Докато обучаваме машините да стават по-човечни, всъщност не караме ли хората да работят като машини?
„Невидимите работници” зад алгоритмите искат справедливо отношение към труда им
(снимка: CC0 Public Domain)
Изкуственият интелект и машинното обучение се развиват на гърба на много упорита работа от… хора. Наред с учените и изследователите по света има и хиляди нископлатени работници, чиято задача е да класифицират и етикетират данни – жизнената сила на системите с изкуствен разум. Но все повече назрява въпросът дали тези така наречени работници-призраци не са обект на експлоатация. Докато обучаваме машините да стават по-човечни, всъщност не караме ли хората да работят като машини?
Една от утвърдените платформи за краудсорсинг е Amazon Mechanical Turk, собственост на гиганта за онлайн търговия на дребно Amazon и управлявана от нейното подразделение Amazon Web Services. Но има и други като Samasource, CrowdFlower и Microworkers. Всички те позволяват на бизнеса отдалечено да наема работници – хора от всяка точка на света – които да изпълняват задачи, които компютрите в момента не могат да свършат.
Тези задачи могат да са различни – от етикиране на изображения, за да помогнат на алгоритмите за компютърно зрение да се подобрят, до предоставяне на помощ за обработка на естествена реч или дори модерация на съдържание за канали като YouTube или Twitter, разказва в публикация по темата BBC.
MTurk е кръстена на автомат за игра на шах от 18-ти век, който изглеждал сякаш машината играе срещу хората, но накрая се оказало, че все пак я контролира човек. Платформата се самоопределя като пазар за краудсорсинг и „чудесен начин за минимизиране на разходите и времето за всеки етап от развитието на машинното обучение”. Това е пазар, където заявителите искат от работниците да изпълнят конкретна задача.
„Повечето работници възприемат MTurk като работа на непълно работно време или платено хоби. Те се радват на гъвкавостта да избират задачите, върху които искат да работят, и да работят толкова, колкото им харесва”, казва говорител на AWS. Но за Шери Стенли, която работи за платформата от шест години, това е по-скоро работа на пълен работен ден. Тази работа ѝ е помогнала финансово да изгледа трите си деца. Но в същото време въпросната заетост я кара да се чувства като много малко зъбно колело в много голяма машина.
„Turk е една от малкото възможности за работа, които имам в Западна Вирджиния, и както много други работници от Turk, ние се гордеем с работата си”, казва тя пред BBC. „Въпреки това, ние сме трънче за Amazon. Като една от най-големите компании в света Amazon разчита на работници като мен да мълчат за условията на работа”.
Жената казва още, че живее „в постоянен страх от отмъщение, защото говори за начините, по които се отнасят към нас”. Трудно е да се опише как протича един работен ден за Шери, защото, както тя казва, „часовете варират всеки ден и заплащането също варира”.
Задачите, които жената трябва да изпълни, са различни, включително маркиране на изображения и помощ на интелигентния асистент Alexa да разбере някои регионални диалекти. Има и поредица от въпроси, на които тя иска да получи отговори, като например:
защо някои работи биват отхвърлени и защо на работниците, които може да са прекарали дълго време в усърден труд, не се казва причината, поради която дадена задача не се счита за изпълнена на ниво;
защо някои профили биват внезапно спрени без предизвестие или официални възможности за оспорване на спирането;
защо заявителите определят изключително ниска цена за някои проекти.
„Работещите в Turk заслужават по-голяма прозрачност относно това кой, какво, защо и къде прави по отношение на нашата работа: защо нашата работа бива отхвърлена, от какво се състои нашата работа, защо понякога профилите се спират внезапно, къде отиват данните ни, когато не бъдат платени, и за кого всъщност работим”.
Turkopticon е нещо като синдикат на работниците на MTurk. Групата за застъпничество работи, за да ги накара да се чувстват по-малко невидими. „Turkopticon е единственият инструмент, който имаме като организация, която да се ангажира относно условията на нашата работа и подобряването им”, казва г-жа Стенли. Тя дарява средства, за да помогне на организацията да създаде работещ сървър, където работниците могат да говорят помежду си за условията си на работа.
В коментар до BBC Amazon разкрива, че през 2019 г. е въвела функция, която позволява на работниците да виждат „нивото на активност на заявителя, техния процент на одобрение и средното време за преглед на плащанията”.
Изявление от компанията гласи: „Въпреки че общата степен, при която задачите на работниците се отхвърлят от заявителите, е много ниска (по-малко от 1%), работниците имат достъп и до редица показатели, които могат да им помогнат да определят дали искат да работят върху дадена задача, включително и до историческия запис на приемащия задачи на заявителя”.
Компанията подчертава, че MTurk продължава да помага на широк кръг работници да печелят пари и да допринасят за растежа на своите общности.
Но според Стенли и мнозина други като нея, това не е задоволително обяснение. Тя и колегите ѝ вярват, че е време „невидимите работници” да бъдат забелязани и е нужно да се въведат регулации за справедливо и честно отношение към тях, както и за коректното им възнаграждаване.
technews.bg
