Проблемът не е само в това, че хората емигрират, а че най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни
Трудно е да успееш, ако всички си тръгват, пише икономистът Ричард Ран в „Уошингтън Таймс” (Washington Times). Някои от бившите комунистически държави страдат от смъртоносна спирала на намаляване на населението, като спадът му се измерва с двуцифрени числа. Първа в тази негативна тенденция е България.
Проблемът не е само в това, че хората емигрират, а че най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни – гражданите на възраст около 30 години. Остават онези, които са най-малко мобилни – неквалифицираните, онези с физически или психически и физически увреждания и възрастните, т.е. зависимата класа.
Увеличаването на зависимите кара политиците да повишават данъците на все по-малкото продуктивни хора, за да подкрепят останалите, което демотивира първите да продължават да работят – поне в родната си страна.
Данъците за социално осигуряване на труда надхвърлят 30 на сто в много държави и може да надвишат 50% в Румъния. България има плосък данък върху доходите от само 10%, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15%.
Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване в повечето държави с емигриращо население, общите данъчни ставки за труд са над 50 на сто.
Латвия е загубила почти една трета от населението си, откакто стана отново независима държава през 1992 година. Това е еквивалентно на загуба от 100 млн. души в САЩ. Загубата на население не е само резултат от емиграция, а и от много ниска раждаемост.
Докато данъците на работещите растат, това обезкуражава трудещите се и тласка хората към райони, където чистото възнаграждение след облагането е по-високо. Данъците за социално осигуряване – за пенсии за прослужено време и старост, медицинско осигуряване и осигуряване при безработица, в много по-голяма степен са причина за празните работни места, отколкото подоходните данъци.
Както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честото възнаграждение за труд е по-високо, но подхранват и сивата икономика.
Изследвания оценяват дела на сивата икономика в САЩ на около 11 на сто. Ран споделя, че например в Киев масово се строят жилищни и офис сгради, а това е столицата на държава с ниски доходи, въвлечена във война, макар и със слаба интензивност с Русия. Откъде идва капиталът за тези домове и офиси? Според украински икономисти, размерът на сивата икономика е над 50 на сто от брутния вътрешен продукт, което означава, че реалната икономика може да е два пъти по-голяма от официалната.
В цяла Източна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, докато селските райони се опразват, защото хората се местят към големите градове или към други държави, между които Великобритания, Германия и САЩ, където има повече високо платена работа.
vesti.bg
