Ще се нареди ли показното убийство на бившия съветник в ДАНС и бивша барета Алексей Петров сред неразкритите повече от 150 покушения, които висят като воденичен камък на шията на разследващите български структури? Това е въпрос с повишена трудност, особено в началото на разплитането на конкретния казус. Ако в следващите дни няма развитие, със сигурност случаят “Алексей Петров” влиза в онзи списък…
Има няколко факта около разстрела на бившата барета, които дават надежда, че евентуално ще доживеем до някаква развръзка. Едно от обстоятелствата бе описано от главния секретар на МВР Петър Тодоров – в деня на покушението Петров е има охрана от трима души.
Очевидно предишните неуспешни покушения са били обеца на ухото на бившата барета. В деня на гибелта си Петров обаче е дал “свободно” на охранителите си. Това означава едно –
той се е чувствал спокоен и е бил сигурен за живота си.
При цялата специфична информация, с която приживе Петров разполагаше, очевидно чувството му за спокойствие е било подплатено с обективни факти. Въпреки сложната вътрешно-политическа и икономическа обстановка – ротационно правителство, наглед висящо на косъм, трескава подготовка за предстоящите местни избори, раздвижване в ъндърграунда, произтичащо от задаващия се вот… Нищо не е раздвижвало сенките от миналото и не е вдигало залозите за близка сеизмична политическа активност.
В този момент на безоблачно и дори безметежно състояние, бившата барета се е отправил към обичайния си маршрут за разходка в планината. В компанията на явно близко до него жена. И…
се появява фигурата на неизвестния убиец.
Изборът на място и време на покушението означава, че той е имал план и е бил подготвен. Въпрос на организация. Знаел е кога и къде ще мине Петров, набелязал е позицията си за изчакване. И, разбира се, е подготвил подходящото оръжие.
То е нещо като финалния подпис под пунктуалния план. Вместо пушка с оптика за стрелба от по-далечно разстояние, за да остане незабелязан, убиецът избрал “пушкало” за стрелба от сравнително близко разстояние.
Говори се, че Петров е бил гръмнат с бренеке, което е боеприпас за ловно гладкоцевно оръжие. Експертите твърдят, че този тип “олово” има точни и сходни попадения на дистанция от 40 до 60 метра. Съществуват и по-скъпи боеприпаси, които са ефикасни дори на 100 метра. Убиецът обаче е избрал позиция на “гаранционна” дистанция – до 40 метра. Това със сигурност е така, защото ранената жена е заявила в “Пирогов”, че ги е прострелял мъж в ловни дрехи. Значи тя го е видяла. Или поне така се твърди неофициално.
Защо килърът се е подписал по този начин? Дали, защото не е имал възможност да избере друго оръжие, или пък защото е искал стрелба отблизо, въпреки риска да бъде забелязан? Дали защото е искал лично да види как главата на жертвата му буквално се пръсва? Или така е пожелал поръчителят –
убиецът да остави ясен знак, категоричен подпис?
Престъпление от страст или послание – това са най-често срещаните варианти за начални хипотези кой е извършителят.
Една от тях ни отвежда право към въпроса “Защо беше убит Алексей Петров?”. Парите за някои са страст, достатъчно мотивираща да извадят лупарата.
В последно време основателят на “Лев инс” е имал възможност
да обърка сметките на определени кръгове в Италия,
занимаващи се със застрахователни измами. За това свидетелства информацията, че бившият съветник на Петко Сертов в ДАНС лично е разследвал такива измами на Ботуша по линия на международната система “Зелена карта”, заради които е страдало застрахователното му чедо “Лев инс”.
От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) също информираха за разследванията на Петров: “Освен установяване на измамите, друг основен обект на екипите в Италия е така наречената генерална превенция, чиято цел е възпиране на евентуалните извършители, като им се показва, че извършването на застрахователни измами няма да бъде оставено ненаказано”.
По данни на ССИ, “Лев инс“ е платила 11 млн. евро за обезщетение на пострадалите при ПТП в Италия.
„Бившият кореспондент на компанията в Италия – И. Ю. от 2017 г. насам, в нарушение на вътрешните правила на Съвета на бюрата, отказва да предостави платежни документи, удостоверяващи, че пострадалите са действително обезщетени. Поради липса на предоставени платежни нареждания, липсва информация и за „пътя на парите”. Тези пари са безотчетни, трудно проследими и биха могли да послужат за финансиране на тероризъм, трафик на оръжие, трафик на хора или наркотици, и на мафиотски организации“, подчертаха от ССИ.
Италианската прокуратура е образувала в Неапол – градът-крепост на Камората – и в Милано
две дела за крупна измама
от страна на бившия кореспондент на „Лев инс“ в Италия И. Ю. Те са наказателни и обхващат над 100 жалби на пострадали и измамени лица.
След сезиране на Европейската прокуратура, по компетентност в България е образувано досъдебно производство No 486/2022 по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура.
Както написаха някои медии, след намесата на Петров е отчетен значителен напредък по процедурата по вдигането международния мониторинг на българското бюро „Зелена карта“ (НББАЗ), наложен
заради неуредени искове и неплатени задължения.
Що се отнася до т.нар. генерална превенция, измамниците със сигурност са стреснати…
Втората хипотеза – в отговор на въпроса “Защо бе разстрелян Алексей Петров?” – разтваря тежките завеси на миналото. Даже не толкова далечното минало, защото става дума за 2015 г. и неуспешния опит за ликвидирането на бившата барета с два гранатомета.
За извършители разследващите посочиха украинските граждани Роман Логвиненко, Артьом Темпински, Максим Чорний и помагачът Йевен Балков.
Скоро след атентата,
Темпински, Чорний и Балков сякаш се разтварят в небитието.
На излизане от страната обаче все пак са оставили някакви следи: на 21 октомври Балков е бил регистриран на ГКПП “Дуранкулак”, а на 1 ноември Чорний е напуснал България през ГКПП “Капитан Андреево”.
За Темпински, който имал и полски документи, никой нищо не знае, въпреки че украинската полиция го е издирвала безуспешно на адреса на баща му на ул. “Робоча” в Днепропетровск.
Единствен Роман Логвиненко опра пешкира след неуспешния атентат през 2015 година.
В началото на февруари 2016 г. той бе заловен, впоследствие осъден и пратен в затвора, за това че в съучастие като помагач с Артьом Темпински – извършител, Максим Чорний – извършител, и Йевен Балков – помагач, умишлено улеснил извършването на опит за убийство на Алексей Петров, като набавил пари, организирал следенето и давал съвети за покушението.
През май 2023 г. Роман бе освободен предсрочно от Апелативен съд – София, който му наложи изпитателен срок в размера на оставащото му наказание – две години, шест месеца и 11 дни. „Към настоящия момент осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне“, написа в мотивите си съдът.
Единственият осъден за атентата
попадна в затвора при доста любопитни обстоятелства.
Държавното обвинение извади защитен свидетел – столичанинът Константин Бухлев, който с показанията си направо закопа украинеца. Той свидетелствал, че Логвиненко го попитал дали има хора, които да убият Алексей Петров.
Въобще Бухлев, който от 2011 г. е известен с това, че е близък с групата за имотни измами на циганина Андро Кьоравия и служителката в архива на Софийския градски съд Даниела Малинова, известна като Дани Пачката, се явява
нещо като щатен свидетел на прокуратурата и МВР.
През февруари 2016 г. тогавашният главен секретар на МВР Георги Костов сензационно обяви на брифинг, че депутатът от ДПС Делян Пеевски вече е с охрана, защото имало данни, че срещу него се подготвя атентат, поръчан от бизнесмен в чужбина. Информацията за подготвяното покушение срещу депутата от ДПС идвала… пак от Константин Бухлев.
По същото време, когато Бухлев свидетелства надясно и наляво за атентати срещу този и онзи, самият той е живеел с бремето на убиец, все още неразкрит от полицията. Жертвата му е Тодор Тодоров, известен във Варна като DJ Teddy, намушкан с нож вечерта на 26 февруари 2015 г. пред блока му във Варна.
Едва четири години по-късно – през юли 2019 г. –
разследващите стигат до извършителя Бухлев
и му повдигат обвинения като на физически убиец на Тодоров. Така защитеният свидетел от разследването на атентата срещу Алексей Петров и информаторът за подготвяното покушение срещу депутата Пеевски, някак “естествено” се озовава в затвора с доживотна присъда.
Славата му на надежден свидетел обаче се носи като народна песен, дори по време на престоя му във варненския затвор.
Името му фигурира и в томовете по делото срещу Васил Божков. Според Бухлев, Роман Логвиненко му бил разказал, че още през далечната 2014 г.
Черепа е нарочил Алексей Петров и Делян Пеевски
Имал ли е Логвиненко угризения, че не си е свършил работата с поръчания от Божков Алексей Петров – едва ли ще узнаем. Самият Петров обаче явно не е видял някаква заплаха в предсрочното освобождаване (за което със сигурност е бил известен) на болния от хепатит и без черен дроб нещастен украинец. В противен случай не само нямаше да даде командата “свободно” на тримата си охранители, но кракът му изобщо нямаше да стъпи на Витоша в средата на работната седмица.
И ето как се изправяме пред
третата хипотеза за разстрела на бившия съветник на ДАНС
– политическата интрига.
Покрай покушението, мнозина анализатори, журналисти и политици си припомниха думите на Алексей Петров по повод управленската (не)коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС: “Приемам съставянето й и това създаване на спокойствие за императивно необходимо. От всички възможности това е най-добрата. Подкрепям тази сглобка, защото това е решение. Всичко друго би означавало държавата да продължи да е в безпътица”.
Гореспоменатите анализатори и политици вкупом се впуснаха да разказват непотвърдените от самия Петров слухове как той
бил събрал в кръчмата си “Делвите” партийните босове на формациите,
за да им посредничи при сглобката.
Подминавайки това твърдение с коментара, че му възлагат твърде голяма роля в този случай, Петров само подметна мимоходом, че би приел пост в службите, ако му предложат. Както и че отколешният му противник на татамито, бизнеса и живота Бойко Борисов търсел стопляне на отношенията между двамата…
Все факти и слухове, които макар и непотвърдени публично, но все пак биха дали основание за онова безоблачно и дори безметежно състояние на бившия съветник в ДАНС, в което разходката сред природата е невинна, наивна и очаквана глътка удоволствие от живота.
Очевидно претеглена и пресметната от някого, някъде…
