Руската държава не може да обслужва международните си държавни облигации и изпада в технически фалит
Снимка: EPA/SERGEI ILNITSKY
Първият фалит на Русия от повече от 23 години насам изглежда неизбежен. Първите инвеститори от Тайван са се оплаквали, че не са получили нито едно от договорените лихвени плащания по руските си държавни облигации дори след изтичането на 30-дневен гратисен период. За това съобщи агенция Ройтерс в понеделник, позовавайки се на два неназовани източника. Става дума за две облигации, за които щеше да се дължи лихва в размер на около 100 милиона долара.
За разлика от други големи държавни фалити ситуацията в случая с Русия е сложна, тъй като основните рейтингови агенции спряха отчитането на рейтинга заради западните санкции след агресивната война на Русия в Украйна. Според по-ранни изявления на правни експерти понастоящем дори не е ясно дали срокът, в който правителството в Москва трябва да плати на кредиторите си, е изтекъл още в неделя или изтича едва в края на следващия работен ден, т.е. този понеделник вечерта.
В последния случай Русия би трябвало да извърши двете просрочени лихвени плащания до вечерта. Въпреки това е изключително малко вероятно нещо да се промени дотогава, тъй като санкциите означават, че плащанията от Русия няма да достигнат до международните инвеститори.
Русия разполага с резерви и може да плати сумата. Но страната е откъсната от международния капиталов пазар и не може да извърши плащането в долари или евро. Плащанията в рубли обаче не се препращат на инвеститорите.
Последният голям фалит на Русия се случи през 1998 г. в резултат на азиатско-руската криза. По онова време ставаше въпрос за дългове в рубли. Последният път, когато Русия не плаща дългове в чуждестранна валута, е през 1917 г. – по време на Руската революция болшевиките не признават дълговете от царската епоха.
В рамките на срещата на върха на Г-7 в Германия представител на американското правителство изтълкува това развитие като знак, че санкциите имат ефект. Последиците за руската икономика са „драматични“, каза той.
От друга страна, говорителят на Кремъл в Москва Дмитрий Песков твърди, че руското правителство е извършило дължимите плащания по облигациите в рубли. Фактът, че те не са достигнали до инвеститорите, не бил проблем на Москва. Руското министерство на финансите заяви, че инвеститорите „не са получили парите си не поради неизпълнение на задълженията, а поради действия на трети страни“. Това обаче „не се счита за неизпълнение в проспекта на облигациите“, смята той.
Още в началото на март руският президент Владимир Путин и външният му министър Сергей Лавров обявиха, че инвеститорите от страните, наложили санкции срещу Русия, ще получат парите си в рубли срещу доларови облигации.
Обикновено плащанията в рубли в Европа се препращат към клирингови къщи като Euroclear или Clearstream, които след това уреждат трансакциите за клиентите. Но тъй като руският Национален депозитар за разплащания (НДР) е обект на санкции от страна на ЕС, европейските институции не могат да обработват плащанията. Според експерти като Оли Шакир-Халил, инвестиционен директор във Fidelity International, плащането в рубли „не е допустимо от правна гледна точка“.
Според експертите обаче прякото въздействие върху финансовите пазари е ограничено. Подобен „фактически фалит“ е бил „широко очакван“ от участниците на пазара, подчертава Шакир-Халил. „След инвазията преди четири месеца руските държавни облигации по принцип са в тежко положение – не на последно място и поради факта, че мащабната програма за санкции на Запада ограничава търговията с тях“. От известно време много инвеститори също продават своите акции, така че руските облигации станаха обект на спекулации.
Въпреки това ситуацията е неприятна за кредиторите. „Докато санкциите не бъдат отменени, кредиторите няма да обърнат нещата в своя полза“, казва икономистът Александър Либман от Свободния университет в Берлин, цитиран от Handelsblatt. Въпросът за това кой е виновен за фалита на Русия и кой носи отговорност също ще занимава много съдилища.
Според адвокат Волфганг Бенедикт-Янсен, експерт по право на капиталовите пазари, инвеститорите имат основно три искания: първо, за връщане на номиналната сума, второ, за плащане на съответната лихва и трето – ако тя не е платена – за обезщетение за пропуснати ползи.
Въпреки това той смята, че съдебните дела срещу руската държава имат малък шанс за успех. Държава, която води война, не спазва закона. „Но този, който трябва да спазва закона, е германският инвестиционен консултант или инвестиционен брокер“, пояснява той. Германските съдилища биха могли да приложат оправданите искове тук, пише Бенедикт-Янсен на своите клиенти. Например, ако консултантите не са посочили в достатъчна степен рисковете, инвеститорите биха могли да претендират за обезщетение.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg
