Смените по върховете на държавната администрация станаха всекидневие, овладени са ключови позиции
Особеното в случая е, че се уволняват кадри, назначени от политическите сили, които подкрепиха Румен Радев за втория му мандат. Служебното правителство е било подготвено отдавна, работило се е за него и за кадровото му обезпечаване.
Какво свързва „Български ВИК холдинг“, „АЕЦ“ – Козлодуй, Патентното ведомство, Агенция „Митници“, „Булгаргаз“, „Автомагистрали“, ДКК, БДЖ?
Това, че във всичките тези държавни структури служебното правителство здраво развъртя кадрова метла. Със замах, с какъвто не е действало досега нито едно служебно правителство.
Всъщност списъкът на уволненията е доста по-дълъг. Той включва и намиращите се под шапката на ДКК – Държавната консолидационна компания, дружества като ВМЗ „Сопот“, Кинтекс и „Индустриални зони“.
Кадровите промени са обединени от един общ знаменател – реваншизъм, виден с просто око. Чистката премина мярката. Толкова мащабно прочистване не направи нито един от предишните кабинета на Радев. Дори първият през 2017 година, от когото се очакваше мащабна ревизия, мина кротко на фона на размаха, който наблюдаваме сега. Смените по върховете на държавната администрация станаха всекидневие, овладени са ключови позиции.
Кадровият кадрил провокира несигурност и дестабилизира държавното управление.
Особеното в случая е, че се уволняват кадри, назначени от политическите сили, които подкрепиха Румен Радев за втория му мандат.
Служебното правителство е било подготвено отдавна, работило се е за него и за кадровото му обезпечаване.
Размахът на рокадите потвърждава версията за съпричастност на държавния глава към свалянето на кабинета „Петков“.
Думите на Асен Василев, че „даже Тодор Живков не си е позволявал да концентрира толкова много власт като президентска република, а е запазил България като парламентарна република“, може да се адресират директно към Радев. Факт е, че сегашният президент управлява безпрецедентно дълго без парламент и парламентарен контрол. И това му харесва.
Юмрукът смени посоката си.
Най-фрапантният пример е назначението на Никола Стоянов за министър на икономиката, при положение, че става дума за кадър, уволнен от предишния титуляр, тоест Нинова.
След подобна рокада не може да се очаква нищо по-малко от сблъсък, а хипотезата за реваншизъм от самото начало стъпва на реален факт, а не на предположения или предизборна реторика.
Самото назначение на Никола Стоянов подсказа, че в това министерство и намиращите се под шапката му държавни фирми ще настъпят кардинални промени. Така и стана. И то бързо.
Първите бяха в ДКК. Членовете на директорския борд от четирима станаха седмина и те избраха нов шеф – Венцислав Димитров. Впоследствие смятаната за човек на Нинова бивша шефка на ДКК – Смиляна Нитова, бе освободена от Съвета на директорите на ДКК.
„Кинтекс“ също се сдоби с нов директор – Пламен Пешев. Той бе и единственият, останал от назначения от Нинова директорски борд. Другите бяха сменени.
И в „Индустриални зони“ на шефското място се върна уволнен от Нинова кадър на ГЕРБ – Антоанета Барес.
Почти същото се случи и в Патентното ведомство. Шефката му Таня Найденова бе освободена, а на поста ѝ се върна предишен кадър – проф. Владя Борисова. Найденова съвсем не е „калинка“, а човек с безспорна компетентност, но това че минава за човек на Нинова, явно, се е оказало решаващ фактор за освобождаването й.
Рокада имаше и в НАП. На мястото на уволнения Румен Спецов седна доскорошният шеф на фонд „Земеделие“ Борис Михайлов.
В енергетиката, която в момента е фокус на предизборната кампания на всички партии, покрай заплахата българите да останат да студено през зимата, чрез уволнения бяха ударени ключови фирми като АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“.
И ако в АЕЦ едни експерти бяха сменени с други, не е така в „Булгаргаз“. Шефското място в ключовото дружество зае яркият критик на Нинова Деница Златева. Златева има солидна биография – беше вицепремиер, отговарящ за българското председателство през 2018 г., тя е и бивш депутат. Но работата й винаги се е свързвала с външната политика, а съвсем не с енергетиката.
И от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) бе уволнен червен кадър – зам.-директора Гергана Алексова. „Вината“ й също се оказа в това, че е от лагера на Корнелия Нинова в социалистическата партия.
Уволнен бе и управителят на БДЖ-Пътнически превози Пламен Пешаров, а на мястото му дойде Христо Иванов, също бивш кадър от служебния кабинет на проф. Герджиков.
В държавната строителна фирма „Автомагистрали“ с постовете си се разделиха Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов и на тяхно място бяха назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Новите също са „стари“ – от предишни служебни кабинети.
Кадровата метла мина и през „Български ВИК холдинг“, в резултат на което дружеството ще се управлява също от стари кадри – на ГЕРБ.
Здрава чистка имаше и в друго министерство, ръководено и преди, и сега от социалист – земеделското. Сегашният земеделски министър Явор Гечев, противник на Нинова, чисти кадрите на предшественика си Иван Иванов, близък до Нинова.
С поста си се раздели шефът на „Напоителни системи“ Николай Чалъков и на негово място бе назначен Атанас Мулетаров.
В ръководството на Агенцията по горите Стоян Тошев замени Филип Ковашки. В Агенцията по храните пък бе върнат Христо Вълчанов – кадър от предишен служебен кабинет на Радев.
Тотална смяна настъпи и в Държавен фонд „Земеделие“. Николай Каварджиклиев бе освободен, фонда пое Георги Тахов. С постовете си се разделиха и трима от зам.-председателите на ДФЗ.
Във всичките тези смени прозира едно желание – на президента Румен Радев да овладее цялата държавна машина.
Без да е президентска република, в момента България е в президентско управление. С просто око се вижда, че от „Дондуков“ 2 се командва не само кабинетът, а цялата българска държава.
С овладяването на енергетиката е сложена ръка на нейната основа на основите – енергията. Военно-промишленият комплекс, златната мина на българския износ в момента, също е в ръцете на Радев.
В анализ на поведението на държавния глава от протестите насам Нинова заключи, че става въпрос за желание за власт, разбиване на партиите и реда в държавата, за създаване и употребяване на нови проекти, за „мъжки комплекс към жената, която го направи президент“. „Той създава нови партии, употребява ги. Създаде ПП, употреби ги да свалят Борисов и ги захвърли. Сега се обедини с Борисов и с ДПС, за да падне правителството. Това е разрушително. Държавата има нужда от спокойствие, ред и правила“, твърди председателят на БСП.
Овладявайки държавната машина, Радев се намесва активно и в работата на партиите и то така, че да предизвиква допълнителни колизии в тях и фактически да ги разбива. Не може да не направи впечатление връщането на кадри на ГЕРБ. Както и това, че метлата измита хора на ПП, ИТН и ДБ. Но на първо място – на БСП. И това не е случайно, защото Радев иска да овладее социалистическата партия и да я сложи на свое ръчно управление. Но за това му пречи Нинова.
Сменяйки едни социалисти, верни на Нинова, с други – нейни опоненти, Радев се цели в кадрова смяна на върха на БСП. Защото той демонстративно завладява „електорите“ – членове на Националния съвет и делегати на конгреса, които утре могат да сменят председателя на БСП.
Защо му е на Радев всичко това?
За да остане в политиката! Ако беше юрист, Радев можеше да разчита на пост в Конституционния съд и после – достойно оттегляне от обществения живот. Но той не е юрист, рано му е за пенсия, а и е прекалено енергичен.
Радев вкуси политическата власт и му се услади.
След като си бил на върха на държавата като президент и то два мандата е трудно просто да си отидеш в къщи. Показа го примерът и с Петър Стоянов, който стана лидер на СДС и депутат, и Георги Първанов – който, след като не овладя БСП, създаде собствена партия – АБВ. И двамата се провалиха в опитите да продължат славно политическите си кариери.
Едва ли Радев не знае това. Но явно смята, че може повече от Стоянов и Първанов. И затова разрушава партийната система, бабувайки на нови проекти, като в същото време разчиства терена за свой.
И тук той действа в две посоки. От една страна цепи БСП в опит да я овладее и чрез нея да продължи пътя си вече към изпълнителната власт. А от друга – готви свой проект на основата на БСП, изцеждайки кадри от социалистическата партия.
Но това са средства. Целта на ген. Румен Радев е друга – изпълнителната власт.
Защото това е истинската власт в парламентарната република. Радев няма нужда от президентска, защото неговите два мандата свършват.
Защо му президентска република, щом той няма да е президент. Мухата, за референдум на тази тема, пусната от Слави Трифонов, е пак с една скрита цел – омаломощаване на партиите, докато проектът на Радев успее да изкласи. А за това му трябва време – толкова, колкото е до края на мандата.
epicenter.bg
