Настъпиха дълбоки промени в отношението на Запада към Русия
Снимка: БГНЕС/ EPA
Ракети и дронове вместо преговори. Настъпиха дълбоки промени в отношението на Запада към Русия
© Виталий Портников
От срещата на президентите на Турция и Русия в казахстанската столица се очакваше сензация. В навечерието на посещението на Реджеп Тайип Ердоган в Казахстан турското издание Milliet съобщи, че Анкара се опитва да подготви евентуална среща на представители на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Русия, за да се споразумеят за прекратяване на войната и общи параметри за сигурност. Украински представители дори не бяха поканени на такива преговори – авторът на Milliet само посочи, че Турция разбира опасенията на Киев, но би искала да прекрати войната, преди Русия да използва тактическо ядрено оръжие.
Въпреки това в Астана нямаше сензация и, очевидно, не можеше да има. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков заяви, че президентите изобщо не са обсъждали Украйна. Путин, съдейки по официалните доклади, се е съсредоточил върху идеята да превърне Турция в нов газоразпределителен център, от който Газпром теоретично може да се нуждае, след като Северен поток бе взривен. В същото време съвсем не е изключено в сегашната ситуация в Москва наистина да искат да преговарят със Запада – неслучайно руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че ако американците предложат среща между Путин и Байдън на срещата на Г-20 в Индонезия, тогава Кремъл няма да откаже.
Този път лидерите на западните страни са тези, които не искат да говорят. Ако допреди само няколко дни можеше да се предположи, че Русия може да е готова за реалистични консултации, то след масираната ракетна атака срещу Украйна този понеделник стана ясно, че няма промяна в посоката на здравия разум в Кремъл. Този път нито самият Путин, нито руските официални лица и пропагандисти дори не се опитаха да скрият факта, че целта на руските войски е именно гражданска инфраструктура. А разговорите с онези, чиито планове включват лишаване на хората от топлина и светлина, е удар по репутацията на всеки политик. Е, по самоуважението също.
Затова лидерите на западните страни за пореден път втвърдиха риториката си. Показателно е, че тази седмица за първи път бяха направени няколко остри коментара относно ядрените заплахи на Владимир Путин. За това говориха анонимен източник на Ройтерс в НАТО, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, френският президент Еманюел Макрон и ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. Същността на коментарите е ясна: ако Путин наистина реши да прибегне до ядрено оръжие, войната ще се промени драматично. И Западът този път няма да използва изявления и икономически санкции, а силов отговор.
Максимално ясно се изказа Борел, който между другото беше един от последните западни визитьори, опитали се да намерят компромис с Москва преди войната и който беше подложен на отвратителната атака на Лавров и пропагандното клакьорство на руския министър. Борел отбеляза по време на речта си пред Европейската дипломатическа академия в Брюж, че ако Путин използва ядрено оръжие, руската армия може да бъде унищожена от западен неядреен удар – и на руският президент повече няма да му се наложи да блъфира. И бих казал, че подобни изявления вече променят самата същност на войната днес, тъй като показват, че „разглезеният“ Запад, на чиято капитулация Кремъл продължава да разчита, не само не се предава, но и няма да отстъпи.
Освен това международната изолация на Русия на този фон само се засилва. Това показа гласуването на резолюцията за подкрепа на териториалната цялост на Украйна в Общото събрание на ООН и гласуването в ПАСЕ за признаването на Русия за терористична страна. Ако си припомним, че няколко месеца преди войната същият Жозеп Борел настояваше за необходимостта от диалог с Москва, а ПАСЕ промени собствените си правила само за да запази руската делегация, става ясно, че са настъпили дълбоки и необратими промени: Русия се превърна в световен парий.
Владимир Путин обаче все още може да не забелязва това. Неговата непосредствена тактическа цел дори не са военните победи, а разрушаването на инфраструктурата, поради което начело на руската групировка официално е поставен генерал Сергей Суровикин, който след Сирия дори сред колегите си има репутацията на касапин. Но при липса на боеспособна армия, ефективна дипломация и реалистична оценка на ситуацията, всеки руски път води в задънена улица и в Украйна има много повече светлина – дори и с разрушените електроцентрали – отколкото в главата на Путин.
Източник: Віталій Портников для vot-tak tv
Бесарабски фронт
fakti.bg
