Така наречените от някои „екоталибани“ продължават „да опипват почвата“ за въвеждане на данък или такса върху консумацията на месо.
Поместваме без редакторска намеса материал от електронното издание „The conversation“.
Отглеждането на добитък и отглеждането на култури за изхранването му е унищожило повече тропически гори и е убило повече диви животни от всяка друга индустрия. Животновъдството също така генерира огромни количества емисии на парникови газове и замърсяване.
Последиците за околната среда са толкова дълбоки, че светът не може да постигне целите за климата и да запази екосистемите непокътнати, ако богатите страни не намалят консумацията на говеждо, свинско и пилешко месо.
За да се намалят емисиите, да се забави загубата на биоразнообразие и да се осигури храна за нарастващото население на света, трябва да се промени начинът на производство и консумация на месо и млечни продукти.
Бързо развиващият се пазар на нови алтернативи, като например бургери на растителна основа, улесни отказа от месо. Въпреки това в страни като Великобритания консумацията на месо не е намаляла достатъчно бързо през последните години, за да се ограничат в достатъчна степен емисиите от селското стопанство.
Вместо това цените на месото и другите животински продукти в крайна сметка ще трябва да отразяват всички тези щети. Съществуват няколко начина за това, но всеки от тях крие своите трудности.
Според нас най-вероятният резултат ще бъдат прости, преки данъци върху месото и животинските продукти. Последното ни изследване, публикувано в Review of Environmental Economics and Policy, разглежда начина, по който би могъл да функционира един екологичен данък върху месото.
Нашите изчисления показват, че средната цена на дребно на месото в страните с високи доходи ще трябва да се увеличи с 35-56 % за говеждото месо, 25 % за птичето месо и 19 % за агнешкото и свинското месо, за да отрази екологичните разходи за тяхното производство. В Обединеното кралство, където средната цена на 200-грамова пържола от говеждо месо е около 2,80 GBP, потребителите ще плащат между 3,80 и 4,30 GBP на касата.
За щастие, нашето проучване установи, че ако данъкът върху месото се прилага правилно, не е необходимо да се увеличава натискът върху по-бедните домакинства – или върху земеделската индустрия.
По-справедлива, по-здравословна и по-екологична храна
Преди цените на храните да се покачат в отговор на руското нахлуване в Украйна, идеята за данък върху месото вече беше обмисляна от министрите на земеделието в страни като Германия и Нидерландия.
Дори ако данъкът върху месото понастоящем е немислим в настоящата политическа обстановка, по-високите данъци върху месото и млечните продукти могат да станат неизбежни, за да се декарбонизира селското стопанство с необходимите темпове за ограничаване на глобалното затопляне до поне 1,5 °C.
Нашият анализ показа, че чрез преразпределяне на приходите от данъка върху продажбата на месо и животински продукти равномерно сред населението, под формата на равномерни еднократни плащания в края на всяка година, може би повечето хора с ниски доходи ще разполагат с повече пари, отколкото преди данъчната реформа.
Дали хората биха похарчили тази компенсация за месо или други продукти, свързани с високи нива на замърсяване? Изследване, проведено в Британска Колумбия в Канада, показва, че връщането на приходите от въглеродния данък на гражданите не е имало значителен ефект върху степента на намаляване на емисиите в провинцията (между 5 и 15 %). Сравнително по-скъпото месо най-вероятно ще насърчи хората да харчат парите си другаде.
С част от данъчните приходи биха могли да се финансират субсидии за отглеждане на зеленчуци, зърнени култури и алтернативни протеини или да се помогне на домакинствата с ниски доходи да покриват по-редовно сметките си за храна.
vremeto.dir.bg
