адв. Николай Лалев
След толкова много родолюбци – воеводи, националисти и възрожденци – възниква въпросът не е ли прекалено изобилно за тая малка България такава любовна политическа наситеност към Татковината, а – доколкото го има – парламентарното представяне на най-българите, да е все така нефелно.
То не са воеводите от ВМРО на Красимир Каракачанов, то не е Националния фронт за спасение на България на Велери Симеонов /НФСБ/, „Атака” на Волен Сидеров, „Възраждане” на Костадин Костадинов и кой знае колко още знайни и незнайни партии, организации и прочие чудновати политически образувания.
Валери Симеонов Костадин Костадинов
Волен Сидеров Красимир Каракачанов
И всичко това, като антипод на т.нар. етнически партии, които до Движението за права и свободи на Ахмед Доган, а после и ДОСТ на Лютви Местан, са от двете страни на везната на Темида.
А тя, раздава правосъдието си с меч…
И не, след него няма втора инстанция…
Остава само историята!
Ахмед Доган Лютви Местан
Знайно е, че днешното /за жалост/ ВМРО, е от зората на несбъдналата се демокрация и така и ненастъпилите промени в България. По неофициални данни в Софийски градски съд липсват едни страници от една книга,… касаещи най-вече сградния фонд на воеводите. Последното е актуално и за едни бивши държавни фирми, които станали „внезапно” частни…
Снимката на Каракачанов с Доган от онези времена е ясна и показателна – врагове пред народа, приятели в живота или партньори по интереси – кой знае?
Доколко обаче може да имат две коренно различни партии общо, освен ако не произлизат от едно и също?
Едните, безспорно са насочени към капсуловане на определена част от българските граждани, използвайки нетипичната за България религия – исляма. Като на този – верски принцип – целят да обособят и хора, и цели региони, като отделен етнос.
В тази връзка, някой е забравил как завършва „Време разделно”…
Да!
Онзи филм!
Там…
на моста…
дяволския…
в Родопа планина…
дето попа е с чалма на главата и поглежда с почуда и болка в очите венцианца, който на изпроводяк му поставя в ръката поругания кръст на потурчения духовник.
За да се стигне до мига, в който в българските училища, в часовете по история на България, се учи, че мюсюлманите са били тук, по тези земи – българските,– още по времето на княз Борис I Покръстител…
Не зная кой е сътворил подобно образователно безумие, но то е факт.
Зная обаче кой го е допуснал!
Това са „българските“ политици и ред правителства, включително и настоящото, съставено от ген. Бойко Борисов.
Не зная също какъв трябва да бъдеш, за да сътвориш, да допуснеш, да се правиш, че не знаеш за налагането на лъжи в историята българска.
Зная обаче че всеки безучастен към случващото се от власт имащите е всичко друго освен българин – поне за мен.
Може би поради тази причина на някои малки неща в учебниците по история на България не се дава гласност.
Доказано вече политическата система в България обича тишината.
Тихо ли е – всичко е по план-график.
Проблемът идва, кога се вдигне шум, и тогава се решава бърже, ‘щото – старите партизани знаят – след туй може буките да зашумят.
А те, истинските воеводи Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров, генерал-лейтенант Александър Протогеров, Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров, Ванче Михайлов и редица други, е добре за властимащите, че вече ги няма,… и за съжаление на цял народ.
Гоце Делчев Яне Сандански Тодор Александров
Александър Протогеров Ванче Михайлов Йонко и Никола Вапцарови
Христо Чернопеев
Последното ме подсети за онзи двустранен акт, който Република България сключи с Македония, пардон Република Македония тогава, а днес – Северна Македония.
Нарекоха го договор, но погледнато от правна страна, е приятелски наложен диктат и то подкрепен от всички национално отговорни родолюбци – ВМРО, Атака, НФСБ, Възраждане…
Е, черната овца, у туй бело стадо, си остана вакла и в онзи миг.
Внесено беше протестно писмо до Президента на Република България, Председателя на Народно събрание и Министър-председателя.
Потърсих подкрепата на всички познати и непознати, включително и на ПП „Възраждане”,… но когато говори егото или интреса…
… и 3 /три/ дни пред Министерски съвет бях сам.
А иначе – уж – всички били родолюбци – та даже и кандидат-кметове.
Днес – уж – всичко е по ново му, ама май пак е по старо му.
Има договор, дето не се изпълнява от бившите сърбомани и днешни македонисти, де вилнеят още из Вардарска Македония. Иначе е налице експертна комисия, но… на каква цена?
Подкрепа за членство в Европейски съюз и НАТО?!
Прекрасно – най-изстрадалите българи да бъдат подкрепени директно от България, но,…
… докато не си зададем въпроса, на какъв език ще се води кореспонденцията между правителството във Вардарска Македония и съответните икономически и военен съюзи.
Все пак започването на преговори за ЕС, ако се води на несъществуващия македонски език, и Република България не се противопостави на това, то с бездействието си Правителството ще признае несъществуващ език.
И да, точно езикът остана извън онзи двустранен акт между правителствата в България и Вардарска Македония, като вероятно за мнозина е било изключително трудно да се упомене в него:
Договорът се състави и подписа на български език, съгласно правописните и пунктуационни правила в двете държави.
А за онези националноотговорните – думите са слаби:
„Атака” ли подкрепи кабинет с участието на ДПС?
Та да се чуди човек кой е по-патриот – онзи дето ти казва, че щом си мюсюлманин, не си българин, или другия, дето ти казва, че си българин, ама кога си в чужда държава.
Защото тука всички май ни имат само за поселение, но не и за народ или за нация, което ми напомня за събдата на бившите холандски заселници в ЮАР, дето днес живеят в гета – без достъп дори до питейна вода, а за стоматологични и медицински грижи май не са и чували… на скоро…
Бившите колониалисти днес са „събрани” в един вид концлагери.
И така, партията-майка – Столетницата,– както наричат Българската социалистическа партия, си продуцира и националисти, а вероятно и етнически партии.
Само че след настаналия разкол сред комунистите – по който повод мълвата казва, че комунистите от ГЕРБ, не харесвали комунистите от БСП – се родиха и други патриотични партии.
ВМРО, начело с Каракачанов, е най-старата пушка, както се казва, но се привързаха твърдо към ГЕРБ на ген. Бойко Борисов, и респ. настъпи комунистически вакуум в контролираните националистическите среди.
Тогава партията-майка „роди” Атака, после взе, че се пръкна и НСФБ…
А последното „отроче” се оказа ПП „Възраждане”, водена от момчето узурпатор, от онзи, който не успя да детронира Каракачанов, от неосъщественият лидер на ВМРО – Костадин Костадинов.
Продукт на бившата партията-майка е също и ДПС на Ахмед Доган /„доган” на турски означава сокол/.
Защо беше създадена същата, вече всеки може сам да си отговори.
Доган не се посвени да говори открито за обръчите от фирми около партиите и да откъсва малко по малко хиляди български граждани от Родината.
Това може да се прочете и из българските електронни издания – където се посочва, че цели семейства знаят и използват само турски нейде из Родопите.
За да дойде време да бъде създадена и ДОСТ на Лютви Местан, който открито заговори един вид за признаване на турския език за едва ли не официален в държавата ни /„дост” на турски означава приятел/. Това искане не беше пряко, а косвено – да се води предизборна кампания на чужд език, своево роду е признаването му за официален, което ще рече, че ще може да бъде използван наравно с българския език.
Срещите на Доган и Местан с висши държавни ръководители на Република Турция бяха явни и нерядко оповестявани по медиите в България.
Последно, лидерът на ДОСТ, участва в катастрофа, в която приключи живота на 6 /шест/-месечно бебе. Кой е виновен за ПТП-то още не се знае, а доколко тази трагедия ще се окаже евентуален механизъм за оказване на натиск, тепърва ще се разбере.
Странно е, незнаещите български език, как упражняват правото си на глас, понеже бюлетините са отпечатани на език, който те не знаят и не могат да ползват – на български.
В тази връзка, се сещам за едно интервю по Btv или по Българска национална телевизия, проведено с „българска гражданка“, идваща от Турция да гласува в България, което се проведе на английски език, понеже жената не говори български.
Чудно, как ли показват на хора, като нея, как и за кого да гласуват…
На какъв ли език се води предизборната кампания с нашите сънародници и дали го знаят и разбират…
В тази връзка, съгласно чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България, изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Всички от 30 /тридесет/ години говорят само за права, но забравиха, че имат и задължения.
За неизпълнение на конституционното задължение – изучаване и използване на български езици – санкция няма. Логичната такава, следва да бъде отнемане на българско гражданство, като на тези, които имат и друго гражданство, да бъде издаван документ на постоянно пребиваващ чужденец, а на онези, които нямат друго освен българско – да се издава документ на лице без гражданство.
Така – по никакъв начин – няма да се посегне на нито на религията, на името, на паричните средства и/или имотите на тези хора, нито ще бъде ограничено правото им на работа или достъп до здравните и социални системи на държавата и всички други привилегии, които дава и гражданството на Европейския съюз. В тази връзка за „Възродителен процес” и дума не може да става, понеже нищо никому не се налага или отнема на сила.
Лишените от българско гражданство няма да могат само да гласуват, защото, незнаейки български език, те не могат да знаят реално за кого и за какво гласуват.
Който изгуби гражданството си, може да вини сам себе си, защото Република България дава равни възможности и в образователната сфера на всички – без изключение!
Процес, който продължава вече 30 /тридесет/ години.
И ако се случи, някой изгуби привилегията да бъде български гражданин, то сам ще си е виновен.
Тогава, той – лично – трябва да положи усилия, за да покаже, че желае да бъде полезен и пълноправен член на българското общество. Индивид, който да създава блага, а не само да черпи ресурси и да съществува на гърба на всички останали.
Който иска да бъде част от българското общество, трябва да знае официалния език на държавата ни – българския.
Знанието на други езици само може да обогати нацията.
Всичко е личен, индивидуален избор – и той следва да бъде уважен такъв, какъвто е направен!
Доколко поведението на патриотите може да бъде определено като политико-националистическата проституция, всеки следва сам да си преценя:
Най-отред ще бъде, както му казвали „Принцът” – Волен Сидеров.
Докато злите езици не проговорили: черната Златка, русата Златка, бялата Принц-еса,… докато не дошла и още една…
!+18 кандидат-кметица.
Главен редактор на вестник „Демокрация” /който първоначално случайно изписах „декорация”, какъвто беше и целия „преход”/.
После пресаташе в „Овъргаз”, която била свързана с Мултигруп на Илия Павлов.
След това лидер на Атака.
Националист, подкрепил с национално отговорен вот, правителство с участието на – обявената от самия него за етническа партия – ДПС на Ахмед Доган. Според слуховете, само за едни скромни 10 милиона лева… Кой знае?!? В кой слух има истина и в кой лъжа – а те двете май вървят ръка за ръка.
Поне в България е така.
Велери Симеонов – НФСБ – бюджетния пицар.
Собственик на телевизия „Скат”, от която уж тръгна и Волен Сидеров.
Къде сбърка момчето?
Къде стъпи накриво?
Май още не е много ясно за обществото или май се оказа просто прекалено… да речем неподготвен, че да не кажем глупав, за отреденото му в политиката.
Факт е, че след поредица от предупреждения му показаха – за сега – май само жълт картон.
Дано скоро е червен – партията-майка и нейните деца не прощават… лесно.
Последният е Костадин Костадинов – свръхчовекът на ПП „Възраждане”.
Той – по народно му – буквално пристана на лидера на БСП – Корнелия Нинова.
Стара мъдрост е, че истината била като проститутката – всеки я желаел, ама никой не я искал.
Така, вероятно, е и с тези, чието поведение може да се окачестви като политическа проституция.
Лидер на партия да се кандидатира, като независим, чиято кандидатура е подкрепена от друга политическа партия – различна от онази, на която е лидер.
Да се чуди човек, тези, които са в ПП „Възраждане”, кой имат реално за председател – Костадинов ли, Нинова ли?
А и без партийни книжки – ре-ЗИЛ!
Е, то не са:
воеводи без воевода,
националисти без национализъм,
възрожденци без идеали…
Баницата-бюджет
Депутатската банка-рушвет
Митницата-субсидията…
– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?
– Имаме – отговорили самоуверени пратениците.
– Какви хора имате?
– Имаме и богати хора, имаме и учени.
– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон.
Пратениците го погледнали с недоумение:
– Какви са тези цялостни хора?
– И богати, и учени – отвърнал Гладстон.
– Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.
– Тогава – продължил лидерът на английските либерали – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…
Една печална истина.
Актуална и вярна повече от 100 години.
Факт!!!
По мое му обаче има избавление от бедните богаташи и от умните глупаци.
Това са честните хора.
Те може да не са най – достатъчно е просто да бъдат честни.
Те са, които не искат власт, а промяна.
Те са, които не искат постове, а идеалисти на тези постове.
Те са онези, които, ако влязат в политиката, ще излязат от нея толкова бедни, колкото богати са влезли в нея.
Те, вероятно са онези, които биват мачкани било от система, било от лакеите ѝ, но са останали независими, верни на себе си, на принципите си, на идеалите си.
Те, вероятно са сред прокудените от България сънародници, но са останали българи.
Те са онези, за които, може би и днешният дядо Вазов би написал „Хъшове”.
Всичко гореизложено са мои – лични и субективни – мнения и виждания.
При условие, че някой разпознае себе си или се чувства засегнат от един или друг факт, моля, да приеме най-искрените ми СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!
