На деня на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Антон разказва, че ядрената база, в която е служил, е била приведена в пълна бойна готовност.
„До този момент имахме само учения. Но в деня, когато започна войната, оръжията бяха напълно подготвени“, споделя бившият офицер от руските ядрени сили. „Бяхме готови да нанесем удар по море и въздух и, теоретично, да осъществим ядрен удар.“
Антон беше интервюиран на тайно място извън Русия. От съображения за сигурност Би Би Си не разкрива местоположението му. Името му е променено, а лицето му не се показва.
Той е бил офицер в строго секретна база за ядрени оръжия в Русия. Антон предоставя документи, които потвърждават неговия ранг, звено и база. Макар Би Би Си да не може независимо да потвърди всички подробности, разказът му съвпада с официалните руски изявления от онова време.
Три дни след като руските войски навлязоха в Украйна, Владимир Путин обяви, че ядрените сили за възпиране на Русия са приведени в „специален режим на бойна готовност“.
Антон твърди, че този режим е бил активен още от първия ден на войната, като персоналът в базата е бил „изолиран вътре“.
„Всичко, което имахме, беше руската държавна телевизия“, спомня си той. „Не осъзнавах напълно какво означава това. Автоматично изпълнявах задълженията си. Ние не участвахме директно във войната, просто охранявахме ядрените оръжия.“
След две-три седмици бойната готовност е била отменена.
Режим на строг контрол
Антон разказва за строго контролираната атмосфера в ядрения комплекс. „Има много строг процес на подбор. Всички са професионални войници – няма наборници“, обяснява той. „Проверките и тестовете с детектор на лъжата са постоянни. Заплатите са високи, а войниците не се изпращат на война. Те са там, за да предотвратят или да изпълнят ядрен удар.“
Според него ежедневието било под строг надзор. „Моя отговорност беше да гарантирам, че никой не носи телефони в базата“, споделя той. „Това е затворено общество, в което няма външни лица. Ако искаш родителите ти да те посетят, трябва да подадеш заявление до ФСБ три месеца предварително.“
Антон е служил в охранителното звено на базата – бързо реагираща група за защита на ядрените оръжия. „Реакционното ни време беше две минути,“ казва той с гордост.
Готовност и рискове
Русия разполага с около 4380 оперативни ядрени бойни глави, от които 1700 са в готовност за употреба, според Федерацията на американските учени. Общо държавите от НАТО притежават приблизително същия брой.
Има опасения, че Путин може да използва тактически ядрени оръжия – по-малки ракети с ограничени радиоактивни последици, които обаче биха довели до опасна ескалация на конфликта.
Миналата седмица Путин одобри промени в ядрената доктрина, която сега позволява Русия да използва ядрени оръжия при „масивна атака“ с конвенционални ракети от неядрена държава, но с „участието или подкрепата на ядрена държава“.
„Червената линия“
След началото на войната Антон получил нареждане, което определя като „престъпно“ – да изнася лекции на войниците с конкретни указания. „Твърдяха, че украинските цивилни са бойци и трябва да бъдат унищожени! Това за мен е червена линия – военен престъпление.“
В резултат на отказа му, Антон е прехвърлен в редовна щурмова бригада и му съобщават, че ще бъде изпратен на фронта.
Преди да бъде изпратен, той подписва декларация за отказ да участва във войната, след което срещу него е заведено криминално дело. Антон предоставя документи, потвърждаващи преместването му и делото.
Бягство от Русия
С помощта на доброволческа организация за дезертьори, Антон успява да напусне страната. „Ако бях избягал от ядрената база, ФСБ щеше да реагира решително и вероятно нямаше да успея да напусна Русия.“
Организацията „Идите Лесом“ (в превод „Махайте се“) съобщава, че броят на дезертьорите, търсещи помощ, е нараснал до 350 на месец.
Въпреки че е в безопасност извън Русия, Антон казва, че службите продължават да го търсят: „Работя без документи и се пазя от официални системи.“
Той е спрял контактите с приятелите си от ядрената база, за да ги предпази. „Те преминават тестове с детектор на лъжата, а връзката с мен би могла да доведе до криминално дело срещу тях.“
Антон осъзнава рисковете, свързани с неговата дейност: „Колкото повече помагам на други войници да избягат, толкова по-голяма е вероятността да се опитат да ме убият.“
