Равностойността на английската Висша лига я прави победител

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
66

Клубовете трябва да запазят местната си идентичност, докато същевременно извличат максимума от глобалното си влияние
Снимка: gettyimages

Когато по-рано този месец Манчестър Сити надделя над Ливърпул в задочната битка за титлата във Висшата лига на Англия, това бе победа не само за Сити, но и за цялата лига, пише Джон Гапър за Financial Times.

Ливърпул вече постигна своята победа, класирайки се за финала на Шампионската лига след знаменит обрат срещу Барселона, докато Висшата лига се наслаждава на рекорден 27-ми сезон, след като Тотнъм, Арсенал и Челси също се класираха на финалите за европейските купи.

Лигите са групови състезания (икономистите биха казали съвместни продукти), като английската победи испанската, италианската, германската и френската.

Спортът обаче е особен пазар, на който чистият монопол е катастрофа, както отбеляза американският икономист Уолтър Нийл още през 1964 г. Той има предвид, че никой отбор не се стреми да изтласка от бизнеса конкурентите си, защото няма да има с кого да играе и да печели приходи от продажба на билети и телевизионни права.

В ерата на глобалния спорт това предупреждение се отнася и за националните лиги. Ако една лига е твърде силна, по-слабите клубове ще търсят алтернативи. Същевременно водещите европейски клубове, начело с президента на Ювентус Андреа Аниели, се опитват да подсилят Шампонската лига за сметка на националните шампионати.

Английската Висша лига поддържа баланс между клубовете. Тя има шест водещи отбора, за разлика от доминацията на Ювентус в италианската Серия А и на Пари Сен-Жермен във френската Лига 1. Това е възможно отчасти поради колективната продажба на телевизионните права за мачовете и по-равното им разпределение между клубовете, в контраст с испанската Ла Лига, където правата се договарят индивидуално

В европейските лиги по традиция има изпадащи и влизащи тимове. Това позволява на отбори от по-ниските дивизии да се придвижат до върха, както го направи Лестър, който спечели титлата през 2016 г.

Аниели, който председателства Асоциацията на водещите европейски клубове, иска да засили съревнованието между тях, като им осигури по-сигурно място в Шампионската лига и изиграването на минимум 14 мача на сезон.

Това ще приближи Шампионската лига до елитните спортни лиги в САЩ, които са затворени – същите отбори се състезават всяка година, като само от време на време има разширения. Така се поддържа олигополът на участниците в тях, които имат по-стабилни приходи, тъй като те не зависят от класирането им.

Висшата лига, заедо с други европейски лиги, се противопоставя на промяна в тази посока, въпреки че бе създадена през 1992 г. след подобен опит за увеличаване на приходите.

Клубовете от върха на европейската спортна пирамида са постоянно изкушавани да формират супер лиги, като изкушението расте с увеличената им глобална аудитория. Има обаче опасност от агресивното експлоатиране на мощта на клубовете. Формула 1 например, която е затворена лига, страда от доминацията на Мерцедес и Ферари (контролирана от фамилията Аниели), която прави състезанията не толкова вълнуващи. Отборите търсят сигурност, но не и феновете.

Според едно изследване „интензитетът идва от идентифицирането с човек или отбор, който се стреми да победи” – преживяване, в което „еуфорията винаги е възможна”. Именно голямата вероятност Ливърпул да не успее да обърне Барселона направи победата толкова сладка.

Най-вълнуващият момент на Анфийлд (стадионът на Ливърпул) дойде, когато след мача с Барса феновете заедно запяха химна на клуба – You’ll Never Walk Alone (Никога няма да сте сами – бел. ред.), извиквайки клубната история.

Клубовете трябва да поддържат деликатен баланс, за да запазят местната си идентичност, докато същевременно извличат максимума от глобалното си влияние. Ако се откъснат от корените си, те губят част от това, което ги прави толкова ценни. Европейският футбол постига баланса като комбинира нациналните лиги с континенталните състезания, но този баланс лесно може да бъде нарушен.

Европа може да бъде притисната от глобализацията – ФИФА, световната футболна централа, разширява Световното клубно първенство, което ще включва 24 тима от 2021 г. Както бейзболните отбори в САЩ сменят градовете си, така и футболните тимове могат да станат глобални.

За да се избегне това развитие, трябва да се осигурят достатъчно възможности на местно ниво. Останалите европейски лиги завиждат на приходите и глобалната слава на Висшата лига, но това, към което трябва да се стремят е равностойността й. Именно това я прави победител.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!