Когато видях новината, че Линда Де Соуза Абреу, надзирателка в затвор, е признала вина за секс с мъжки затворник, не бях шокирана. Прекарах четири месеца в затвор през 2022 г. и разбирам защо това се случва. Дори аз имах кратка връзка – с друга затворничка, а не с надзирател.
Моята 48-часова „връзка“ с нея сега ми изглежда сюрреалистична. Но искам да споделя опита си, защото повечето хора не разбират какво се случва в затворите. Аз също не разбирах и това ме промени завинаги.
Не съм специална или превъзхождаща другите. Направих престъпление и бях наказана. Но като „нетипичен“ затворник – с привилегии като добро семейство и образование – смятам за мой дълг да споделя преживяното.
Затворът е странно място, където бързо спираш да бъдеш човекът, който си бил. Липсата на контакт с близки и външния свят те кара да жадуваш за човешко докосване. Камери следят всичко, 24 часа в денонощието. Не можеш дори да утешиш някого. Тази изолация те кара да търсиш каквато и да е близост.
Преди да вляза в затвора, животът ми беше хаотичен. През 2019 г. получих две глоби за превишена скорост и излъгах за това кой е шофирал. През март 2022 г. бях осъдена на 16 месеца затвор и излежах четири.
В затвора животът е тежък и унизителен. Липсват основни неща като тоалетна хартия и подходящи санитарни продукти. Затворените жени са изправени пред насилие и безнадеждност. Много от тях са с психични проблеми и зависимости. Видях две жени да се самоубият за една седмица.
Опитът ми ме накара да осъзная привилегиите си и реших да направя нещо полезно. Започнах да работя с млади хора, за да предотвратя попадането им в затвора. След освобождаването ми създадох програма за подобряване на психичното здраве чрез физическа активност. Тя беше приета от NHS и стартира през септември.
През юли бях приета за член на Чърчиловата фондация и това беше най-гордият момент в живота ми. Сега използвам опита си, за да помагам на другите и да променям бъдещето им към по-добро.
*Имената са променени за защита на самоличността.
