В книгата си Джеймс Патерсън с подробности разказва за трагичния случай
Снимка: БГНЕС
Името на охранителя е Хосе Пердомо. За разлика от останалите пазачи в жилищния блок в Дакота, кубинският бежанец Хосе, който говори и развален английски, е приятелски настроен и разговорлив. В съдбоносния ден преди 40 години, в който Джон Ленън е убит, той и Марк Чапман обсъждат Фидел Кастро, катастрофалната инвазия в Залива на прасетата и покушението над Джон Ф. Кенеди. “Какво би принудило Лий Харви Осуалд да застреля президента?” – пита Марк.
“Не знам.” Температурата е спаднала. Марк стяга шалчето на врата си и пристъпва от крак на крак в опит да се стопли.
“Мислиш ли, че Кастро е имал роля в това?”
“Вероятно”, отговаря Хосе. “Той има роля във всичко.”
В своята книга “Последните дни на Джон Ленън”, Джеймс Патерсън описва моментът, в който един от най-известните музиканти в света губи живота си. Малко след краткия разговор на Чапман с Хосе, лимузината на Ленън се появява идззад ъгъла. Ето как продължава историята:
Марк се връща към момента, в който Джон Ленън подписва албума си (бившият Бийтъл е подписал копието на Чапман на Double Fantasy пред Дакота онзи следобед). Тогава той има идеалната възможност да го убие, но нещо не го спира. Кара го да се запита дали има силата, смелостта, да премине през това. Той се чувства като Страхливия лъв от “Магьосникът от Оз”. “Сигурно е невероятно да виждаш велика звезда като Джон Ленън през цялото време”, казва Марк гледайки към улицата. “Ленън е може би най-популярният човек в света в момента. Той е като бог или нещо подобно. Иска ми се да имах вашата работа”, допълва той. Хосе кима с уважение.
Черна лимузина спира на светофар на ъгъла. Марк бръква в джоба си. Чака. Светлината се променя от червено на зелено. Лимузината прави широк завой наляво. Марк чувства, адреналинът във вените си. Виждал е и други изискани коли, превозващи жители на Дакота, като Лорън Бакол и Леонард Бърнстейн, но има предчувствието, че Ленън е вътре в тази лимузина и се връща у дома.
Марк здраво стиска револвера – .38 Charter Arms, докато лимузината отбива до бордюра. Йоко излиза от колата. Марк е на 20 фута. Той се опитва да привлече вниманието й, като кима. Тя не кима в отговор. Ленън слиза от превозното средство и следва жена си. Обръща се към Марк и се вглежда в него студено и продължително.
Марк прави пет крачки към улицата. Спира. Обръща се. Влиза в бойна стойка и изважда револвера си .38, зареден с куршуми с кухи върхове. Ленън е с гръб към него – не вижда движението или пистолета. От близко разстояние Марк стреля. Звукът е силен. Той не знае дали куршумите действително ще работят. Страхува, че един или повече от тях са били повредени по време на полета и няма да сработят.
“Помогнете му, помогнете му”, крещи Йоко. “Той е застрелян, той е прострелян”, крещи тя. “Някой да дойде бързо.” Марк отново натиска спусъка – чува силния изстрел и вижда Ленън да се спъва. “Те работят”, мисли си той, докато стреля в гърба и рамото на Ленън. Музикантът, невероятно, все още стои прав. Но след това се препъва към предните стъпала на Дакота. Той изпуска няколко касети и се срутва вътре в караулата на портиера. “Няма да оцелееш след това. Мъртъв си”, мисли си Мар взирайки се след него, а изстрелите още звънят в ушите му.
Пердомо бързо хваща Марк Чапман за ръката – тази, който държи пистолета. .Той пада от ръката на Марк. Нощният пазач го изритва настрана.
“Знаеш ли какво направи?”, недоверчиво пита Хосе, а по лицето му текат сълзи. “Знаеш ли какво направи?”
“Току-що застрелях Джон Ленън.”
“Просто се махай оттук, човече. Просто се махай оттук!”, крещи Хосе.
Марк обръща глава объркан. “Но къде ще отида?” Хосе не отговаря. Марк вади от задния си джоб копието си на “Спасителят в ръжта” с меки корици и започва да чете.
По публикацията работи: Нели Христова
