като например хората да бъдат принудени да плащат подкупи на границата“. Но години наред всички тези опасения бяха до голяма степен игнорирани.
Въвеждане на ред в „превзета държава“
През пролетта, в опит да възстанови реда, правителството на Петков започна процеса на връщане на контрола върху ГКПП Капитан Андреево. Българските власти поканиха на посещение и чуждестранни митничари, а тази седмица пристигна делегация от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия.
Когато правителството пое проверките, подозренията му за липсата на строг контрол се потвърдиха.
„Лабораторните ни данни показват, че през последния месец и половина имаме по-висок процент проби с пестициди, отколкото миналата година“, каза Даскалов, шефът по агенцията по безопасност на храните.
И докато правителството е било изправено пред „огромен саботаж и съпротива“ по време на отнемането на контрола от частната компания, сега служителите са в процес на изграждане на нова държавна лаборатория на границата и назначаване на нови служители, посочи Даскалов. „Това, което е важно за българските и европейските граждани, е, че сега, след години на безобразия българското правителство е възстановило реда на тази граница и е установило действащ санитарен контрол“, каза той.
Ключовото предизвикателство за българското реформаторско правителство е, че неговият екип трябва да работи в „превзета държава“, чиято съдебна система до голяма степен си затваря очите за делата на мафията на високо ниво. И сега представители на правителството очакват отмъщение както от организираната престъпност, така и от прокурорите – заради усилията си да привлекат общественото внимание към границата.
„Имам купища доказателства тук. Но няма „нищо“ от прокурорите, „дори нито един въпрос“, каза зам.-министър Христанов. Той и колегите му са убедени, че след като не са в изпълнителната власт, ще преследват тях, вместо да преследват групите, са създали цялата тази схема.
Българските прокурори и партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, която доминираше политиката на страната повече от десетилетие, бяха обект на масови протести срещу корупцията през 2020 г., в които протестиращите обвиниха правителството и главния прокурор, че защитават интересите на мафията. Но докато Борисов падна от власт миналата година, позицията на всемогъщия главен прокурор е защитена и той отказа да се подчини на искането на правителството на Петков да подаде оставка.
Проблемина Европа
В търсене на външна подкрепа за борбата с могъщата мафиотска мрежа в страната си, много българи смятат, че мащабът на корупцията трябва да получи общоевропейски отговор. „Това не е границата само на България, това е границата на Европейския съюз и защитата й е защита на интересите на европейците“, каза депутатът Бачийски. Финансовите щети са „не само за бюджета на държавата, но и за бюджета на ЕС – така че съюзът също има интерес да реши този проблем“.
През последното десетилетие обаче администрациите на бившия германски канцлер Ангела Меркел и Европейската комисия, водени от дясноцентристката Европейска народна партия, неизменно заемаха мека позиция по отношение на България и избягваха да накажат своя съюзник Борисов. Мирослав Найденов, бивш министър на земеделието от ГЕРБ, обвини Христанов в лъжа за процеса, с който държавата е прехвърлила отговорността за проверките на храните. В български медии Найденов е цитиран да твърди, че мониторингът на нивата на пестицидите „никога“ не е бил предаван в частни ръце“.
От ГЕРБ не отговориха на запитване за коментар. Изправена пред купища обвинения за широкомащабна корупция, партията публично твърди, че има подход на „нулева толерантност“ към подкупите. Някои анализатори отбелязват, че акцентът върху граничния пункт от страна на политици от реформаторите в отиващата си коалиция на Петков е част от подготовката за очакваната изборна битка с ГЕРБ. „Петков събира подкрепа, държи на своето“, каза Димитър Бечев, гостуващ сътрудник на „Карнеги Европа“, като добавя, че „хората на Капитан Андреево са известни мафиоти, които имат съдебна защита.“
„Ако гоните корупцията наистина, клиентите на ГЕРБ може да започнат да бягат“, каза още той.
capital.bg
