Руският външен министър Сергей Лавров е на обиколка в Африка, обвинявайки ЕС за надвисналата продоволствена криза
Снимка: Misha Friedman/Getty Images
Докато външният министър на Русия Сергей Лавров се готвеше да кацне в Африка в неделя, той публикува свой коментар, обвинявайки Запада за задаващата се световна продоволствена криза, която поставя милиони в Африка на ръба на гладна смърт. Десетки местни медии бързо го отразиха. Хиляди хора го споделиха във Facebook.
В същото време Жозеп Борел – главният дипломат на Европейския съюз, отговарящ за противодействието на руския си колега – практически бе призрак онлайн, базирайки се на данни на CrowdTangle, аналитичен инструмент на социалните медии, собственост на Meta. Той събра само едно споменаване във Facebook за Африка спрямо гигантската вълна на отразяване на Лавров, пише Politico.
Последният едностранчив сблъсък между Лавров и Борел за сърцата и умовете на хората в Африка подчертава това, което мнозина в европейските политически кръгове знаят от години, но малко от тях са готови да го признаят публично.
В бързо развиващата се информационна война между Русия и 27-членния блок Европа е превъзхождана, в по-лоша позиция и с по-малко ресурси, за да се бори със сложната игра на Кремъл, която комбинира държавните медии, десетки дипломати, пръснати по света, и в някои случаи – скрити инструменти за разпространение на неистини и откровени лъжи за насърчаване на политическите амбиции на Москва в цял свят.
Тези тактики се налагат и откакто Русия нападна Украйна в края на февруари – и особено откакто Москва започна подвеждащо да обвинява санкциите на Запада, че държат световните доставки на зърно заключени в Украйна. За Лавров вината е у Европа и в коментара си, целящ африканската публика, той припомни на всички за „кървавите престъпления на колониализма“.
Руската „тактика на мегафона“ е стратегия, която може да се разрасне бързо, докато хитрият външен министър на Русия обикаля четири африкански държави тази седмица – тактика, която ЕС не може лесно да пребори. Въпреки широкоразпространените санкции срещу държавните руски медии като RT и „Спутник“ вътре в ЕС, руските медии продължават да достигат десетки милиони хора в цял свят с твърде проруско послание. В отговор блокът не успя да се противопостави на тези масови лъжи, често разчитайки на сдържани прессъобщения, скучни снимки и малък брой официални лица, отговарящи за развенчаването на руската дезинформация.
„Способността на Русия да разпространява дезинформацията си остава непроверена в много части на света“, казва Брет Шафер, ръководител на екипа за манипулирана информация в Alliance for Securing Democracy, който следи подкрепяна от държавата дезинформация. „Аудиторията в Европа може и да е намаляла от началото на войната. Но това не означава, че не си намира аудитория на други места“.
Въпреки че посланието на Русия е навсякъде в четирите страни, които Лавров посещава тази седмица, не е ясно дали то наистина си проправя път. За разлика от времената на Студената война, когато много от африканските правителства се обърнаха към Москва за помощ, много от страните в региона днес сега гледат към Китай, а не към Русия, за средства и подкрепа за развитие.
Способността на Русия да разпространява дезинформацията си в цял свят, докато ЕС като цяло гледа отстрани, не е това, на което се надяваше Брюксел, когато притисна подкрепяните от Кремъл медии след началото на инвазията в Украйна.
Години преди атаката на Москва, европейските страни бяха разделени за това колко твърдо да се борят с руската дезинформация, като няколко правителства, например Унгария и Италия, на моменти са били открито благосклонни към режима на Владимир Путин, посочват четирима представители на ЕС, поискали анонимност, за да обсъждат вътрешноевропейски разговори. След като Киев бе нападнат, Западът – включително европейски правителства, които преди са се противопоставяли на усилията да се пребори дезинформацията на Москва – се обединиха зад антимосковска позиция.
„Живеем в изцяло нова епоха“, казва един от представителите, който подчертава как страните членки на ЕС сега говорят с един глас за противопоставянето на Русия спрямо предишната вътрешна борба между тези, които искаха да се изправят срещу руските държавни медии и тези, които не възприемаха медии като RT и „Спутник“ за търговци на неистини.
Въпреки това Брюксел като цяло изкара нож в престрелка от гледна точка на способността да се пребори руската пропагандна машина за няколко милиона долара. Това важи особено силно за съседните на ЕС страни, например на Балканите, и страни със стратегическа важност, като африканските държави, които Лавров посещава тази седмица.
Засега Брюксел по-скоро говори, вместо да действа, включително с непрекъснатите предупреждения на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за руската дезинформация. Но и не успява да поддържа темпото на развиващите се заплахи.
Официалното европейско звено за разобличаване на Кремъл, известно като East Stratcom, което се помещава в рамките на дипломатическата служба на ЕС, има годишен бюджет от няколко милиона евро в сравнение с почти неограничените ресурси, с които разполага главният му противник: руските държавни медии. Основната цел на звеното е да подчертае неистините на Кремъл чрез сайт, който събира малка частица от посещенията, които руските държавни медии отчитат месечно, посочва SimilarWeb, компания за анализ на данни. Въпреки последните санкции на ЕС RT продължава да развива тактиката си, включително създавайки нови сайтове на немски, френски, испански и английски език, за да заобиколи забраната на блока.
„Разбира се, наясно сме с опитите да се заобикалят санкциите“, коментира еврокомисар Вера Йоурова за Politico чрез имейл. „Особено в онлайн света това до известна степен е руска рулетка“.
Дезинформацията среща външната политика
Пропагандният наръчник на Русия се е развил от началото на инвазията в Украйна преди пет месеца – и става все по-геополитически.
Последното пътуване на Лавров до Африка следва поредица от статии на подкрепяни от държавата медии и публикации на официалните руски дипломатически профили в социалните мрежи, които обвиняват Запада, не Русия, за тежката продоволствена криза, която обхваща Африка. В последния си коментар руският външен министър например казва, че Европа и САЩ са влошили недостига на храна след пандемията от Covid-19, а санкциите на Запада срещу Москва носят също толкова силна вина.
Истината е, че няма западни санкции върху зърното, съхранявано в Украйна, макар че някои компании са предпазливи да работят с Русия, за да го изнесат.
„Те разпространяват антиколониалната позиция на Русия като начин да насочат общественото мнение в своя полза и да подчертаят идеологическите отношения с африканските лидери“, казва Полин Бакс, заместник-директор по програмата за Африка в International Crisis Group, по повод последните послания на Москва. „Става въпрос по-скоро за политическа, отколкото финансова подкрепа“.
В отговор представителите на ЕС изтъкнаха стратегията на блока, наречена Global Gateway – предложен план за 300 млрд. евро, който да осигури публична и частна финансова помощ на развиващите се страни след пандемията. Целта е да си осигури подкрепа на страни, които може да се обърнат към по-авторитарни режими като Китай и Русия за подкрепа, макар че малко проекти от стратегията тепърва ще бъдат представяни.
Отчасти тактиката на Европа страда от провала да се справи със способността на Русия да предаде посланието си на хората по целия свят, много от които гледат на подкрепяните от Кремъл медии като на легитимна алтернатива на местните или западните медии. Тази седмица множество местни медии в цяла Африка представиха публикацията на Лавров, без да я оспорват или я свързаха с руски държавни медии, които популяризират широко пропагандата чрез масовото си присъствие в социалните медии.
В Латинска Америка например RT en Español – испанскоезичната версия на медията, се превърна в основен източник на новини за милиони местни жители. Във френскоговорящите държави из Африка RT France е удвоила усилията си да насърчава приятелски настроена към Москва алтернатива предвид факта, че достъпът ѝ до Франция бе спрян заради санкции на ЕС, показва анализ на Politico върху присъствието на медията в социалните медии.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова
investor.bg
