В реч пред известни гости в Люксембург през 2005г. тогавашният премиер на България изтъкваше ползите от членството в Eвропейския съюз и обяви, че страната му е готова да заеме мястото си в сърцето на континента.
„България се завръща политически в семейството на европейските народи, към които винаги е принадлежала“, каза Симеон Сакскобургготски при подписването на документите за влизането на страната му в ЕС две години по-късно.
Днес представител на ЕС, който се занимава с Източна Европа, изказва съмнението си, че България е способна да наложи върховенството на закона и да живее съгласно демократичните норми.
„На практика си имаме работа с държава от Дивия Запад“, казва той.
Той вдига рамене с израза „Какво можем да сторим?“ и добавя, че след като не може да се върне времето назад и България и Румъния са вече членове на ЕС, другите държави трябва да приемат реалността и да ги накарат да действат (като демократични страни), колкото и голямо да е това предизвикателство.
Това разказва Итън Билби от агенция Ройтерс в анализ за проблемите на двете държави, заради които се отваря все по-голяма пропаст между някогашните им стремежи за членство в ЕС и реалностите на всекидневието.
Тогавашното изказване на Симеон Сакскобургготски съответстваше на момента и беше изпълнено със спомени за съветското влияние в спомените на повечето българи и особено на бившия цар. Но 8 години след онзи пролетен ден в Люксембург българите се отправят към избори на 12 май разделени както преди, продължава коментарът на Ройтерс.
Вместо да се чувстват привлечени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказаха в покрайнините на дебата, като често техните партньори в ЕС повдигат въпроси за решимостта на двете страни да прилагат върховенството на закона и да притиснат корупцията, организираната престъпност и нелегалната имиграция.
Членството не се оказа еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и повече възможности за всички. Дипломати от другите страни членки често питат в частни разговори дали изобщо е било разумно двете страни да бъдат допускани в ЕС.
„Европейският съюз бе възприеман като някаква златна дъга на хоризонта“, казва Аманда Пол, специалист по Източна Европа в Центъра за европейска политика, относно представата, която мнозина българи и румънци са имали преди да влязат в съюза. „Като цяло, смятам, че двете страни спечелиха от членството, но все още страдат от значителен недостиг на демокрация.
По думите й, ако гражданите България и Румъния искат да разберат защо се отваря тази пропаст между очаквания и реалност, първо да се огледат в родината си, а не да гледат към Брюксел. „Би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не толкова от европейските институции и от това какво ЕС би могъл да стори за тях.“
